Докато Германия се опомня от най-смъртоносните наводнения във вътрешността на страната, които хората помнят, едно словосъчетание е на устата на водещите политици: „климавандел“ – немският израз за изменение на климата.
Бедствието от миналата седмица изтласка въпроса на преден план в предизборната кампания, която ще определи кой ще наследи наесен Ангела Меркел като германски канцлер след нейните 16 години на поста.
То постави освен това водещия участник в надпреварата, лидера на нейната партия, Армин Лашет, в отбранителна позиция. Той е обвиняван, че е пречил на усилията за разширяване на използването на възобновяема енергия, за постепенен отказ от въглищата и за всеобщо въвеждане на ограничение в скоростта по магистралите през четирите си години като премиер на провинция Северен Рейн-Вестфалия.
В провинцията, средоточие на активна промишлана дейност, живее близо една четвърт от германското население. Това е един от регионите, ударени най-тежко от наводненията, отнели живота на повече от 200 души и причинили щети на стойност милиарди евро.
„Отдавна съм наясно, че климатичната промяна е задача, с която ще трябва да се занимаем“, каза Лашет по време на сприхава среща с журналисти сутринта след най-тежкото наводнение. Той настоя, че иска „по-голяма скорост“, когато става въпрос за намаляване на емисиите от парникови газове.
Такива изявления дават искрица надежда на активистите срещу климтичните промени като Саломе Дорфер, която агитира за спасяване на селцето Люцерат. То може да бъде сринато, за да отстъпи място на въглищна мина.
Селото, разположено във федералната провинция на Лашет и споменато за пръв път в документи преди 853 години, е на неколкостотин метра от голям рудник, където германският енергиен гигант Ер Ве Е добива лигнитни въглища, изгаряни в близките електроцентрали.
Практиката трябва да бъде преустановена до 2038 година, но природозащитници казват, че тя трябва да спре поне 10 години по-рано, ако Германия иска да изпълни ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий.
„Под всеки квадратен метър под нас има средно по 46 тона въглища“, каза Дорфер. „Всеки квадратен метър, който можем да защитим, ще спести много емисии“.
Докато Дорфер и нейните колеги активисти се готвят да се барикадират в три къщи, за да спрат извеждането на местните жители, тя се надява засиленото общественото осъзнаване на въздействието на промяната в климата в резултат от наводненията да направи тази борба излишна.
Учените казват, че макар да е трудно конкретни бури да бъдат свързани с промените в климата, екстремни метеорологични събития от вида, причинил миналата седмица внезапните наводнения в части от Западна Европа, ще стават по-тежки и по-чести в един затоплящ се свят.
„Мисля, че сега хората започват да разбират, че са лично засегнати, че е необходимо да се действа веднага“, каза Дорфер. „Вече има опустошителни последици. А (досега) сме достигнали климатично затопляне от около 1,2 градуса по Целзий. Ако надхвърлим 1,5 градуса, това ще е пълна катастрофа“.
Застанал на наблюдателен пост непосредствено до близката лигнитна мина Гарцвайлер, софтуерният инженер Петер Шюте каза, че той също очаква последните наводнения да се отразят на начина, по който хората мислят за климатичните промени и за нуждата от трудни решения през следващите години, дори ако това е с цената на някои работни места.
„И аз имам деца и семейство и просто мисля, че не можем да продължаваме като преди и да се преструваме, че това не е наш проблем“, каза 52-годишният Шюте. „Досега много бури, на които станахме свидетели, бяха далече, на някакви острови в южните морета, които бяха заплашени от това да бъдат залети. А сега, изведнъж, водата залива собствените ни мазета“.
Германската партия „Съюз 90/Зелени“ печели от засиленото внимание към климатичните промени, каза политологът от университета в Бон Фолкер Кроненберг.
„Зелените“ се ползват с голямо доверие сред обществеността по този въпрос“, каза той, като посочи, че досега партийните лидери са се въздържали да извличат полза от наводненията.
Партията е обещала тържествено да увеличи цените на въглеродните емисии и да предизвика отказа на страната от използването на енергия от въглищни централи до 2030 година. Тя се опита да успокои безпокойството от по-високи цени на енергията, като се зарече да върне парите, събрани от такси за СО2, на гражданите под формата на „енергиен бонус“, който облагодетелства най-вече хората с ниски доходи.
Социалдемократите предложиха подобна система за връщане на пари от климатични такси, като същевременно изтъкват, че ще въведат ограничение на скоростта от 130 км/ч по германските аутобани – проста мярка, която според експертите ще доведе до осезаемо намаление в използването на гориво.
Неотдавнашно решение на правителството на Меркел, в което социалдемократите са младши партньори, да си постави за цел Германия да стане въглеродно неутрална държава до 2045 г. – пет години по-рано от планираното преди това, почти не предизвика противопоставяне в страната.
Но да кажеш на гласоподавателите жестоката истина за това какво ще трябва да направи Германия през следващите години, за да се приспособи към климатичните промени и да продължи да ограничава въглеродни емисии, ще е особено трудно за Лашет, според Кроненберг.
„Северен Рейн-Вестфалия има много енергоемка стоманена и тежка промишленост“, каза той. „Това е голямо предизвикателство за компаниите и работните места“.
А тъй като до изборите през септември остават повече от два месеца, може да изникнат други въпроси и кризи, които да доминират дебата.
Тези картини и събития ще останат в главите на хората“, каза Кроненберг. „(Но) не трябва да забравяме, че политиката е бизнес на бързи обороти“.
Шюте, софтуерният инженер, призна, че неговата страна, чийто дял е приблизително 4,6 процента от предизвиканите от човека изхвърляния на парникови газове в атмосферата, няма да е способна да спаси планетата сама. „Но както казват в Германия, „първо трябва да изметеш прага на собствената си врата“, заяви той.
Франк Джордан , Брам Янсен , Асошиейтед прес
