САЩ имат инструменти и ресурси, необходими, за да победят Русия, Китай и другите «авторитари противници», счита бившият сътрудник на ЦРУ Дъглас Лондон. Но на страната не й достига лидерство, за да използва силните си страни. Той предлага САЩ да подобрят работата си по провеждането на негласни операции за влияние в света.
Новата парадигма — това не е войната, но не е и мирът.
В книгата си «Всички мерки, освен войната», публикувана през 2017 г., Томас Райт, старши научен сътрудник на Института Брукингс, стига до заключението, че войната между най-крупните държави «е много малковероятна дори при ръста на непрежение», но днешното съперничество между авторитарните и либералните режими се води «с помощта на икономическа война, дипломация на принудата, кибервойни, прокси-войни, политически войни, завоалирани действия и постепенно нарастващ ревизионизъм».
Илюстирайки гледната си точка, Райт се позовава на публикуваната през 2013 г. статия на руския генерал Валери Герасимов, в която той излага стратегията на хибридната война, размиваща границите между войната и мира — доктрината Герасимов.
Опората на Америка чрез «съразмерния отговор», т.е. отговор на принципа «око за око», стана неадекватна и с голяма вероятност ще доведе до нарастване на ескалацията, отколкото до сдържане.
Тактиката на Русия и Китай позволява изравняването на условията по пътя на подриването на американската демокрация, отслабване на сплотеността и отделянето на САЩ от чуждестранните съюзници.
Американската военна доктрина е основана на завземането на територии и нанасянето на ущърб, който снижава готовността на противника към борба.
Но днешното поле на сраженията излиза извън рамките на времето, пространството и физическото, отчитайки наличието на идеи, емоции и обширността на киберпространството, което свежда до нула предимствата на превъзхождащата огнева мощ на САЩ.
Разузнавателната общност на САЩ умее да краде секрети и знае (за щастие или съжаление) как да промени хода на историята с помощта на провеждането на негласни операции.
САЩ притежават мощен потенциал, позволяващ извършването на негласни и явни операции в киберпространството.
Но независимо от това, че САЩ имат много инструменти, лидерите трябва да съгласуват своите възгледи, да подобрят взаимодействието и да изработят по-гъвкава и сбалансираа стратегия за нападение и защита, съдържаща елементи на «тайни хулиганства».
Но в провеждането на негласни операции по оказване на влияние САЩ еднозначно са слаби. А отчитайки заплахата, на която се подлагат основните ценности и институции на Америка, главното е да се помни, че американската демокрация и свобода са най-силната отбрана, най-надеждната защита, а също най-добрите средства за нападение, отчитайки факта, че тези идеи плашат автократите.
На нас добре ни се отдават диверсионните операции, макар не винаги да ни достига изобретателност, но отрицанието, лъжата и психологическите операции преминават в категорията на забравените видове изкуства.
Това е досадно, защото в числото на успехите, които си остават секретна информация, има програми, които биха ни позволили да възпламеним народните маси зад съветската «желязна завеса», биха съдействали за провежденето на мирни въстания срещу жестоките диктатори, бихме помогнали да се опровергае антиамериканската пропаганда и бихме направили безвредно или ненадеждно оръжието, което враговете в противен случай биха използвали срещу мирните жители и американските военнослужещи.
САЩ имат множество инструменти и ресурси, небходими, за да победят Русия, Китай и другите авторитарни противници. Но на Америка не й достига лидерство, за да използва силните си страни, за да измени оценките на рисковете на авторитарните противници, не й достига мъжество за решаването на проблемите, съдействащи за възникването на конфликтите — бедност, гонения, угнетяване, промяна на климата и глобални пандемии.
За да доминира, на Америка й е нужна по-голяма подкрепа, за да действа в сянка, където тя може да поиска от всеки противник да заплати такава цена, която да го застави както следва за помисли, преди да реши да действа.
Автор: Дъглас Лондон, работи в ЦРУ до 2019 г. след 34 г. служба на длъжност старши оперативен сътрудник. Преподава в Джорджтаунския университет, извънщатен сътрудник на Института за Близкия Изток.
Петя Паликрушева
