Последствията от затоплянето на Земята стават все по-очевидни, а мерките за защита на климата не са достатъчни - констатират експертите на ООН. Температурата може да се повиши с 1,5 градуса още

през 2030-а година.

Фактите са тревожни: "Много вероятно е покрай по-нататъшното затопляне на климата епизодите с поройни валежи да станат по-интензивни и по-чести", пише в новия доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата към ООН. На базата на новите научни познания покачването на морското равнище, топенето на ледовете, екстремните горещини, засушаванията и пороите могат да бъдат прогнозирани с много по-голяма точност.

Доказано е и, че морското равнище ще продължи да се повишава, а ледовете ще продължават да се топят. "Много вероятно" означава с 90 или 100 процента сигурност.

Вината е на човешкото влияние

Дори да се окаже възможно постигането на климатичен неутралитет до 2050-а година (т.е. пълно неутрализиране на парниковите газове), до края на века морското равнище ще е със 62 см по-високо, отколкото през 1995-2014 - в резултат от топенето на ледовете. Същевременно в доклада (какъвто не е имало от 2013-а година насам) се, че ако парниковите емисии не бъдат спешно намалени, целта за ограничаване на затоплянето на Земята до под два градуса в сравнение с времената преди индустриализацията, няма да бъде постигната.

"Много от измененията в климата произтичат пряко от човешкото влияние", казва Вероника Ейринг от университета в Бремен, която е сред съавторите на доклада. "Няма съмнение, че именно човешкото влияние води до затопляне на атмосферата, океаните и земята", пише в доклада, според който заради хората климатът се е затоплил толкова, колкото не се е случвало от поне 2000 години. През 2019-а година концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата е била по-висока, отколкото когато и да било през последните поне два милиона години.

Правителствата трябва да вземат мерки

Експертите от Междуправителствения комитет по изменението на климата към ООН са разработили и два драматични сценария за развитие, които дори да не са вероятни, не бива да бъдат изключвани. Единият е за увеличаване на морското равнище с два метра до края на века - в зависимост от скоростта, с която се топят ледовете. Другият прогнозира колапс на атлантическите ротационни течения  (включително Гълфстрийм), които пренасят студени и топли води из океана и влияят на важните за милиарди хора мусони в Африка и Азия. Сривът на тази система от течения би дал отражения и в Европа.

В доклада е записано, че глобалната средна температура за периода 2011-2020-а година е с 1,1 градуса над нивото от времената преди индустриализацията. Парижкото споразумение относно измененията в климата, подписано през 2015-а година, предвижда държавите да задържат затоплянето на Земята под два градуса, по възможност - до 1,5 градуса. "Ако спешно не намалим емисиите парникови газове и до 2050-2070-а година не постигнем неутралитет, няма да можем да изпълним целите от Парижкото споразумение", казва Дъглас Мараун от университета в Грац, който е сред авторите на доклада.

В подготовката му са участвали над 230 учени от 66 държави, а констатациите му са одобрени единодушно от 195-те държави-членки на Междуправителствения комитет по изменението на климата към ООН. "Оттам следва, че правителствата поемат съответните ангажименти и после никой не би могъл да каже - нямам нищо общо", коментира Йохем Мароцке от Института по метеорология "Макс Планк".