Преди коронавируса едва ли много хора, които без да работят в полето на медицината, са чували за иРНК ваксините. На практика те за първи път бяха приложени върху хора с препаратите на Pfizer-BioNTech и Moderna срещу COVID-19.

Но тази технология се разработва от години като надеждите са, че този сорт ваксини ще може да се използва срещу редица сериозни и жестоки болести. И ракът е една от тях.

В средата на юни фармацевтичната компания BioNTech обяви, че е започнала първите си проучвания върху пациент, третиран с ваксина срещу рак BNT111, като проектът е достигнал своята фаза 2. Ваксината използва същата mRNA технология като тази във ваксината срещу коронавирус на компанията.

"Подобно на начина, по който работи mRNA ваксина срещу SARS-CoV-2, mRNA ваксината срещу рак обучава имунната ви система да разпознава определен протеин на повърхността на раковите клетки", обяснява пред Deutche Welle Анна Блекни, асистент в Школата по биохимично инженерство към Университета на Британска Колумбия в Канада.

Целта на иРНК ваксината срещу рак е да инструктира имунната система да атакува клетките, проявяващи този протеин.

"По принцип идеята е да накараме имунната система да разпознае рака", коментира Джон Кук, медицински директор на Програмата за терапия с РНК в Центъра за сърдечно-съдови заболявания "ДеБеки" в Хюстънската методическа болница в Тексас.

Ракът безспорно е сред водещите причини за смърт в световен мащаб. Само за 2020 г. близо 10 млн. души са загинали от ракови заболявания, показват данните на Световната здравна организация.

Причината ракът да е в състояние да расте и потенциално да убие даден пациент е, че раковите клетки съумяват да избегнат ефекта на имунната система. Или както Кук отбелязва - те летят под радара на нашата имунна система.

Често се смята, че ваксините са превантивни лекарства, но пациентите, които участват в проучванията на BioNTech и други ваксинални програми, вече имат напреднал меланом.

По думите на Кук при някои видове рак като меланома, повечето пациенти проявяват една или друга обща променлива, причинена от рака. Именно чрез идентифицирането на тази обща променлива от BioNTech се надяват технологията им да преработи.

Разработваният от тях медикамент трябва да идентифицира четири специфични за рака антигени. Повече от 90% от пациенти с меланома изразяват поне един от тези четири антигени.

Големият проблем в случая е, че ако за меланомата може да се построи по този начин, при другите видове рак тази задача може да се окаже много по-сложна и трудна.

"Това, което е различно при рака, е, че повечето от променливите, които присъстват при отделен тип раково заболяване, са уникални. Много малко са действително споделени между пациентите", казва Дейвид Браун, лекар-учен от Института по ракови изследвания "Дана-Фарбър" към Университета Харвард.

Това означава, че ако трябва да има ваксина, която да се прилага за ракови заболявания, тя трябва да бъде съобразена с тези специфични индивидуалности.

Така например Браун работи с пептидни ваксини при пациенти с рак на бъбреците. И въпреки че пациентите в изследването имат един и същи тип рак, целите, които учените могат да посочат на имунната система да атакува, се различават при всеки отделен случай.

"Това, което се опитваме да приложим в действие, е по-персонализиран подход, нещо като подход за прецизна имунна терапия, при който всъщност се опитваме да направим персонализирана ваксина за всеки пациент", каза Браун. Същият подход се използва и при иРНК ваксините.

Това изисква секвениране на ДНК и РНК на тумора на пациента и откриване на това, което го прави уникален.

"Тогава сравнявате това с нормалната тъкан и търсите разлики в конкретния рак", отбелязва д-р Кук.

В идеалната ситуация конкретните протеини се проявяват само от раковите клетки, но не и от здравата тъкан в организма. В противен случай прилагането на тази технология би могло да задейства някакъв вид автоимунен отговор, карайки имунната система да атакува здрава тъкан, която смята, че е чужда.

В зависимост от вида на рака може да е възможно да се създадат превантивни ваксини за хора в риск от развитие на някои видове ракови заболявания.

В методистката болница в Хюстън група биолози правят превантивни ваксини срещу рак за хора, които са изложени на висок риск от развитие на туморни образования. Например хората с мутация BRCA 2 имат висок риск от развитие на рак на гърдата.

В момента превантивните ваксини се тестват върху животински модели като протеини. Следващата стъпка е извличането на РНК.

Успехът на иРНК ваксините срещу коронавируса даде тласък на подобни изследвания, но не само той е причината учените да се интересуват от темата и да търсят как тази технология може да даде решения за други заболявания.

Според д-р Кук е много по-лесно да се направи такава ваксина. Много от препаратите тук са на протеинова основа, но с иРНК технологията учените могат просто да напишат кода за дадения протеин, вместо да го отглеждат сами.

Филип Шарп, професор по биология в Масачузетския технологичен институт, печели Нобелова награда за физиология или медицина през 1993 г. за откриването на разделени гени и сплайсирана РНК през 70-те. Днес неговата работа е от основна роля за създаването на ваксините срещу коронавируса, с които хората по света биват инжектирани.

Според него самият факт, че учените днес са успели да изолират РНК, да я защитят и да я произведат в достатъчни количества, че да се използва за ваксина, при все че тялото ни е пълно с нуклеази, които я унищожават, е голяма техническа стъпка напред за науката.

Следващата крачка е тази научна технология да се приложи и срещу други заболявания, не само срещу коронавируса.

Д-р Кук не смята, че е вероятно да има универсална ваксина срещу рак, но вярва, че точно както учените са успели да унищожат някои инфекциозни заболявания, същото ще се случи и при някои видове рак.

А това все пак са милиони човешки животи, които могат да бъдат спасени.