През прозореца на своя офис Александър Фьодоров хвърля поглед към обширните гори на сибирската република Якутия. Днес е един от малкото дни, когато градът му не се задушава в биещия на оранжево смог от пожарите.

Пламъците, които опустошават всяко лято тайгата, са станали по-силни от три години насам. Според експерти като Фьодоров причина са промените в климата.

В Якутск, Североизточна Русия, където все още са разпространени традициите на шаманството, редица местни хора обаче са убедени, че природата е жив дух, който винаги ще поддържа хармония с човечеството.

Но според Александър Фьодоров, заместник-директор на якутския институт „Мелников“, проучващ вечната замръзналост, опустошенията от пожарите опровергават тези вярвания.

„Природата ни припомня и тази година, както миналата, че не бива да се надяваме само на нея“, посочва той и добавя: „Трябва вече да се готвим“ за последиците от климатичната криза.

Якутия, слабо населена територия, но петорно надминаваща Франция по площ, може би ще е сред първите земи, силно пострадали от затоплянето на планетата, предупреждава Фьодоров.

Средногодишната температура в региона – един от най-студените на Земята, вече се е покачила с 3 градуса по Целзий, докато температурите на планетата като цяло са се повишили с 1 градус от началото на 20-и век. През лятото на 2021 г. е имало дни с рекордните 39 градуса.

Трудно е наистина да свържем пряко всеки пожар с климатичните промени, но според експерти глобалното затопляне и съпътстващата го суша ги правят по-вероятни, а и по-буйни.

Климатична бомба

През това лято, най-сушавото за 150 години наблюдения в Якутия според местните власти, огънят вече е съсипал 1,5 милиона хектара гори.

„Сегашните пожари чупят всички рекорди“, подчертава Александър Исаев, експерт от якутския клон на Руската академия на науките.

В цял Сибир се налага властите да търсят помощ от армията и да засяват с химикали облаците, за да предизвикат дъждове.

Но в Якутия, чието население не достига и милион, повечето работа, напротив, се пада на преуморените пожарникари и на зле екипирани доброволци.

Никита Андреев, който управлява якутския окръг Горни, обясни за АФП, че получава от федералния бюджет едва по шест рубли (седем евроцента) на хектар от територията – мизерна сума. Заради което не се води борба с десетки пожари, избухнали извън населените зони.

„Няма достатъчно работна сила, нито ресурси за тези пожари. Необходимо е да се отпуснат средства“, изтъква Андреев.

Според федералната агенция по горското стопанство от началото на годината са изгорели над 11,5 милиона хектара при 8,9 милиона средногодишно за периода след 2000 г.

„Пламъци с необичайна сила“

От Сибир до Урал, включително в Карелия, в Русия бушуват „пламъци с необичайна сила“, отбелязва Григорий Куксин от руския клон на „Грийнпийс“, според когото това „явно е резултат от промените в климата“.

Тази криза е мотивирала 50-годишния Тургун Попов, убедил своя клуб по атлетика в Якутск да подпомогне пожарникарите.

„Трябва да признаем, че да пазим природата значи да пазим нашето бъдеще и бъдещето на децата си“, казва той.

Защото пожарите изхвърлят в атмосферата големи количества въглероден диоксид, унищожавайки дърветата, способни да го погълнат. Така допринасят за климатичните промени.

След време това може да предизвика ускорено топене на вечните ледове, а тя съдържа двойно повече газове с парников ефект от атмосферата. Една бомба със закъснител. „Това ще е опасно за целия свят“, казва Александър Фьодоров от института „Мелников“.

Близо до село Бяс-Кюйол огнеборецът Андрей Евдокимов е втренчил поглед в пожарище, което още дими: „Каквото и да стане, драконите ще се събудят“.

Еван Гершкович , Франс прес