Сръбската власт във Вардарска Македония уволнява 5 български владици и 647 свещеници, закрива 677 църкви, 54 параклиса, 48 манастира, 556 основни училища с 847 учители и 33 056 ученици, 35 прогимназии със 106 учители и 1955 ученици, 5 гимназии с 25 учители и 875 ученици.

 

Същата участ имат и училищата и другите институти на власите и албанците.

 

Тук-таме остават само турски училища, джамии и пр.

 

Колонизацията играе само помощна роля в асимилационния процес.

 

Основната тежест се поставя на денационализацията. Затова с такава ярост се върши разправата с институтите на македонските българи, създаващи духовни национални интереси.

 

Целта е да се подхванат подрастващите поколения, чрез сръбската просвета и култура да се заложи предпоставката за изтръгването на българщината и приобщаването им съм сърбизма.

 

За децата от Македоия се откриват пансиони в Белград, Загреб и други големи градове.

 

С безплатна издръжка се прави опит за привличането на бедни, но будни младежи, за да се създаде генерация от местни посръбчени интелигенти, чрез щедрост се откриват и училища в самата Македония.

 

В 1920 г. в Скопие е създаден и Философски факултет като филиал на Белградския университет. По-късно той прераства в самостоятелен университет. Правителството не крие, че на него се възлага «културно-национална мисия» в южните краища. Той трябва да даде «експоненти на нашата (сръбската, бел.ред.) култура и просвета», на сръбския национален живот в тези области.

 

Затова белградският професор Ст. Станойевич предупреждава в 1925 г. правителството да не допусне да се закрие Скопският филиал.

 

«Закриването на Скопския факултет по чисто национални причини в никакъв случай не може да се допусне — пише той. — Особено това не трябва да се позволи на Радич, понеже той при всеки удобен случай, навсякъде и без нужда е изтъквал българи в този край».

 

Подобно предназначение има и образуваното през 1921 г. Скопско научно дружество, което трябва «всестранно да обучава Южна Сърбия и Македония».

 

Целта на всички мерки е да се постигне «национално превъзпитание» и преориентиране към оставането на македонските българи в Югославия.

 

Още от началото обаче сръбските власти са разочаровани от неуспеха си. Средношколците и студентите, преминали през сръбските училища, въпреки антибългарската националистическа атмосфера в тях остават с българско национално съзнание и са поклонници на България. Голяма част от тях участват в конспирации, в организирани групи, работещи за разпаденето ан буржоазна Югославия.

 

Интелигенцията не се приобщава към държавата. Това добре потвърждават и множеството съдебни процеси, между които се откроява Скопският студенски процес през 1927-1928 г.

 

По тази причина започват премествания, сливане и закриване на училища. Засилва се тенденцията за школуване на македонски младежи във вътрешността на страната. За да се осъществи по-лесно това, по «бюджетни причини» се затварят една след друга гимназиите и другите средни училища.

 

Във Вардарска бановина през 1931-1932 г. се пада едно средно училище на 10 000 жители.

 

Онези, които остават, получават програми за още по-едностранчиво обучение.

 

Изучават се преди всичко сръбски език и литература. Естествените науки, класическите западни езици въобще не са застъпени. В училищата цари още по-жестока националистическа, антибългарска атмосфера. Мнозинството от учителите са интелектуално изостанали, морално разпуснати, пияници, а между тях има и руски контрареволюционери. Повечето са изпратени по наказание от вътрешността на страната. В училищата се изграждат много спортни, соколски и други дружества за насаждане на великосръбски идеи и чувства сред младежта.

 

Забелязва се отлив на македонската мледеж от училищата и висшите учебни заведения. Родителите не желаят да дават на децата си просвета и култура на чужд език, водещ до национално ерозиране. Европа и особено Балканите се раздират от национализъм, който не може да не се прояви с различна насоченост и в Македония. Великосръбският гнет и национализмът пораждат отпор от страна на македонските българи.

 

Църквата «Света Богородица» в Костур

При това положение резултатът от сръбската просветна политика в Македония е отрицателен и в количествено, и в качествено отношение. В Южна Сърбия (Косово, Метохия и Македония) грамотни са само 16.14 % от хората. Процентът на неграмотните възлиза на 83.86, а има околии, в които са негромотни над 90 % от населението. От всички националности в Македония най-зле в това отношение са турците и албанците. В десетки села грамотен е само ходжата. Положението сред българите и евреите е по-добро, но в периода между двете световни войни и сред тях се увеличава относителният дял на неграмотните. В просветно отношение  сръбският режим се оказва далеч по-консервативен от Абдулхамидовия, защото не гарантира културно-национална автономия, на която се радват македонските националисти в Турската империя.

