„Епохата на надзорния капитализъм“ е името на бестселъра, в който ученият от Харвард Шошана Зубов предупреждава за оруелските условия, които застрашават човечеството вследствие на нарастващата „мощ на данните“ на американските технологични гиганти. В тази теза тя показва как дигиталните платформи се превръщат във "феоди". Те живеят и печелят от своята огромна „дигитална територия“, населена с данни, дори докато затвърждават властта си над услугите си, които са окачествени като незаменими. Господарите правят печалбата си от социалната власт, която произтича от експлоатацията на домена си, а това предполага неограничена власт над крепостниците.Всичко това говори за тотална доминация.
Новината, че Apple може да търси в частно съхраняваните снимки в iCloud за детско порнографско съдържание със софтуерна актуализация за iPhone изглежда потвърждава тази антиутопия. Реалността обаче е по-сложна, пише в свой коментар за Handelsblatt Торстен Рике.
На пръв поглед идеята звучи добре: снимки от тъмната среда на детската порнография все още циркулират на много места. Делото за злоупотреба в Мюнстер, Германия, което все още занимава регионалният съд там, показва тревожните дълбочини на тази сцена. И така, кой може да възрази, ако технологията ще помага за по-бързото откриване на извършителите?
Натискът върху технологичните компании да осветят по-добре най-тъмните части на интернет расте от години. Още през 2016 г. Apple се сблъска с ФБР, когато бюрото поиска концернът да му даде достъп до криптирана информация на iPhone на стрелец.
Оттогава всички технологични компании продължават да подобряват своя софтуер за криптиране, за да осигурят на клиентите още по-добра защита на поверителността. Apple е начело и дори не се опасява да конфликти по темата с големи конкуренти като Facebook.
Авторитарните държави злоупотребяват с новите технологии
В това отношение за мнозина е изненадващо, че точно производителят на iPhone сега иска да преглежда определени потребителски данни на всички хора и, ако е необходимо, да ги предава на държавните органи. „Тази новаторска нова технология дава възможност на Apple да предостави на Националния център за изчезнали и експлоатирани деца и правоприлагащите органи ценна и използваема информация за разпространението на известния CSAM [материал за сексуално насилие над деца]“, обяснява плановете си американската компания.
„Фаул“, крещят защитниците на поверителността. Те се опасяват, че новите технологии не само ще се използват срещу детска порнография, но и че други лични данни могат да се окажат в ръцете на невинаги добронамерените власти. Масовото използване на технологии за наблюдение от авторитарни държави като Китай показва, че това в никакъв случай не са ирационални страхове.
Apple опитва деликатен балансиращ акт с новия си софтуер: да ограничи най-тежката злоупотреба с новите технологии, но в същото време по-добре да защити поверителността на своите потребители. Както и в невиртуалното пространство, защитата на личния живот трябва да приключи там, където под негово прикритие се извършват тежки престъпления.
Дилемата на нашата дигитална ера е, че този принцип не отговаря на всички въпроси, когато със самите технологии за наблюдение се злоупотребява.
Бойчо Попов, редактор Аспарух Илиев
