От портокали и лимони, отглеждани в Испания, до риба, уловена в Атлантическия океан, много от тези храни са част от разглезения ни избор, когато става дума за избора на съставките, които влизат в чинията ни.

 

И все пак, тъй като притесненията за околната среда и устойчивостта нарастват, дискусиите за това как и къде отглеждаме храната си стават все по-належащи, пише CNBC.

 

Миналия месец дебатът попадна в медиийните заглавия във Великобритания, когато беше включен във втората част от Националната стратегия за храните – независим преглед, поръчан от правителството на страната.

 

Обширният доклад е оглавяван от ресторантьора и предприемач Хенри Димбълби и се фокусира основно върху хранителната система на Англия. В него се стига до няколко отрезяващи заключения.

 

В резюмето се посочва, че храната, която консумираме, и начинът, по който я произвеждаме, „нанасят ужасни щети на нашата планета и нашето здраве“.

 

Според публикацията глобалната хранителна система е „най-големият фактор за загубата на биологично разнообразие, обезлесяване, суша, замърсяване на сладки води и срива на подводния свят“. Освен това докладът посочва, че хранителната система има втория по големина принос за измененията на климата след енергийната индустрия.

 

Докладът на Димбълби е един от примерите за поредното сигнализиране за хранителните системи – терминът, с който Организацията по храните и земеделието към ООН (FAO) обхваща всичко – от производството и преработката до разпространението, потреблението и изхвърлянето на храна.

 

Според FAO хранителните системи консумират 30% от наличната енергия на планетата. Освен това „съвременните хранителни системи са силно зависими от изкопаемите горива“.

 

Всичко дотук със сигурност дава храна за размисъл. По-долу CNBC разглежда някои от идеите и концепциите, които биха могли да променят начина ни на мислене за селското стопанство.

 

Разрастващи се градове

 

Редица интересни идеи и техники, свързани с градското производство на храни, започват да набират сила по света и да предизвикат интерес, макар и в много по-малък мащаб в сравнение с по-утвърдените методи.

 

Да вземем хидропониката, която Кралското градинарско общество определя като „наука за отглеждане на растения без използване на почва, а чрез подхранване с минерални хранителни соли, разтворени във вода“.

 

В Лондон компании като Growing Underground използват LED технология и хидропонни системи за производството на зеленчуци на 33 метра под земята. Компанията казва, че нейните култури се отглеждат през цялата година в контролирана среда без пестициди, като за целта се ползва възобновяема енергия.

 

С фокус върху „хиперлокалното“ Growing Underground твърди, че нейните растения „могат да бъдат във вашата кухня до четири часа, след като са набрани и опаковани“.

 

Друг бизнес, който се опитва да остави свой отпечатък в сектора, е Crate to Plate, чиито операции са съсредоточени във вертикалното отглеждане на марули, билки и листни зеленчуци. Процесът се осъществява в контейнери с дължина 12 метра, широчина 2,5 метра и височина 26 метра.

 

Подобно на Growing Underground, съоръженията на Crate to Plate са базирани в Лондон и използват хидропоника. Ключовата идея зад бизнеса е, че чрез вертикално отглеждане, пространството може да бъде максимизирано, а използването на ресурси – минимизирано.

 

На технологичния фронт всичко се следи и регулира – от влажността на въздуха до температурата, поливането и въздушния поток. Скоростта също е от решаващо значение за бизнес модела на фирмата.

 

„Стремим се да доставим всичко, което берем, за под 24 часа“, твърди Себастиен Сайнсбъри, който е главен изпълнителен директор на компанията.

 

„Ресторантите обичайно получават до 12 часа, търговците на дребно получават до 18 часа, а доставките за вкъщи са гарантирани до 24 часа“, посоча той, допълвайки, че доставките се извършват с електрически превозни средства. „Цялата енергия, която фермите използват, е възобновяема“.