Още в 1906 г. сръбският професор Йован Цаийч дава идейната и научна основа на сърбизирането на Македония. Според него Македония и Шопската област стоят в етнографско и лингвистично отношение по-близо да сърбите, отколкото до българите. Той счита македонското славянско население за флотантна, за аморфна маса, от която еднакво лесно могат да се направят и българи, и сърби.

 

Стара пощенска картичка от Воден! Девойки в местни носии при басейна до водопада

 

Приемайки това становище и правейки го имено присъщо на интимната цел на своята пропаганда в Македония, още преди войните Сърбия успява да създаде тук-таме свои съидейници. От тази позиция се изхожда и между двете световни войни при опитите за сърбизиране. За въздействие върху тази «флотантна» маса е впрегнат целият обществено-политически и пропаганден апарат. Приема се масиран психологически и всякакъв друг натиск.

 

В черквите висят списъци със сръбски имена, на които могат да се кръщават новородените.

 

Променя се насилствено окончанието на фамилните имена от -ов на -ич.

 

Чиновниците безмилостно грабят. За тях народът казва, че от Сърбия идват «со опинци», а се връщат «со кондури».

Съдилищата нямат квалифициран кворум. Там работят хора без квалификация. Повечето юристи, назначени в Македония, отказват да заемат местата си, защото знаят, че ще трябва да осъждат невини граждани. Изборите «спечелват» с терор и насилие най-компрометираните министри и други видни служители, които не могат да се кандидатират в Сърбия. Македония става ожесточена арена за печелене на позиции главно между двете основни партии — Радикалната и Демократическата.

 

Масовият политически гнет и терор стигат до най-големите предели по време на парламентарните и общинските избори. Първото сериозно сблъскване между буржоазията и македонските трудови маси става на следвоенните общински избори (22 август 1920 г.) и особено на изборите през ноември същата година.

 

По това време от всички политически партии в Югославия само СРПЮ (к) признава българската национална принадлежност на македонските българи.

 

Останалите стоят на великосръбски позиции.

 

Населението недоволства от тази политика. Поверителните отчети на коменданта на Трета армейска област до министъра на войната изобилстват със сведения за настроението на народа.

От тях научаваме, че Македония има «голям брой комунисти», че българските настроения и пропагандата се засилват още повече въпреки терора.

 

«Българските свещеници и учители — се казва в един от отчетите — и днес са носители на българска пропаганда в Стара Сърбия и Македония. Те са, които на първо място тровят с българизма младежите и децата, а във възрастните бугараши поддържат вярата и надеждата, че Македония, когато и да е, ще е българска».

 

Комендантът посочва, че българщината има дълбоки корени в Македония и че българите там работят усилено за извоюване на полагащите им се права.

 

«От досега заловените документи — продължава той — се вижда ясно, че бугарашите от тази област са повели отчаяна кампания да получат своя, българска църква и училище, основавайки поведението си на договора за защита на малцинствата».

 

Като добър познавач на положението в Македония комендантът на Трета област настоява за по-строги наредби срещу отметниците-арнаути и комитаджиите-българи, за прилагане на специални мерки към техните семейства и памагачи (интерниране, конфискуване на имоти, настаняване на войници в семействата им на тяхна издръжка и пр.).

 

Той препоръчва усилено колонизиране на сръбски национален елемент «с цел потискане на арнаутското и нацинализиране на побългареното население».

 

Правителството изпълнява всички искания на коменданта.

То подготвя нов изборен закон, съгласно който по различни съображения голяма част от гражданите на Македония са лишени от избирателни права.

Общинските избори в областите се

провеждат в различно време, за да се струпат по-голям брой полицаи. Много от комунистите са мобилизирани в армията, други съзнателно са изпуснати от списъците.

В резултат на тези машинации в Скопие от 60 000 избиратели право на глас получават само 6500, а от тях успяват да се възползват от това право едва 3200 граждани.

 

 

Петя Паликрушева