Камарата на представителите на Нигерия в петък ратифицира окончателния проект на така наречения Закон за петролната промишленост (PIB), одобрен ден по-рано от Сената на страната.
Новото правило предвижда превръщането на нигерийската държавна петролна компания в акционерно дружество, способно да привлича чужд капитал, като му отнема регулаторните функции, в допълнение към създаването на фонд за проучване на петрол в лошо проучените райони и прехвърляне на част от печалбата към общностите, на чиито територии се добиват ресурсите.
В момента петролната индустрия на Нигерия - най-голямата в Африка, добиваща 1,7 милиона барела суров нефт на ден - се регулира от държавната нигерийска национална петролна корпорация (NNCP), която в същото време е доминиращият производител в сектора. Въпреки че има най-големите открити резерви на континента, страната успява да привлече само 4% от общо 70 милиарда долара, инвестирани между 2015 и 2019 г. в африкански нефт и газ, посочва порталът The Africa Report. Законодателството, което беше представено за първи път на нигерийския парламент през 2008 г., има за цел да подобри управлението и да улесни чуждестранните инвестиции в този изключително важен сектор, който осигурява на държавата около 90% от приходите в чуждестранна валута.
Законът постановява създаването на фонд за проучване на нефт в малко проучени райони, особено в близост до границите, от който обновения NNCP се очаква да получава 30% от печалбите. Друга важна и широко обсъждана иновация в документа се състои в задължението за компаниите да прехвърлят 3% от печалбата си на общностите, на чиито територии се извличат ресурсите.
Процентът на печалба за общностите в добивните региони е може би най-противоречивият въпрос в проекта. Докато проектът предвиждаше той да бъде 2,5%, първоначално специалната комисия на Камарата на представителите настояваше да го повиши до 5%. От своя страна, различни политически групи в южната част на страната, където са съсредоточени многобройни залежи, поискаха 10% и дори 20%.
В същото време се ограничава вноса на петролни продукти само до активни притежатели на лицензи за рафинерии. В момента в страната има само седем компании, които отговарят на този критерий. Тъй като квотите за внос ще бъдат пряко свързани с обема на рафинираните въглеводороди, правилото ще бъде от полза предимно за един от тях, Dangote Group, отбелязва Bloomberg.
Ситуацията става още по-трудна поради глобалното намаляване на инвестициите в сектора, предвид нарастващия интерес към възобновяемата енергия. През 2020 г. тази цифра беше с около 30% по-ниска от предходната година. Предвид турбулентността на прехода към икономика, базирана на други енергийни източници, ситуацията заплашва с колебания, които са особено опасни за страните, зависими от въглеводородите.
