Том Фоуди
Ново проучване на Harvard's Growth Lab установи, че „технологичното ниво на китайския износ се е увеличило през търговската война със САЩ. Ново класиране предвижда китайската икономика да расте по-бързо от тази на Индия през следващото десетилетие".
Освен това се посочва, че „сложността на китайския износ" бързо е настигнала тази на САЩ, от наполовина на тази на нейния съперник преди 20 години, до почти паритет сега. Проучването също така показва, че Китай преодолява въздействието на митата и технологичните войни на Вашингтон срещу него, като увеличава своя високотехнологичен износ за други региони.
Мениджърът на Growth Lab Тим Честън, цитиран от Bloomberg, казва, че „китайският износ сега е на ниво, като почти запълни всички известни области на глобалните продукти. Тяхната основна цел сега е да преминат от ноу-хау от цял свят към истински иновации", добавя той.
Резултатите от проучването илюстрират добре затрудненията, пред които са изправени САЩ, защо по този въпрос са толкова обсебени от китайските фирми, включени в черния списък и се опитват да блокират нарастването на технологиите от висок клас. Това обаче също е ясен индикатор, че тези усилия не дават резултати и няма да забавят траекторията на растеж на Китай. Това, което виждаме сега, е че Китай се придвижва нагоре по световната верига на доставки чрез увеличаване на технологичните способности, а не извън нея, както биха се надявали някои.
Терминът „Произведено в Китай" традиционно, макар и подвеждащо, се разбира като евтин продукт от нисък клас с лошо качество. Но това съвсем не отразява факта, че не само този дискурс вече е ориенталистки стереотип, но и пропуска трансформацията, настъпила в собствените производствени и индустриални възможности на Китай през последните две десетилетия.
Това, което прави Китай, се променя и това служи за подбиване на индустриите, в които Америка традиционно доминира. Ето защо Вашингтон реагира на новата геополитическа среда с приливна вълна на протекционизъм и новооткрит апетит към домашно развит индустриализъм.
Американският президент Джо Байдън каза, че „иска да спечели 21-ви век и да притежава технологиите на бъдещето", точно защото се опасява, че напредъкът на Китай в крайна сметка ще им отнеме това. Неотдавнашните му коментари относно кибератаките дойдоха със смесица от войнственост и снизходителност, показващи как този страх от Китай все повече оформя националното мислене. В резултат на това технологичната война на Америка срещу Китай е свирепа. Администрациите на Байдън и Тръмп насилиха веригата за доставки на полупроводници, за да включат в черния списък стотици китайски технологични фирми и да им попречат да имат достъп до критични компоненти, в които САЩ смятат, че притежават предимства, докато други бяха удряни със забрани за инвестиции, за да предотвратят достигането на американския капитал тях.
Най-забележителната цел на всички тези действия е Huawei и сред всичко това Китай бързо призна, че трябва да се движи към самодостатъчност в доставките на полупроводници, за да противодейства на затрудненията в Америка и да продължи развитието си. Способността да се произвеждат технологии от висок клас в крайна сметка е ключът между развита икономика и развиваща се, тъй като тя е върхът на веригата на стойността.
Мисля за Южна Корея като модел за това, на което китайската икономика в крайна сметка ще подражава, ако успее. Там имат техните водещи технологични конгломерати - Samsung, Hyundai и LG. Всички те произвеждат търсени критични технологии за полупроводници и чипове, които се използват за производство на редица завладяващи електронни продукти, които доминират в икономиката на Корея, включително компютри, домакински уреди и смартфони. Това създава верига на потребление, иновации и производство от висок клас, което движи напред икономиката на Корея и й позволява бързо да се превърне в икономика с високи доходи.
Способността на Китай да създава технологии обаче не зависи само от достъпа до Америка. Това е идеологическо мислене, което предполага, че комунистическите държави не могат да правят нововъведения. На практика Китай има огромна и все по-образована работна сила в областта на науката и технологиите, съчетана с държава, която е готова да инвестира милиарди на милиарди за това.
Второ, има аргумент, че САЩ не само са го санкционирали, но и са го стимулирали още повече чрез своите политики. Има метод „да бъдеш хвърлен в дълбокото" или да бъдеш поставен в ситуация, в която изпадаш в паника в началото, но в крайна сметка се научаваш бързо да плуваш.
Като ярък пример, китайската полупроводникова индустрия все повече преодолява препятствията. Наскоро Китай усвои производството на 42-, 28- и 14-nm чипове, като последният от тях все още е достатъчен за захранване на по-голямата част от електронните устройства. Очаква се първата китайска машина за литография да дебютира по-късно тази година, показвайки, че те вече са на „стълбата" към наваксване с утвърдени играчи и освобождаване от холандския производител ASML.
Като пример също трябва да се отбележи, че собствената китайска космическа агенция, основана едва през 1993 г., е в процес на прескачане на НАСА, като предлага Лунна база с Русия до 2030-те години, както и човешка мисия до Марс.
САЩ, вкопчени в идеологическия стереотип, че „комунистическите държави не могат да правят нововъведения", силно подцениха технологичната решителност на Китай и скочиха в състезание, което е много по-трудно да се спечели, отколкото Вашингтон вярваше.
И накрая, човек трябва да осъзнае, че китайската цивилизация е един от най -големите ранни новатори в човешката история, установявайки много неща, които Западът все още не е научил. Само безброй идеологически и расистки стереотипи възпрепятстват Запада да признае бързия технологичен напредък на Китай и политиките на САЩ за неговото разрушаване не дават резултати. Америка трябва да се фокусира най–добре върху своите възможности.