Афганистан не е краят на американската ера. Истинското предизвикателство за глобалната позиция на САЩ е политическата поляризация в страната, според световноизвестен експерт по външна политика. Освен това, Байдън ще трябва да преразпредели ресурси и политическо внимание, за да ограничи Русия и Китай, взаимодействайки със съюзниците.

Зловещите кадри на отчаяните афганистанци, които неуспешно се опитваха да избягат от Кабул след падането на проамериканското правителство, за мнозина изглеждаха повратна точка в световната история, когато Америка обърна гръб на света.

Всъщност краят на американската ера дойде много по-рано.

Нещо повече, причините за слабостта и упадъка на Америка са повече вътрешни, отколкото външни. Страната ще остане голяма сила още дълго време, но влиянието й не зависи от външната политика, а от това дали може да се справи с вътрешните проблеми.

Пикът на американската хегемония продължи по-малко от 20 години, от падането на Берлинската стена през 1989 г. до финансовата криза през 2007-2009 г. По това време страната доминираше в много сфери на властта — военна, икономическа, политическа и културна. Кулминацията на американската арогантност беше нахлуването в Ирак през 2003 г., когато те се надяваха да преобразуват не само Афганистан (където нахлуха две години по-рано) и Ирак, но и целия Близък изток.

Америка надцени значението на военната мощ за фундаменталните политически промени и, напротив, подцени влиянието на собствения си икономически модел и свободния пазар върху световните финанси. Десетилетието завърши с американските войски, затънали в две войни и в международната финансова криза, която само изостри гигантското неравенство, причинено от ръководената от Америка глобализация.

Степента на еднополярност по това време бе безпрецедентна в историята, а сега светът се връща към обичайното си състояние на многополюсност: Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове набират сила в сравнение с Америка. В резултат на това влиянието на Афганистан върху геополитиката вероятно ще бъде неголямо. Америка вече претърпя много по-унизително поражение с изтеглянето си от Виетнам през 1975 г., но бързо възвърна своето господство за по-малко от десетилетие — и сега си партнира с Виетнам, за да ограничи китайския експанзионизъм. Америка все още има много икономически и културни предимства, с които малцина могат да се сравнят.

Далеч по-сериозен проблем за глобалната позиция на Америка е вътрешният: американското общество е дълбоко разделено и не може да намери общ език по нито един въпрос. Този разрив започна по традиционните политически теми като данъците и абортите, но оттогава метастазира в ожесточена културна война между двата полюса. Изискванията на маргинализирани групи, които считат, че елитите ги потискат, нарекох ахилесовата пета на съвременната демокрация преди 30 години. Обикновено голяма външна заплаха — като глобалната пандемия — е причина гражданите да се обединят около общ отговор. Епидемията от коронавирус, напротив, изостри разделенията в Америка: карантините, маските и сега задължителната ваксинация вече не са само епидемиологични мерки, а политически маркери.

Тези конфликти засегнаха всички аспекти на живота, от спортните до потребителските брендове, които „червените“ и „сините“ (републиканци и демократи, бел.ред.) купуват по партийна принадлежност. Гражданската идентичност, с която Америка се гордееше като мултирасова демокрация в ерата след гражданските права, бе заменена от противоречиви идеологизирани дискусии за 1619 срещу 1776 — тоест дали страната се основава на робство или на борбата за свобода. Този конфликт доведе до факта, че страната живее в собствената си реалност. Така изборите през 2020 г. станаха за някои най-честните в историята на САЩ, а за други — най-голямата измама, която разчисти пътя за незаконно президентство.

По време на Студената война и до началото на 2000-те години сред американския елит имаше силен консенсус относно запазването на водещата позиция в световната политика. Изморителните и безкрайни войни в Афганистан и Ирак обезкуражиха много американци не само относно проблемните места като Близкия изток, но и от международната намеса като цяло.

Разколът имаше пряко въздействие и върху външната политика.

През годините на Обама републиканците заеха войнствена позиция и критикуваха демократите за руското „рестаратиране“ и наивното отношение към президента Путин. Бившият президент Тръмп обърна нещата, като открито се обърна към Путин, а днес почти половината от републиканците виждат демократите като по-голяма заплаха за американския начин на живот от Русия.

Водещият в консервативна телевизия Тъкър Карлсън пристигна в Будапеща, за да похвали авторитарния унгарски премиер Виктор Орбан. Да „прецакат либералите“, както се изразиха самите десни, е по-важно за тях, отколкото отстояването на демократичните ценности.

Все още има повече консенсус относно Китай: и републиканците, и демократите са съгласни, че това е заплаха за демократичните ценности. Но това не е достатъчно. Тайван, в случай на китайска атака, ще се превърне в по-сериозно изпитание за американската външна политика от Афганистан.

Готови ли са САЩ да пожертват своите синове и дъщери за независимостта на този остров?

Или САЩ ще се осмелят да влязат във военен конфликт с Русия, ако Москва нахлуе в Украйна?

Това са сериозни въпроси без лесни отговори, но аргументираният дебат за американските национални интереси вероятно ще бъде направен през призмата на партийните борби.

Глобалното влияние на Америка вече пострада от разкола, дори ако бъдещите изпитания не бъдат взети предвид.

По думите на специалиста по външна политика Джоузеф Най, влиянието на САЩ зависи от „меката сила“, тоест от привлекателността на американските институции и обществото за хората по целия свят. Това привличане е намаляло значително: едва ли някой би казал, че американските демократични институции са работили гладко през последните години, или че американската политическа племенна вражда и дисфункцията са достойни за подражание. Отличителната черта на зрялата демокрация е мирното предаване на властта след избори.

А на 6 януари този изпит за страната се провали с трясък.

Основният политически провал на администрацията на Джо Байдън през седемте месеца на власт беше невъзможността да се предвиди бързия крах на Афганистан. Въпреки цялата грозота на случващото се, решението за изтегляне на войските в дългосрочен план може да се окаже правилно. Байдън реши, че оттеглянето ще позволи в бъдеще да се измести вниманието към решаването на по-сериозните проблеми от страна на Русия и Китай. Надявам се да вземе това насериозно. Барак Обама така и не успя да се обърне към Азия, защото Америка се съсредоточи върху борбата с бунтовниците в Близкия изток. Настоящата администрация ще трябва да преразпределя ресурси и политическо внимание, за да ограничи геополитическите съперници и да взаимодейства със съюзниците.

Малко вероятно е САЩ да си върнат предишния статут на хегемон — а и не бива да се стремят към него.

Това, на което те могат да се надяват, е да поддържат заедно със страните-съидейниците световния ред, който е благоприятен за демократичните ценности. Дали те ще успеят в това, ще зависи не от краткосрочните действия в Кабул, а от възстановяването на националното самосъзнание и целеустременост у дома.

Автор: Франсис Фукуяма — старши научен сътрудник в Станфордския институт за международни изследвания и директор на Центъра за демокрация, развитие и върховенство на закона.

Петя Паликрушева