В късните часове на 15 август 2021 г. (българско време) силите на талибаните - ислямистката организация, бореща се за налагане на емират в Афганистан, пое контрола над столицата Кабул. Успоредно с това, паникьосани представители на множество посолства и дипломатически мисии се евакуираха от града.
Талибаните галантно нахлуха от отсрещната страна на столицата, за да не пречат на евакуацията. Докато властта и опита за демократично общество в Афганистан колабираха, в българските медии внезапно се появи цяла вълна от публикации.
След като близо десетилетие почти никой в България не се сещаше за Афганистан, в това число и политическото ръководство, сега изведнъж темата зае челно място в новинарския поток.
Както всяка друга медийна истерия у нас, и това ще е "чудо за три дни", след което ще се върнем към руслото на обичайните неща - миски, футбол, COVID и опитите за съставяне на правителство. За съжаление, в социалния ефир остана едно усещане за внезапност на събитията в Афганистан, което подведе огромната част от обществото.
Някак изведнъж държавата рухна, внезапно САЩ се провалиха и като гръм от ясно небе се появиха талибани във всички провинции на страната.
Слава Богу, сред морето от ловци на лайкове съществуват и някои адекватни анализи на ситуацията. Целта на следващите редове не е да ви преподаде урок по история на Афганската война (2001-2021 г.), а да ви покаже, че в това, което се случва в момента там, няма нищо ново, фрапантно и невиждано.
"Ислямистите! Ислямистите!"
Първото и най-важно нещо, което трябва да запомните за талибаните, е, че те не са джихадисти, а ислямисти, макар и много крайни. Какво означава това на прост език? Означава, че те искат да създадат държава, основана изцяло на мюсюлманското свещено право - Шари'я.
Т.е. искат да създадат държава, която се основава на закони, които са формулирани преди около 1300 години и допълвани през вековете на база на допълнителни тълкувания на правно-религиозните експерти в исляма и извличането на информация от т.нар. хадиси (най-просто казано притчи за живота на Мухаммад, за които се смята, че са достоверни и съдържат правно-религиозна стойност).
За християните идеята за такава държава е най-малкото странна. За мюсюлманите - не. Причината за това е, че в християнството светското право и религията винаги са били разделени, тъй като в християнската цивилизация държавата предхожда религията.
В исляма религията и нейните норми се формират преди появата на държавата (т.нар. Праведен халифат 632-661 г.) и следователно ислямската общност е създала законите си преди държавата, обвързвайки ги изцяло с религията. Това означава, че за мюсюлманите законите стоят над светската власт и тъй като са свещени, когато държавността в светския ѝ вид е в упадък, е логично някаква част от хората да търсят връщане към онези непоклатими, наддържавни принципи.
Проблемът е, че тези принципи нямат много досег със света от XXI в. и съответно се струват меко казано закостенели за новите поколения, дори в някои по-консервативни мюсюлмански страни. Идеята да живееш като първите три поколения мюсюлмани, но едновременно с това да знаеш, че има Интернет, смартфони, молове, глобално общество и консуматорска култура, е доста сложна и трудна за приложение.
За талибаните нещата са доста логични. Вече 20 години те водят кървава борба, за да си "върнат" държавата, отнета им от "западните агресори". Това означава живот на лишения, загуби и постоянна борба. За тези хора идеята да живееш аскетично и според строги религиозни норми е доста логична от една страна и доста удобна като средство за демагогия - от друга.
Но да се върнем на държавите, основани на Шари'я-та. Светът познава няколко такива, действащи и в момента, най-популярни разбира се са Саудитска Арабия и Иран.
Имат ли добра слава? Не. Гледа ли ги света с подозрение? Да. Прави ли бизнес с тях, в това число и туризъм? Да. Само по себе си, превръщането на Афганистан в ислямски емират няма да предизвика чак такъв шок за международната общност. Светът се е научил да живее с ислямистки държави - преди 150 години е имало доста повече от тях.
Проблемът идва за самите афгани. Първи и най-сериозно ще пострадат жените. Всякакъв опит за еманципация и налагане на по-светски ритъм на живот ще бъде смазан брутално. Дори минималните промени, които са направени след 2001 г., ще бъдат разглеждани като предателство и съюзяване със "западните дяволи".
Подобна форма на колаборационизъм несъмнено ще бъде преследвана и наказвана сурово. Именно поради тази причина западните посолства побързаха да изтеглят заедно със себе си всички местни, които по някакъв начин са съдействали на НАТО по време на Афганската война.
Съдбата им, ако останат, е само една - смърт или в най-добрия случай побоища и затвор. Това, впрочем, ни праща към следващия исторически паралел.
"В името на народа"
Онова, което се случва тези дни в Афганистан, съвпада като динамика и логика на развитие на процесите с всички смени на режими и революции в историята. Старият режим рухва, новата власт организира погроми и набързо скалъпени съдилища, за да прочисти "виновните" и "враговете на народа". Ние българите ли не знаем?
През следващите месеци в Афганистан ще си спретнат своя собствена версия на "Народния съд" и стотици, ако не и хиляди ще се окажат виновни за поддържането на рухналия режим. Какво означава това? Скалъпени съдебни процеси (или липса на такива), депортации, лагери, масови гробове, екзекуции и т.н.
Бизнесмени, интелектуалци, учители, студенти, всички мислещи хора, чиито мисли се лутат в "грешната" посока, ще бъдат прочистени. Това се случва в толкова много държави по света през последните 100 години, че не си заслужава да изброяваме единични случаи.
Въпреки това, в името на мюсюлманския паралел, събитията могат да се съпоставят с ислямската революция в Иран през 1979 г. Случващото се в Афганистан ще следва същата логика и дори отново САЩ ще са главният лош, а Китай и СС... пардон Русия, ще са евентуалните приятели.
