Талибанското движение започна политическата си кампания, целяща да завоюва легитимност и международно признание, с изявления, които вдъхват надежда за мир и сигурност.

На първата си пресконференция след превземането на властта в Афганистан талибаните изразиха отказ от насилието, готовност да споделят властта с различни етнически групи и политически фракции, да гарантират правата и свободите на жените и да предоставят на печата възможност да работи свободно – но всичко това в рамките на шериата.

Отпратката към шериата хвърля сянка върху компромисната им общо взето риторика. Значи ли това, че може да се завърне суровият тоталитарно-теократичен режим от времето на талибанското управление през 1996-2001 г.?

Смяна на подхода

Както посочи пред ТАСС ориенталистът Сергей Богдан, доктор по политология и научен сътрудник в Берлинския свободен университет, изявленията на талибаните демонстрират смекчаване на идеологията, характерна за движението през последните няколко години.

„Тъкмо тази смяна на подхода даде на талибаните възможност да укрепят позициите си в афганистанския Север, където само допреди няколко години това бе немислимо“, каза експертът.

Талибанската идеология стана приемлива за непущунските райони – точно това бе ключов фактор за тъй бързите успехи на движението в поемането на контрол над цял Афганистан.

„Преди три-четири години в редиците на талибаните се вляха хазарейци (етнос, изповядващ шиитското течение на исляма, бел. ТАСС)“, разказа Богдан. Това потвърждава, че движението включва вече и етнически малцинства, че наистина се движи към принципите на инклузивната държава.

Шериат по талибански

Идеологията на талибаните съдържа елементи от радикалния фундаментализъм и специфични – етнически, взети по-специално от пущунския социален кодекс (пущунвали).

Това е доста сурова система от ценностни представи и норми, обичаи и ритуали, определящи поведението на всеки член от афганистанското общество. Според ориенталиста „този консервативен кодекс е по-суров от шериата“.

През последните години обаче талибаните успяха да се отдалечат от затворената етническа консервативно-социална етика в посока към шериата. Според Богдан „отпратката към шериата не бива да ни плаши, именно той дава шанс за напредък към еманципация и равноправие между социално-етническите групи“ в по-голяма степен от традиционния етнически кодекс.

Още през май например говорителят на движението Забиула Муджахид заяви, че движението ще приеме закони, гарантиращи участие на жените в обществения живот, с цел „жените да могат да допринасят за живота на страната в мирна и защитена среда“. Тоест шериатът всъщност оставя възможност за маневри.

Ако сравним талибанските предписания относно социалния живот с принципите, спазвани от тях през 90-те, категорично се налага изводът, че днешните са далеч по-меки и като цяло отговарят на реалното сегашно всекидневие в районите, където талибаните са в силна позиция.

На пресконференция Муджахид обеща да се запази правото на жените да работят, включително в медиите, дори да участват в държавното управление. Жените ще продължат да получават образование, включително висше.

Талибаните обаче смятат да въведат разделно обучение. Този принцип вече се реализира отчасти в някои райони, където класовете за момичета са в отделни сгради и в тях преподават само жени. Сякаш нищо общо с абсолютното безправие от 1996-2001 г., когато на жените бе забранено да се учат, да работят, да излизат навън без придружител роднина от мъжки пол, а нарушителките бяха застрашени от жестоки наказания, чак до пребиване с камъни. Накрая, сега талибаните настояват жените задължително да носят хиджаб, а не фередже, както преди двайсет и пет години.

Ислямистът за ислямиста е…?

Талибаните заявиха, че няма да позволят Афганистан да стане убежище за международни терористи. Ето едно от най-важните обещания, дадени на пресконференцията от техния говорител. То ни препраща отново към 90-те, когато талибаните подслониха на своя земя няколко терористични групи и по-специално главатаря на Ал Кайда Осама бин Ладен. Тогава те заявиха, че смятат да създадат световен ислямски халифат, навярно разчитайки Афганистан да стане негов център. Ако се вярва на днешните им изявления, сега движението няма глобални амбиции за износ на радикален ислям.

При все това според скорошен доклад на ООН привърженици на Ал Кайда присъстват със съгласие на талибаните в най-малко в 15 афганистански провинции. Богдан поясни: експертите „са на общо мнение, че връзките на талибаните с Ал Кайда са много условни, главно дължащи се на предишни контакти“.

По думите му дори през 90-те „глобални амбиции имаше Ал Кайда, регионални – „Ислямското движение „Узбекистан“ (групировката се присъедини към „Ислямска държава“, бел. ТАСС), но те действаха самостоятелно и талибаните никога не са ги финансирали“.

Колкото до връзките на талибаните с ИД, ориенталистите се разминават в оценките. Едни смятат, че религиозните противоречия по принцип не им пречат да си сътрудничат. Други пишат, че през 2015 г. например заради вътрешен конфликт в движението някои отряди са се прехвърляли в ИД. При всяко положение, когато бе възможно, талибаните помагаха да бъдат ликвидирани бойци на ИД.

В тази връзка Богдан изрази мнението, че талибаните са си взели поука от несполуките през 90-те и тъкмо това условие – отказът да укриват екстремистки групировки, е било ключово в договореностите на движението със САЩ.

Немаловажно значение имат и уверенията на талибаните пред Китай, че смятат да се борят с „Ислямското движение в Източен Туркестан“, което се обявява за създаване на независима държава в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай. Западни експерти изтъкват, че гарантирането на сигурност е приоритет за Пекин и с тази цел той може да предложи на новите афганистански власти икономическа помощ в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

Амнистия

По повод обявената по-рано обща амнистия Муджахид подчерта, че тя обхваща и държавните служители, които могат да се върнат на работа. Той обеща талибаните да не преследват афганистанските преводачи, работили с „окупационния режим“, и увери, че те няма защо да напускат страната. А видеокадрите с отчаяни бегълци, опитващи да се вкопчат в самолет, който излита, символично илюстрират тези дни в медиите последните събития в Афганистан.

По всяка вероятност афганистанците помнят прекалено добре разправите на талибанското движение с местни хора след идването му на власт през 1996 г., а умерената риторика на новите талибани засега не буди доверие. Тепърва предстои да научим доколко думите на талибаните ще отговарят на делата им, но вече е ясно, че не става дума за онази тоталитарна структура, която всяваше ужас през 90-те.

Дария Вавилина , ТАСС