Страховете от миграцията усложняват отговора на Европа на кризата в Афганистан

Страховете от миграцията усложняват отговора на Европа на кризата в Афганистан
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    18.08.2021
  • Сподели:

За афганистанците, които отчаяно искат да избягат от превзетата от талибаните своя родина, Европа изпраща смесени послания. Тъй като евакуацията от летището в Кабул изпадна в пълно безредие, което се вижда от различни кадри, вкл. как хора се опитват да се вкопчат в излитащ американски военен самолет, международната общност започна да отправя все по-големи критики заради кризата.

 

В столиците на ЕС някои политици реагираха на снимките със спешни призиви за предоставяне на убежище на афганистанците, застрашени от бързото превземане на страната от талибаните.

 

Кризата обаче поднови и дебатите за миграцията в целия континент, като някои казват, че Европа трябва да избягва да приема голям брой бежанци, пише онлайн изданието Politico.eu.

 

„Афганистан стои на кръстопът“, писа в Twitter върховният представител по въпросите на външната политика на ЕС Жозеп Борел. „Сигурността и благосъстоянието на гражданите на страната, както и международната сигурност, се разиграват в момента“, допълва той.

 

Тай като мнозина продължават да очакват евакуационни самолети, европейските служители се опитват да успокоят напрежението.

 

Френският посланик Давид Мартинон публикува снимка в социалните мрежи на екипа на посолството си, работещ на летището в Кабул. Междувременно посланикът на ЕС в Афганистан Андреас фон Бранд туитна селфи, за да покаже, че все още е в града. „Нека избягваме паниката и хаоса, тъй като това може да струва още животи“, пише той.

 

По целия континент политиците изразяват тревога от разрастващия се хаос. „Страната се нуждае от трайно и приобщаващо политическо решение, което защитава правата на жените и позволява на афганистанците да живеят в безопасност и достойно“, писа в Twitter и председателят на Европейския парламент (ЕП) Давид Сасоли. „Убежище трябва да бъде предоставено на тези, които са застрашени от преследване“, добавя той.

 

Литовският президент Гитанас Науседа заяви, че страната му е „дълбоко загрижена“ и че „заедно с други съюзници от НАТО ще направим всичко възможно да защитим най-уязвимите хора“.

Превземането на Афганистан от талибаните е „най-голямото поражение досега за НАТО в историята“, писа в Twitter и словенският премиер Янез Янша. „Като част от алианса ние носим отговорност за това“, казва още той и допълва: „Оставянето на афганистанските съюзници на талибанския терор е срамно действие“.

 

Междувременно правозащитни групи призовават Брюксел да направи повече. Amnesty International иска от ЕС да „осигури безопасно излизане от Афганистан за всички в риск“, като им даде „спешни визи“, както и организира „евакуации, преместване и презаселване“ и спре „всички депортации и принудително връщане“ на нелегални мигранти.

 

Притесненията са за афганистанците, които са работили директно за западните сили, както и за тези от тях, които не са имали директни отношения, но все пак биха могли да са цел на талибаните. „Защитниците на правата на човека и жените, артистите и медийните работници, които разчитаха на защитата на Запада, също заслужават нашата защита“, казва евродепутатът от Зелените в Германия Свен Гиголд.

 

Други обаче предупреждават, че нестабилността в страната ще доведе до нова миграционна криза, тъй като бежанците ще се насочат към Европа. През почивните дни Испания, Кипър, Малта и Гърция поискаха ситуацията в Афганистан и възможното въздействие върху миграционните потоци да бъдат обсъдени на среща на министрите на вътрешните работи в сряда.

 

"Ясно е, че страната ни няма да бъде портал за нова бежанска вълна", коментира гръцкият министър на миграцията Нотис Митараки пред местната телевизия в понеделник.

 

На въпрос колко души биха могли да пристигнат в страната му от Афганистан той отговаря само „много малък брой“, но добавя, че страната не иска да преживее повторение на кризата от 2015 г., когато повече от милион бежанци, избягали от войната в Сирия, достигна Европа. „Разбира се, това е свързано с потоците към Турция и нейното отношение, но и с отношението на ЕС към Турция“, подчертава той.

 

Само около 4500 търсещи убежище - от всякаква националност - са пристигнали в Гърция досега тази година. Турция обеща да затвори границата си с Иран за незаконни мигранти, което ще затрудни още повече афганистанските бежанци да пътуват до Европа.

 

В Германия лидерът на християндемократите и евентуален бъдещ канцлер Армин Лашет подчерта в неделя, че макар западните държави да трябва да евакуират местните си партньори и „жените, които са изложени на особен риск“ от Афганистан, „2015 г. не трябва да се повтаря“. И той, и неговият съперник от социалдемократите Олаф Шолц предлагат ЕС да даде приоритет на подпомагането на бежанците, които бягат в съседните на Афганистан държави.

 

Шолц отбелязва, че липсата на перспективи в Турция, Ливан и другаде е подтикнала сирийците да тръгнат към ЕС през 2015 г.

 

„Не трябва да изпращаме сигнал, че Германия може да приеме всички нуждаещи се“, казва Лашет. Според него акцентът трябва да бъде върху хуманитарната помощ на място, за разлика от 2015 г.

 

Критика дойде от Зелените, чието парламентарно предложение за евакуация на афганистанците, работещи с германската армия, беше отхвърлено от управляващата коалиция, както и от крайнодясната партия, през юни. „Точно този подход - че основното нещо е да се попречи на някой да дойде тук - ни доведе до този момент“, казва зам.-председателят на партията Рикарда Ланг.

 

Канцлерът Ангела Меркел е казала на колегите си от партията при затворени врата, че Германия трябва да евакуира до 10 000 души, включително помощен персонал, активисти за правата на човека и други в риск, според публикация на Ройтерс. Около 1900 от 2500 местни жители - афганистанци, които са помагали на германските военни, и техните семейства, вече са евакуирани, посочила е Меркел.

 

Нейното правителство ще се опита да помогне на възможно най-много хора, които са работили с Германия. Що се отнася до уязвимите афганистанци, които не са работили с Германия - например служители на неправителствени организации или активисти за правата на жените - трябва да се намери „сигурно място за престой близо до Афганистан“, допълнила е канцлерът.

 

 

Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов

 

Станете почитател на Класа