Човечеството надхвърли себе си. Със своята изобретателност тази племенна маймуна създаде свят, чиято племенност не може да управлява. В интелектуален план знаем това: затова създадохме институции като ООН, МВФ и Г-20. Но не усещаме това с цялото си същество. Дълбоко в себе си знаем, че всяко племе е само, а последното губи. Вътрешно усещаме, че хората, които се чувстват по друг начин, са „глобалисти“, което е синоним на „предатели“, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Правим срещи, проваляме се и обещаваме да се справим по-добре следващия път. Но след това отново се проваляме, макар и не напълно. Но го правим в големите неща. Ние знаем това. Но знанието не е достатъчно.
Това се случи на скорошната среща на министрите на финансите на Г-20 този месец и управителите на централните банки във Венеция, славен град, потъващ под надигащото се море. Държавите от Г-20 включват 63% от хората в света и 87% от световния БВП (по пазарни цени). В групата влизат най-мощните страни от всички континенти. Тя е най-добрият ни шанс за глобално икономическо управление.
Нещо повече, завръщането на САЩ към нормално правителство е изключително положително. Невъзможно беше да се постигне какъвто и да било напредък по глобалните предизвикателства при правителство, толкова некомпетентно и нарцистично като това на Тръмп. Антрактът обаче може да се окаже кратък. Но фактът, че някой толкова свестен и интелигентен като Джанет Йелън представляваше САЩ на срещата във Венеция е окуражаващ.
Това също така позволи прогреса. Всъщност комюникето на Г-20 предлага дълъг списък от постижения. В своето резюме Кристалина Георгиева, управляващият директор на МВФ, поздравява Г-20 за „историческото споразумение“ за минимална ставка на корпоративния данък. Тя подчертава признанието на Г-20 за ролята на ценообразуването на въглерода като отговор на изменението на климата.
Тя отбелязва също отличния доклад на независимия панел за „готовността и реакцията спрямо пандемията“ и осъзнаването от Г-20 на необходимостта от засилен глобален капацитет за действия срещу здравните заплахи. Тя подчерта не на последно място „дълбоката си признателност“ за „подкрепата на Г-20 за ново разпределение на СПТ (специални права на тираж, валутата на МВФ) от 650 млрд. долара - най-голямото в историята на фонда и голяма инжекция за света“. Ако новите СПТ бъдат канализирани по правилния начин, те могат да бъдат трансформиращи за най-бедните и най-засегнатите страни.
Освен това, главно поради успеха на учените, ваксините обърнаха икономическата вълна от бедствието Covid-19 по-бързо от очакваното. МВФ прогнозира глобален растеж от 6% тази година, воден от двете суперсили Китай и САЩ. Но, отбелязва Георгиева, „разминаването между икономиките се засилва. По същество светът е изправен пред възстановяване на две скорости." По-лошото е, че именно богатите - сред икономиките и в техните рамки - се възстановяват най-бързо. Не за първи път се дава на тези, които имат.
И все пак, предвид реалните постижения, защо съм толкова критичен? Отговорът е, че човечеството се сблъсква с две глобални предизвикателства: преодоляване на тази пандемия (и бъдещи); и климатичните промени. На техния фон споразуменията за корпоративно данъчно облагане и дори СПТ, макар и добре дошли, просто не са толкова важни. Въпросът е дали можем да си сътрудничим там, където трябва.
По отношение на пандемията задачата е да се ваксинира целият свят и да се премине към повторна ваксинация, ако е необходимо. Това е единственият начин да се овладее Covid-19 и многобройните му варианти. Както отбелязва Георгиева, целта трябва да бъде най-малкото да се обхване 40% от населението във всяка страна до края на 2021 г. и 60% до средата на 2022 г. Тя също отбелязва, че „чрез осигуряване на по-бърз достъп до ваксини за високорисковите популации, тази година могат да бъдат спасени повече от половин милион животи. А връщането към нормалната активност навсякъде може да добави 9 трлн. долара към глобалната икономика до 2025 г. - цената от 50 млрд. долара на този пандемичен план бледнее в сравнение с ползите.“
Така е, но засега това, което бледнее, е действието. Недостигът на финансиране за глобалното партньорство за предоставяне на лечение и ваксини през 2021 г. беше 16,8 млрд. долара в края на юни. Това са 0,1 на сто от публичните ресурси, изразходвани за борба с последиците от Covid-19. Срамно е, че Г-20 не успя да разреши това. Сега изглежда, че децата от страните с високи доходи ще бъдат ваксинирани преди повечето хора от останалия свят. Това е едновременно гаф и престъпление.
Дори срещу такава очевидно глобална заплаха, където разходите са огромни и незабавни, ние изглежда не можем да действаме с решаваща спешност. Неспособността ни да си сътрудничим в такава извънредна ситуация кара човек да се замисли дали ще бъде постигната високоприоритетната нужда от изключително засилен глобален капацитет за разпознаване и реагиране на заплахите за здравето.
Като се има предвид това незачитане на сигнала, е невъзможно да си представим, че ще направим много повече от заиграване с „пожарите” на планетата. Относно климата предизвикателството е по-далечно, необходимите промени в поведението много по-големи, а нужното сътрудничеството - по-трудно. Ще се радвам, ако конференцията за климата, която ще се проведе през ноември в Глазгоу, ме опровергае. Бих бил приятно изненадан. Йелън посочи факта, че САЩ ще предоставят 5,7 млрд. долара годишно финансиране за климата на развиващите се страни до 2024 г. Но в контекста на нуждата и на парите, които се харчат в САЩ, това са незначителни средства.
Независимо дали ни харесва или не - ясно е, че не - ние създадохме глобална цивилизация. Всички ние граничим помежду си и си влияем. Но може да искаме да продължим по нашия племенен път. Всъщност, разглеждайки очертаващите се отношения между САЩ и Китай, очевидно е, че го правим. Но няма да сработи. Живеем в глобализиран свят на обща планета. Способни ли сме да действаме подобаващо? Това е най-големият въпрос на 21 век. Страхувам се, че отговорът е не.
Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
