Вече повече от седмица продължава огромния скандал, свързан с израелската софтуерна компания NSO, която в продължение на години е използвала зловредни програми, за да хаква мобилни устройства на държавни глави, журналисти и правозащитници от цял свят.
Обширното разследване "Project Pegasus" ("Проект Пегас") на Amnesty International, френската правозащитна организация Forbidden Stories и още 80 журналисти от 17 медии в цял свят, разкри мащабен списък с 50 000 телефонни номера, които NSO вероятно са предлагали на свои клиенти като цели за подслушване и следене.
От тях поне 1500 вече са свързани с конкретни имена на хора от 10 държави по света.
Сред тези имена е и това на 38-годишния журналист Сесилио Пинеда Бирто, чийто телефонен номер попада в списъка на NSO през 2017 г., малко преди Пинеда да бъде застрелян в Мексико.
Той е изненадан от двама стрелци докато си почива спокойно в хамак, чакайки колата му да бъде обслужена на автомивка. Това се случва само няколко часа, след като е излъчил последния си репортаж на живо в социалните мрежи за връзките между местната полиция и организирана престъпност в щата Гереро.
В седмиците преди покушението Пинеда получава постоянни заплахи заради своята дейност и някъде по това време името му попада в листа на NSO.
Вътре присъстват още тези на настоящи и бивши президенти, премиери и дори един крал, както и стотици политици, журналисти и активисти. Сред тях се открояват държавните глави на Франция, Ирак и Южна Африка, мароканският крал Мохамед VI и министър-председателите на държави като Пакистан, Египет и Мароко.
По тази линия френският президент Еманюел Макрон вече разговаря с израелския премиер Нафтали Бенет, за да се увери, че в Тел Авив ще разследват случая "Пегас". В Унгария пък граждани излязоха на протести по улиците на Будапеща заради твърденията, че правителството може да е използвало шпионския софтуер на NSO за незаконно следене на публични фигури.
До момента цялата история изглежда много мъглява и неясна и е трудно да се определи колко души от тези 50 000 реално са били подслушвани и следени, тъй като за да се разбере подобно нещо е необходим достъп до самия апарат.
Засега в лабораторията на Amnesty са успели да изследват щателно 67 устройства, като в 37 от тях са намерени следи от вируса "Pegasus". Дори и при това положение обаче е изключително трудно да се установи дали става въпрос за неуспешен опит за хакване или пък за успешен пробив в сигурността.
За съжаление, едва ли някога ще се знае със сигурност дали телефонът на Пинеда е бил заразен или просто името му е присъствало като потенциална цел за клиенти на NSO. Неговото хакване с "Pegasus" би осигурило неограничен достъп до контакти, съобщения, разговори и локация, която би могла да е помогнала на убийците да разберат къде точно се намира журналиста.
Телефонът на Пинеда обаче изчезва мистериозно по време на престъплението, а това прави една съдебна експертиза напълно невъзможна.
"Много хора могат да причинят каквото си поискат на всеки", казва пред The Guardian вдовицата на Пинеда Марисол Толедо. "Ако са успели да заразят телефона му, то със сигурност са знаели къде се намира той по всяко време", допълва тя.
Месеци след покушението единият от двамата стрелци е намерен мъртъв, но полицията никога не успява да разбере кой и защо е искал смъртта на журналиста.
Причини за това обаче не липсват.
Пинеда в продължение на години пише материали на свободна практика за няколко вестника, а цялата му работа е свързана с корупцията, организираната престъпност и различни социални проблеми. По този начин си навлича гнева на засегнати страни, като непрекъснато получава заплахи за живота си.
Реално журналистът съвсем ясно си е давал сметка в какво се забърква, тъй като през 2015 г. оцелява след опит за убийство, когато неизвестен стрелец опитва да го ликвидира пред собствения му дом. Тогава наистина става ясно колко сериозно е положението и до каква степен репортажите и материалите на Пинеда са засегнали неправилните интереси.
От Федералния механизъм за защита правата на журналистите му предлагат помощ, за да може той и семейството му да отидат да живеят в друг град. Пинеда обаче отказва и остава до самия край в родния Суидад Алтамирано.
В последния етап от живота си той се занимава с дейността и сложните взаимоотношения между политици, полиция и престъпни банди от региона Тиера Калиенте, който се явява и един от местните центрове за отглеждане на мак за хероин. Фаталната грешка за Пинеда може би се оказва факта, че той назовава конкретни имена на политици, включително самият губернатор на щата Гереро, замесени с могъщия наркокартел Ла Фамилия Мичоакана.
Интересното в случая е, че в списъкa на NSO освен името на Пинеда също така фигурират и тези на трима души, често споменавани е неговите материали - Саул Белтран Орозко, влиятелен политик и вероятен покровител на местната банда Лос Текилерос, клон на Ла Фамилия Мичоакана; Ектор Естудийо, политически координатор на губернатора на Гереро; както и Хавиер Олеа, който в онзи момент действа като главен прокурор на щата и по-късно ще разследва смъртта на Пинеда.
Според данните от разследването на "Project Pegasus" някъде след началото на 2016 г. правителството на Мексико закупува софтуера на NSO, за да бъде използван от няколко от службите за сигурност.
В Мексико обаче са известни тесните връзки между политици, служби и организирана престъпност, което в много случаи означава, че картелите имат възможност да проникнат в правителствените институции и да достигнат до деликатна информация. По този начин много вероятно те да са се добрали и до данните от "Pegasus", където вече е фигурирал Пинеда.
На 2 февруари той излъчва последния си репортаж, в който директно обвинява губернатора и полицията в сътрудничество с Лос Текилерос и Ла Фамилия Мичоакана.
Няколко часа по-късно е екзекутиран с 10 куршума.