Разликата е, че талибаните са сунити, а не шиити. За мюсюлманите тази разлика е важна, за християните - не особено. Важен е крайният резултат - нов, агресивен режим, който ще се заеме да преразпределя и реформира държавата по образ и подобие на своята идеология.
Също като Кастро в Куба, Пиночет в Аржентина, Димитров в България или Ленин в Русия. Също като Хомейни, също като Ас Сауд в Арабия. Разбира се, благото на народа и светлото бъдеще ще бъдат целите, които ще оправдаят средствата. А средствата ще са кървави и ужасни - такива, каквито са били винаги.
" - Какъв е този шум навън, Джийвс?
- Талибаните превземат Кабул, сър...
- И какво искат?
- Да си имат държава.
- А някой пречи ли им?
- Не, сър.
- Тогава защо е целия този шум?
- Талибани, сър..."
Този виц може да бъде разказан в различен контекст. В случая е важно да разберете едно - международният политически ред ще приеме ислямския емират Афганистан. Приемал е доста по-страшни неща като СССР и Нацистка Германия, ще приеме и талибаните.
Всъщност съществуването на Иран и Саудитска Арабия като пълноценни звена в международната общност е ясно доказателство, че и за Талибански Афганистан също ще се намери място с времето. Политиката е цинично занимание, може би най-циничното. Нека цитирам Тръмп: "Ако дадат петрола, имаме интерес, ако не - нямаме".
А Афганистан, оказва се има какво да даде - ценни ресурси на стойност над 3 трилиона долара, без да броим 70% от производството на определени наркотици в света. Китай вече заяви, че е готов да признае талибаните, Русия преговаря с тях от години. Пакистан също поддържат тесни връзки - половината нелегална мрежа на талибаните се криеше там, без да броим водещите кадри на Ал Кайда.
Повече от ясно е, че САЩ вече са се договорили с талибаните, а доколкото познавам старите колониални лисици Великобритания, и те не са останали по-назад. Ако успеят да се договорят с поне 4 от Г7, новите властелини на Кабул няма от какво да се притесняват, стига разбира се да отворят кранчетата и от чешмите да потекат злато, кобалт и наркотици.
Парите, както е отбелязал Тит Флавий Веспасиан, не миришат.
Там, където има келепир, ще има и дипломатически средства. Британски и френски фирми продължават да обслужват режима на Асад в Сирия. Северна Корея търгува с много повече държави по света, отколкото бихте предположили.
По време на Студената война двата блока обслужват интересите на диктатори в Африка и Латинска Америка, затваряйки си очите за геноцид, сгазване на човешките права и престъпност по всички възможни канали. След края на Студената война тези практики стават все по-тихи и тайни, но в никакъв случай не прекъсват.
Същото ще се случи и с Афганистан - икономическите интереси ще пробият фасадата на политическия популизъм и скоро много държави ще правят бизнес с господарите на Кабул. Вярно, ще трябва да си затварят очите за много неща, но честно казано, богинята на Икономиката също трябва да е с превръзка на очите като Темида.
Нито битките, нито промените в Афганистан са приключили - играта тепърва започва. Също както талибаните се превърнаха във въоръжена опозиция на правителствата след 2001 г., така сега нова опозиция ще се надигне срещу самите талибани. Тепърва ще се види дали имат силите да управляват цялата държава - държава, която никой никога не е управлявал изцяло.
Опитът в сходни случаи от историята - мюсюлмански или не, показва, че в Афганистан ще се оформи нелегално съпротивително движение. Междувременно големите политически играчи ще започнат борба за лъвския икономически пай, което ще доведе до ухажване на новите господари на Кабул.
Същевременно населението на държавата ще бъде хвърлено в нов период на мракобесие, в което малкото искри на съвременно, гражданско общество ще бъдат удавени в прилива на омраза, реваншизъм и алчност, който се задава по целия хоризонт. Това, от своя страна, ще предизвика масови бежански вълни на запад.
За разлика от НРБ, Афганистан няма как да бъде затворен по границите си, а и талибаните нямат нищо против да залеят "прогнилия Запад" с вълна от бедни, отчаяни хора, които от 40 години не познават нищо друго освен война, разруха и смърт. Интеграцията на такива хора е трудна до степен на невъзможна.
Това ще създаде сътресения в редица държави и ще постави под въпрос либералните ценности, които Западния свят се кълне, че защитава. "Ако толкова ги е грижа за афганите, - ще кажат новите господари на Кабул - защо тогава не искат да приемат бежанци?" И в двата случая талибаните печелят - или като уязвят опонентите си икономически и социално, или като уязвят техния престиж и подкопават устоите на ценностната система, за която Западът претендира, че е най-добрата, формулирана до сега.
За държави като Русия и Китай, които нямат обществена ценностна система и не спазват морални норми и човешки права, ситуацията е повече от изгодна. Национал-комунистическата реторика в Китай и сходната клептократична доктрина на Кремъл ще употребят ситуацията за да се подиграят със загубата на САЩ и за да се опитат да разобличат слабостта на единствената "суперсила".
Разбира се, в този контекст удобно ще се забрави собствения съветски провал в Афганистан (1979-1989 г.), както и китайската инвазия във Виетнам (1979 г.).
Ако трябва да се обобщи, историческата поука за ставащото в Афганистан е, че от международна гледна точка нищо особено не се е случило.
От гледна точка на афганския народ това ще е поредната, ако не и най-голямата трагедия в тяхната пълна с борби и страдания история. А ако трябва да завършим с нотка сатира, поуката за България е, че в Кабул ще има стабилно правителство преди такова да се сформира в София.
Александър Стоянов
