Кримската платформа първоначално беше създадена с цел да повиши рейтинга на действащата власт в Украйна, начело с президента Владимир Зеленски и да му създаде имидж на борец за Крим, който е готов на конкретни практически стъпки, за разлика от Порошенко и неговия екип.
Кримската платформа е представена като личен проект на Зеленски и заради това той отговаря за нея със своята репутация.
Независимо от риториката на Киев за успех по проекта, ключови партньори преметнаха Зеленски. Става дума за страни като САЩ, Турция, дори страните от Нормандския формат.
Вместо, както се очакваше, в заседанието на Кримската платформа да вземе участие лично американския президент Джо Байдън или поне заместичката му Камала Харис, на срещата ще пристигне министърът на транспорта на САЩ Питер Буттиджич. За Киев остава единствено да създава около Буттиджич ореол на влиятелен политик, който ще представлява лично Байдън, но той не е такъв. Подобна стъпка от страна на САЩ показва отношението на Вашингтон към инициативата на Зеленски.
Буттиджич е първият в историята открит гей, който е член на кабинета на САЩ. Нетрадиционната му сексуална ориентация поставя под съмнение участието на влиятелни политици от ислямския свят, в това число Турция.
Президентът на Турция Реджеп Ердоган също е решил да не се включва лично в Кримската Платформа. Посещението на турският министър на външните работи Чавушоглу също е под голям въпрос.
Нищо, че се подписваха договори за покупка на турските БПЛА Байрактар.
Франция, Германия и други европейски страни още в началото заявяваха, че проектът е нецелесъобразен, тъй като дублира други преговорни формати по украинската проблематика. Защо е нужна Кримската платформа, ако Крим така или иначе се обсъжда на площадки като ООН, Съвета на Европа и други?
Друг сигнал за провала на тази инициатива е това, че повечето от страните ще бъдат представени от техните посланици в Украйна. Зеленски със сигурност не е разчитал на такова развитие. Той говореше за мащабна поддръжка на Кримската платформа от страна на световната общественост.
Не трябва да се забравя и друго – партньорите винаги преследват свои интереси. Затова, ако предстоящото мероприятие не отговаря на техните национални интереси, то те никога няма да се включат в него напълно. А Киев така и не успя разбираемо да представи пред партньорите си дневния ред, и досега не е сформирал и обнародвал списъка на участниците. В Украйна и досега отсъства разбиране за степента на готовност на чуждите държави да поемат конкретни ангажименти в „процеса на деокупация“.
В Киев отдавна разбират, че Кримската платформа като цяло ще бъде провал, въпреки огромните финансови, дипломатически и информационни усилия, които са вложени по осъществяването на проекта. Но не могат да се върнат назад.
За това, че в Киев осъзнават своя провал, свидетелстват някои моменти.
От една страна – решението да се крие до последно списъкът на страните-участнички под съмнителния предлог, че Русия може да окаже натиск върху посочените държави.
От друга – зачестяването на контактите на украинското външно министерство с държави, които обикновено не се интересуват от украинската проблематика и не оказват значително влияние на геополитическата обстановка.
От тези действия се вижда тенденция, че Киев, с наближаването на срещата на върха на Кримската платформа, е решил да заложи не на качеството на делегацията, а на нейното количество. По идея би било достатъчно присъствието на 5-6 лидера на ключови държави, но това няма да се случи. Затова се набляга на количеството – да присъстват множество дипломати от по-слаби страни, които едва ли могат да повлияят с нещо за връщането на Крим.
Всичко това може да се тълкува и като личен провал на Зеленски и неговия екип. Как ще отрази това на политическата му кариера – предстои да видим.
Трябва да се отбележи също, че Украйна нарушава правата на малцинствата в страната, на българите, на унгарците и други, заради което избухваха не един и два скандала, а Унгария дори заяви готовност за по-твърди мерки. Киев поощрява сформиралите се в страната неонацистки групировки.
Но в същото време иска подкрепа от Европа за връщането на Крим, който се присъедини към Русия след референдум. На фона на всичко това постоянните претенции от страна на Киев сякаш започнаха да омръзват на техните партньори.
