На 10-ата годишнина от най-кървавото масово убийство в мирно време в Норвегия оцелели от атентата на Андерш Беринг Брайвик се опасяват, че расизмът, който подхрани антиислямисткия масов убиец се появява отново в страна, известна с прогресивната си политика.
Повечето от 77-те жертви на атентатите на Брайвик на 22 юли 2011 г. бяха тийнейджъри, членуващи в Работническата партия и идеалисти, дошли на ежегодното си лагеруване на спокойния, горист остров Ютьоя на езеро северозападно от столицата Осло. Днес много от оцелелите се борят да запазят жива визията си за своята страна.
Смятах, че Норвегия завинаги ще се промени към по-добро след атаките. Десет години по-късно това не се е случило. В много отношения омразата, която виждаме в интернет и заплахите срещу хора от работническото движение, са се увеличили“, каза Асмунд Аукруст, тогавашен заместник-председател на младежката организация на Работническата партия, който помогна да се организира лагерът. Днес той е депутат в парламента, агитиращ за национално разследване на дясната идеология, която е вдъхновила убиеца.
Аукруст еизбягал от куршумите, летящи през гората, после лежал скрит в продължение на три ужасяващи часа и гледал как приятелите му били избивани. Пламенен привърженик на правилното отношение към расизма и ксенофобията в Норвегия, Аукруст е обект на нападки в интернет, и дори получил съобщението, че бихме искали Брайвик да си довърши работата.
Жертвите на масовото убийство в Ютьоя станаха хора от градове и села в цяла Норвегия, превръщайки личната трагедия в колективна травма за много от 5,3-те милиона жители на страната. Към оцелелите се присъедини потресеното население, което беше решено да покаже, че Норвегия ще остане не по-малко толерантна и ще отхвърли мирогледа, мотивирал убиеца.
Десетилетие по-късно някои оцелели вярват, че колективната решителност отслабва. „Това, което беше много положително след терористичните атаки, бе, че хората разглеждаха това като нападение над цяла Норвегия. Това беше начин за демонстрация на солидарност“, каза Аукруст. „Тя обаче изчезна. Това беше атака срещу мултикултурното общество. Въпреки че това беше акт на един човек, знаем, че неговите възгледи се споделят от повече хора днес, отколкото преди 10 години“, допълни депутатът.
Брайвик атакува институции на Работническата партия, които според него помагат на това, което той нарича „ислямизация“ на Норвегия. Облечен като полицай, той слезе на остров Ютьоя, застреля 69 членове на младежкото крило и рани още десетки. По-рано същия ден той бе убил осем души при бомбено нападение срещу правителствени сгради в Осло.
„Не беше случайно, че беше атакуван нашият летен лагер. Омразата беше насочена срещу нас заради нашите ценности на откритост и приобщаване“, каза Синдре Люсьо, оцелял от атаката в Ютьоя, който в момента е генерален секретар на Младежката организация на Работническата партия.
„След Ютьоя за много хора беше твърде трудно да се върнат към политиката. За мен и за обществото беше много важно да се вдигнем отново и да отвърнем на удара чрез по-голяма част от добрата работа, за която знаехме, че можем да свършим“, каза той и добави: Преди 22 юли политиката беше важна, след това стана въпрос за живот и смърт.
След като чува за бомбените атентати в Осло в „най-мрачния ден от целия ни живот“, той си спомня как приятелите му са си казвали, че са на най-сигурното място на земята. След минути на острова започнаха стрелбите и писъците. Днес Люсьо прекарва много от времето си предупреждавайки младите хора за опасностите от десния екстремизъм.
В годините след атаката норвежката служба за вътрешна сигурност (PST) продължи да категоризира ислямистите като по-склонни да извършват вътрешни актове на тероризъм, отколкото десните екстремисти.
След атаките в Нова Зеландия през 2019 г., при които загинаха 51 души и опита за копирането им от норвежкия стрелец Филип Манхаус в покрайнините на Осло по-късно същата година, при което загина сестрата на убиеца, норвежката служба за вътрешна сигурност обаче промени годишните си оценки. Сега тя категоризира двете форми на екстремизъм на едно и също ниво на опасност.
„В течение на 2013 и 2014 г. европейската миграция и „Ислямска държава“ (ИД) се превърнаха в призмите, през които видяхме терора. Норвегия се върна към възприятието, че екстремизмът има до голяма степен чуждестранен произход“, каза Бьорн Илер, който избяга от куршумите, като преплува в студените води около острова до сигурно укритие.
„Налице е провал в самовъзприятията. Убягва ни фактът, че Андерш Брайвик и Манхаус са били норвежци, но също така, че е имало и много екстремисти през последното десетилетие, които би трябвало да бъдат хванати от нашата социална система“, каза той. След атаките на 22 юли Илер се превърна в експерт по противодействие на радикализацията, като основа Института за изграждане на мира и противодействие на екстремизма „Халифа-Илер“, консултира Европейския съюз и председателства работна група в Глобалния интернет форум за противодействие на тероризма.
Планирайки атаката от дома на майка си в Осло, Брайвик се включи в система в интернет, която демонизира исляма и поставя под съмнение християнското бъдеще на Европа. Илер, който е говорил с десетки разубедени екстремисти, казва, че тези групови чатове в интернет трябва да бъдат отворени за различни гласове.
„Независимо от идеологията, причините те да влязат в радикална среда са донякъде сходни. Става въпрос за намиране на идентичност и пространство, към които искат да принадлежат. Независимо дали става дума за ислямисти или крайнодесни екстремисти, основният проблем, който те имат, е че живеят в среда, характеризираща се с разнообразие“, каза той и добави: Трудното е да им се помага да се почувстват комфортно с това разнообразие.
Брайвик нанесе удар по всички тези ценности, като подложи на изпитание не само ангажираността на страната с толерантността и приобщаването, но и с ненасилието и снизходителната съдебна система. При все това той все пак се възползва от правосъдната система, която благоприятства реабилитацията пред отмъщението.
Въпреки че присъдата му може да бъде удължена, ако все още бъде сметнат за опасен, Брайвик излежава 21-годишна присъда в тристайна килия с достъп до фитнес зала и компютърни игри, лукс, който би бил немислим дори за малолетни престъпници в други страни.
„Редно е с него да се отнасят хуманно“, каза Илер и добави: Не искаме да тръгваме по същия път на насилие. Трябва да продължаваме да показваме на хората, че има по-добри начини за справяне с проблемите, които срещаме.
Марк Люис , Асошиейтед прес