 

Отглеждай сам

 

Въпреки че се усеща вълнение за потенциала на управлявани технологично, безпочвени операции като вече изброените, съществува и аргумент, който иска връщане към основите.

 

Във Великобритания, където голяма част от населението работи от вкъщи заради пандемията, популярността на разпределените парчета земя, които се отдават под наем и се ползват за отглеждане на растения, плодове и зеленчуци, изглежда нараства.

 

През септември 2020 г. Асоциацията за върхови постижения в публичните услуги (APSE) проведе онлайн проучване сред местните власти във Великобритания. Наред с друго тя попита респондентите дали в резултат на Covid-19 „са имали забележимо увеличение на търсенето“ на парцели за разпределяне. Близо 90% твърдят, че са имали.

 

„Това само показва стойността за обществото и желанието да се свържем отново с природата чрез собственост върху парцел“, посочва APSE. “Това може също да отразява подновения интерес на обществото към това да бъде по-зависимо от себе си, като използва парчета земя за отглеждане на собствени плодове и зеленчуци“.

 

В коментар за CNBC говорител на Националното общество за разпределение на земи (NAS) посочва, че наемането на земя предлага на наемателите на парцели „възможността да се движат здравословно, да си почиват, да имат контакт с природата и да си отглеждат собствена сезонна храна“. NAS вярва, че това подкрепя „общественото здраве, подобрява социалното сближаване и може да допринесе значително за продоволствената сигурност“.

 

Широк поглед

 

Никол Кенард е доктор изследовател от Graham Centre for Sustainable Futures към Университета на Шефийлд. В интервю по телефона за CNBC тя посочва как терминът „градско земеделие“ може да се отнася до всичко – от отдаване на парчета земя и домашни градини до градски ферми.

 

„Очевидно не всички храни ще се произвеждат от градското земеделие, но те могат да играят голяма роля в изхранването на местните общности“, коментира Кенард.

 

Има и други позитиви, включително намаляване на наводненията и жегите. „Това са... всички тези предимства, които идват от наличието на зелени площи като цяло, но има и допълнителен плюс – че се произвежда храна за местна консумация“.

 

Що се отнася до градското земеделие, Кенард твърди, че то предлага „възможност да се създаде локализирана хранителна система“, която може да бъде подкрепена от потребителите.

 

„Можете да подкрепяте ферми, които познавате, фермери, които познавате и които също правят неща, допринасящи за вашата общност“, посочва тя, допълвайки, че тези видове взаимоотношения могат да бъдат изградени и с други видове ферми.

 

Какво предстои?

 

Дискусиите за това как и къде произвеждаме храната си ще продължат още дълго време, докато компании, правителства и граждани се опитват да намерят начини да създадат устойчиви системи, отговарящи на нуждите на всички.

 

Вероятно не е изненада, че част от темите, посочени дотук, започват да привличат вниманието на инвестиционната общност.

 

Глобалният ръководител на проучванията на устойчивостта в Morgan Stanley Джесика Алсфорд подчерта тази промяна в интевю за CNBC, дадено през юни. По думите ѝ устойчивостта обхваща редица различни теми.

 

„Получаваме много въпроси от инвеститори, които искат да се насочат отвъд чисто зелената тема и разглеждат свързани въпроси като бъдещето на храната например или биоразнообразието“, посочва Алсфорд.

 

За Сейнсбъри от Crate to Plate споделянето на знания и сътрудничеството вероятно ще имат голяма роля занапред. По думите му е важно „съжителството с вече съществуващите земеделски традиции“.

 

„Колкото и да е странно, накарахме фермери да посетят обекта ни, защото фермерите имат голям интерес към инсталирането на този вид технология... във фермите... защото тя може да допълни приходите им“, посочва той. „Ние не сме тук, за да се конкурираме със земеделските производители, да отнемаме бизнеса от фермерите. Искаме да допълним това, което фермерите отглеждат“, казва Сейнсбъри

 

 

Елена Кирилова, редактор Божидарка Чобалигова