Само преди две седмици кубинците се опитаха да организират революция, но САЩ нямаха време за това. Преди пет години това беше невъзможно дори да си го представим.

Дори голямата кубинска диаспора, която организира мащабни митинги в Маями, Лос Анджелис и в самия Вашингтон, не можа да повлияе на Вашингтон.

Въздействието на Америка върху сегашния кубински режим завърши с налагането от Вашингтон на санкции срещу един (!!!) служител и една бригада от кубинските специални части.

Пострада само Министърът на отбраната Алваро Лопес Миера. Също така бяха въведени санкции срещу бригада на специалните сили, наречена „Черни барети“ — уж те били тези, които потискали новата кубинска революция.

Можем безкрайно да говорим за нюансите на отношенията между Америка и Куба след 1959 г. — какво се случи след неуспешното нахлуване в Залива на прасетата през 1961 г. Опитът за десантна операция на кубинската опозиция в залива Кочинос трябваше да бъде придружен от бомбардировки на трите най-големи града в Куба от американските ВВС — и когато това не се случи поради опасения, че съветските системи за ПВО може вече да са в Куба, провалът на операцията бе предопределен.

Тогава кубинските правителствени сили приключиха с бунтовниците само за два дни.

Настоящият приглушен отговор на кубинските събития трябва сериозно да предупреди онези, които все още смятат САЩ за „стратегически съюзник“. Вашингтон не само не предприе никакви допълнителни ограничителни мерки срещу Хавана — самите санкции се оказаха толкова символични, че дадоха на Русия повод да се намеси отново в ситуацията на Острова на свободата. Руснаците изпратиха няколко самолета до Куба с ваксина срещу модерната пандемия, медицинско оборудване и защитно оборудване — и това също беше по-скоро символичен, отколкото практически жест.

Ясно е, че глобалната пандемична истерия затруднява живота на страни, които имат стратегически важно местоположение, но нямат силна и стабилна икономика — въпреки че бих поспорила за стабилността на кубинската икономика.

Да оцелееш шест десетилетия под икономическо ембарго си е нещо като магия, но всъщност за Куба магията може да се нарече и с друга дума, защото вълшебства стават само в приказките — другото описание на «магията» може да се нарече успешно политическо ръководство на страната. Очевидно е успешно, след като оцеля при 60 г. икономическа блокада.

Какъвто и да е настоящият световен ред, той отново се свежда до триумвират на глобалната конфронтация — Америка, Китай и Русия.

Какво се случва днес?

Американските ресурси приключиха.

Напускането на Афганистан и Ирак, извеждането на батареите ПВО «Пейтриът» от Саудитска Арабия, кризата с Анкара, провала на опитите за цветна революции в Беларус и Хонконг — това са явления от един раздел.

Това е пряко следствие от дълговия разгром, надвисал над САЩ. Датата, от която Вашингтон фактически няма да може да обслужва дълга от 28.6 трлн долара неумолимо приближава.

Американците отлично разбират, че Русия може да вземе цяла Украйна под свой контрол в който си поиска или в който момент й е изгоден — затова никой в САЩ дори и не си помисля да инвестира в Киев повече, отколкото е нужно за продължаване на вътрешния конфликт.

Алжир, Пакистан и Афганистан са достойни само, за да могат на тези територии американците да влагат в тях милиарди за подкрепа на системите им на сигурност. Защото ако не влагат американците, ще влагат китайците и руснаците — а за Киев нито в Америка, нито в ЕС няма да се намерят сериозни инвестиции.

Наблюдавайки случващото се, не ме напуска мисълта, че Америка започна да се зацикля около вътрешната си ситуация.

Словоизлияния от властниците от двете партии има, но те се сблъскват със стената от неразбиране сред собственото им население — а всяка външна поплитика на САЩ винаги се е основавала на вътрешната.

На следното: как външните им катастрофални действия да бъдат поднесени на средния американец.

Бедата на Вашингтон е в това, че собственото им неселение за последен път живя в пълно охолство през 80-те години на миналия век.

Вече трето поколение американци живее изключително и САМО на кредит, а вътрешните дългове са напълно съпоставими с външния дълг.

През юни тази година се стигна до това, че президентът Байдън бе принуден да признае, че 90 % от младите американци не могат да обслужват студенските си кредити.

Всъщност, нима държава, в която милиони жители живеят в картонени кутии, може да научи на нещо добро света?!

Свобода?

Разкажете на нея за най-крупното затворническо население в света.

Умението да правят бизнес?

Китайците ще се попикаят от смях заедно с вас.

Американски ценности?

Руснаците внимателно гледат и слушат и ще направят всичко възможно, за да НЕ  пуснат същите тези ценности и в държавата им.

Америка «откърми» Китай за сметка на самата Америка — и това е главният резултат от световната хегемония.

Сега, за да сдържи комунистически Пекин, САЩ трябва да вложат няколко пъти повече, отколкото вложиха китайците.

Но способна ли е Америка днес на това?

Не.

Америка се измори.

А целият свят се измори от тази Америка.

Петя Паликрушева