Ако има един сигурен начин да накарате сърби и хървати да се хванат за гушата, питайте ги чий е Тесла. Не става дума, разбира се, за модерните електромобили на Илон Мъск, а за блестящия учен от края на XIX и началото на XX век, който си съперничи с Томас Едисон за това как електричеството трябва да бъде подчинено на човечеството.

Макар вече да е минал близо век от смъртта на учения, неговата фигура продължава да предизвиква разпалени дебати между сърби и хървати за това от каква националност всъщност е той.

Правителството на Хърватия сега за пореден път разпалва този дебат. Страната се подготвя да приеме еврото като валута през 2023 г. и като част от тази подготовка властите трябва да решат някои тривиални, но същевременно с това доста символични въпроси. Например чий лик да стои на евромонетите.

И да, точно така, правителството е избрало Никола Тесла за монетите си от 50, 20 и 10 евроцента.

Решението изобретателят да бъде поставен върху монетите дойде от онлайн анкета, в която хърватските граждани можеха да гласуват за различни дизайни. А в анкетата Тесла побеждава с преднина над идеи за традиционния хърватски крават (вид вратовръзка, неизменна част от униформата на гвардейците в страната), водната кула на Вуковар и кучето далматинец (което е традиционна хърватска порода).

Разбира се, не може да се заговори за Никола Тесла на държавно ниво в Загреб, без да дойде отговор от Белград - бърз и буреносен. Така още ден след излизането на новината за хърватските монети, Сръбската народна банка излезе с официална позиция, в която се казва, че хърватският ход "узурпира културното и научното наследство на сръбския народ".

Оттам заплашват още, че "ще бъдат предприети подходящи действия в рамките на институциите на Европейският съюз", ако плановете на хърватското правителство се осъществят.

От Хърватската народна банка излязоха с отговор на тази позиция, според който Сърбия на практика няма правото да отправя възражения за подобни въпроси, тъй като то е запазено само за държавите членки на ЕС.

Според историка професор Никола Анушич от Загребския философски факултет разглеждането на ситуацията от гледна точка на национализъм, търсене на провокации и присвояване на исторически фигури е "тесногръдо".

По думите му самият Тесла подчертава както принадлежността си към сръбския народ, така и лоялността към своята хърватска родина.

"Решението на Хърватия да представи на евромонетите изтъкнат член на сръбската общност в Хърватия може да се чете като добронамерено, като послание към сърбите в Хърватия, че са неразделна и историческа част от хърватското общество, че съвременната хърватска държава няма намерение да се отказва от тях", коментира проф Анушич.

Разбира се, неговата гледна точка, колкото и извисена и логически трезва да е, остава встрани от общия дебат.

Макар вицепремиерът на Хърватия Борис Милошевич, който, подобно на Тесла, е етнически сърбин, да обяснява колко горд и щастлив е от плана на правителството, президентът на страната Зоран Миланович приема много по-остра позиция по въпроса, поставяйки провокацията на ново ниво.

По думите му Никола Тесла е свързан със Сърбия толкова, колкото и американския актьор от китайски произход Брус Лий.

"Тесла е прекарал по-малко време в Сърбия, отколкото аз днес в село Оклай. Той е американец. Роден е в Хърватия. В Хърватия и дори във Виена обаче го приемат толкова сериозно, че той бяга в Америка", коментира Миланович и допълва, че самото отношение на страната му към учения е един вид криза на идентичността и неясна любов.

"Може да не е правилно Хърватия да приема Тесла за свой, но още по-малко право има Сърбия", допълва още политикът, като пояснява, че макар летището в Белград да носи името на Никола Тесла, то спокойно би могло да се казва и "Брус Лий", защото и той има приблизително толкова общо със Сърбия, колкото и Тесла.

Сръбският му колега Александър Вучич не остана по-назад с коментарите, заявявайки че Никола Тесла е американец и сърбин.

Вучич наблегна на това, че родното място на учения край град Госпич не е част от Хърватия, докато той е бил жив, освен периода на "усташката марионетна Независима хърватска държава", когато всички от рода Тесла са "избити, защото са сърби". Вътрешният министър на Сърбия Александър Вулин също се включи в публичния дебат по темата, напомняйки за престъпленията на усташкия режим през Втората световна война.

Разбира се, това далеч не е първият път, в който сърби и хървати спорят чий точно е Никола Тесла.

Подобни спорове има и по-рано през 2021 г., когато темата поражда множество коментари онлайн, след като през юни милиардерът Илон Мъск, чиято компания за електромобили е кръстена на учения, създаде буря от коментари в Twitter, след като написа на профила си там, че Никола Тесла е роден в Хърватия от сръбски родители.

На практика нищо от този туит на Мъск не е фактологическа грешка. Тесла е роден през 1856 г. в сръбско семейство в село Смилян, което тогава е част от Империята на Хабсбургите, а днес е част от Република Хърватия.

Но ако фактите не са спорни, тогава какво е? Илдико Ердей, антрополог и професор във Философския факултет на Унвериситета на Белград, обяснява, че това е един от въпросите на национализма.

"Национализацията на културните герои е част от културната политика на национализма, която иска културно легитимиране на етническата чистота на нацията и увеличаване на символичния капитал на нейната слава", казва Ердей пред Emerging Europe.

Такива спорове съществуват за Нобеловия лауреат и писател Иво Андрич (сърбин ли е, хърват ли е, бошняк или югославянин), както и за революционера Гоце Делчев, който дори стана неофициален повод за това България да наложи вето над Северна Македония на приемането на рамка за преговори за присъединяване към ЕС.

Ердей цитира американския антрополог Катрин Вердери, която през 90-те описва този процес в Източна Европа като "политически живот на мъртви тела" - активните политически актьори използват културни герои и техните биографии, за да натрупат собствени дивиденти.

И така, това, за което всъщност спорят сръбските и хърватските политици, е коя от държава има по-легитимни "претенции" към Никола Тесла, за да го развява като доказателство пред света за собственото си величие.

"Въпреки че произходът на Тесла не се оспорва, неговата двойна идентичност създава дискусии, защото не отговаря на ексклузивността в каноните на етнонационалната идентичност в пост-югославските държави", обяснява Анушич.

След разпадането на Югославия страните се опитват да се дистанцират една от друга в културно отношение, но поради десетилетия, а понякога и векове на споделена история, това невинаги е било възможно.

А в случая с Тесла вероятно е най-правилно да принадлежи на целия свят.

Неговите изобретения са оставили своята следа не само върху историята, културата и технологиите на Сърбия или на Хърватия, дори не само и на САЩ, където той живее по-голямата част от съзнателния си живот. Те засягат всички.

Самият Тесла е заявявал почитта си към сръбския си род и хърватската си родина. В акта му за раждане от 1856 г. обаче не е записана националност, тъй като такава информация не се е отбелязвала. Там пише само, че е православен.