Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ съобщи наскоро, че очакваната продължителност на живота в страната се е свила с 1,5 години през 2020 г., което е най-големият спад поне от Втората световна война.
Covid-19 уби над 614 хил. американци и изостри предозирането с лекарства, както доведе до смъртта на хора, които са пропуснали лечението на диабет и други хронични заболявания по време на Covid блокадата. Трябва да прибавим и тези, които страдаха от изолация и стрес, прекъснаха нормалната си диета и упражнения и прекаляваха с алкохол.
Последвалите негативни ефекти върху населението ще ограничат предлагането на работна ръка през следващите години, засилвайки отклоняването на средства от корпоративните печалби към възнагражденията на служителите в състава на националния доход. Това е благоприятна тенденция за наетите лица, но лоша новина за акционерите, освен ако ефектите от този преход не бъдат компенсирани от по-ефективното използване на труда и по-бърз растеж на производителността, пише за Bloomberg Гари Шилинг, президент на едноименна консултантска компания от Ню Джързи.
Историята показва, че пандемиите ограничават предлагането на работна ръка и тласкат нагоре реалните заплати, докато реалните лихвени проценти и следователно възвръщаемостта на капитала са потиснати. Изследване на клона на Федералния резерв в Сан Франсиско, озаглавен „Дългосрочни икономически последици от пандемиите“, се фокусира върху 15 големи пандемии, започвайки с Черната смърт през 14-ти век, когато повече от 100 милиона души, или 30% до 60% от населението на Европа е загинало.
Икономическите ефекти обикновено траят 40 години след големи пандемии.
Причината, поради която след пандемии се повишават реалните заплати, се дължи на недостига на работна ръка. А причината, поради която реалните лихвени проценти намаляват, е, че има излишък на капитал на активен работник и че нормата на спестяване нараства, тъй като оцелелите възстановяват активите си и се подготвят за бъдещи кризи. Пандемиите убиват хора, но не унищожават машини и оборудване.
Само 0,2% от населението на САЩ е починало от Covid-19, но мнозина отпаднаха от работната сила, тъй като пандемията ги накара да преосмислят начина си на живот. В резултат на това свободните работни места през май (9,2 милиона) значително надвишаваха новонаетите хора (5,9 милиона). През април 19,5% от населението бяха пенсионери. Също така заплатите растат, особено за тези в нископлатените индустрии. През юни възнагражденията на служителите в областта на развлеченията и гостоприемството, които печелят само 46% от средната седмична работна заплата в частния сектор, скочиха с 10% спрямо година по-рано, според Министерството на труда.
Националният доход е равен на брутния вътрешен продукт, но е разбивка на това кой получава дохода, а не кой извършва разходите. Два важни компонента, възнаграждението на служителите и корпоративните печалби, са огледални образи. Те се колебаят, като нито трудът, нито капиталът трайно получават надмощие, точно както бихте очаквали в една демокрация. От първото тримесечие на 2020 г. делът на печалбите обаче е спаднал от своя връх от 14,3% от националния доход на 12,4%, докато делът на възнагражденията се е покачил от 60,4% на 63,8%. И отбележете, че тези тенденции бяха добре изразени още преди фискалните отговори на пандемията, подкрепили доходите на домакинствата.
Тенденцията в полза на възнагражденията за труд и в ущърб на корпоративните печалби вероятно е била на път да се установи дори и без депресиращото въздействие на пандемията върху работната сила. Политиките на администрацията на Джо Байдън определено са в тази посока. Президентът планира да улесни профсъюзите в организирането на частния сектор и да увеличи заплащането, особено след отхвърлянето през април на синдикалното представителство от складови работници на Amazon в Алабама. Наскоро Байдън предприе атака срещу големия бизнес, като спусна директива на всички регулаторни агенции да обмислят раздробяване в името на засилената конкуренция.
Американският бизнес вероятно не може да спре увеличаващото се възнаграждение на служителите, но компенсира част от него чрез намаляване на разходите за труд посредством повишаване на производителността. Реалният БВП през първото тримесечие беше малко над нивото отпреди пандемията в началото на 2020 г., като е с 10,3% над дъното през второто тримесечие на миналата година. Но заетостта се е повишила само със 7,2% и все още е с 4,4%, или 6,8 милиона души, под нивото отпреди пандемията. Производителността (извън селскостопанския сектор) скочи с 5,4% през първото тримесечие спрямо последните три месеца на 2020 г. и с 4,1% спрямо година по-рано.
В някои бизнеси като авиокомпаниите, развлеченията и гостоприемството има голямо увеличение на продукцията на работен час просто чрез връщане на работа на хора, които се водеха заети. Но това, което е важно за корпоративните печалби и инвеститорите в акции в бъдеще, е желанието и способността на бизнеса да продължи да подобрява производителността. Това може да бъде важен ключ за вашия портфейл от акции и за осигуряването на по-голям икономически пай, който да се разпределя между служителите, акционерите и данъчните.
Важността на производителността се подчертава и от вероятното намаляване на икономическия растеж и корпоративните приходи. Консенсусът сред прогностиците се придвижва към трайното ми убеждение, че без по-нататъшен огромен фискален стимул и с продължаващото усърдие на домакинствата да пестят и да не харчат, ръстът от 6,4% на реалния БВП през първото тримесечие ще спадне до 2-3%, завършва Шилинг.
Петър Нейков, редактор Десислава Попова
