Съюзниците в НАТО вече търсят наследник на генералния секретар Йенс Столтенберг.

Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия, служи на висшия пост от октомври 2014 г. Съюзниците удължиха договора му до септември 2022 г. и им остава малко повече от година да му намерят заместник.

В централата току-що започнаха официални дискусии, а наследникът на Столтенберг се очаква да бъде представен на срещата на върха на лидерите на НАТО в Мадрид в края на пролетта или началото на лятото на 2022 г., пише онлайн изданието Politico.

Спекулации се разпространяват и в Брюксел, и в други съюзнически столици. Някои официални лица, дипломати и анализатори казват, че след 72 години е крайно време алиансът да назначи първата си жена на поста. Други смятат, че предвид продължаващото напрежение с Русия представител на Източна Европа на поста ще изпрати важен сигнал към Москва.

Като се събере две и две, три имена бързо излизат в списъка на челни места: бившите президенти Колинда Грабар-Китарович от Хърватия и Далия Грибаускайте от Литва и настоящия естонски президент Керсти Калюлайд.

Грабар-Китарович, която беше първата жена президент на Хърватия от 2015 до 2020 г., има предимството, че вече е работила в централата на НАТО като помощник-генерален секретар по публичната дипломация от 2011 до 2014 г. Тя счупи стъклен таван и за този пост.

Недоброжелателите казват, че Грабар-Китарович, която е изградила политическата си кариера като дясноцентристки консерватор, се е опорочила по време на неуспешната ѝ кампания за преизбиране за президент през 2019 г. Тя обаче може да се похвали с едно от най-впечатляващите резюмета сред потенциалните бъдещи шефове на НАТО, включително като министър по европейските въпроси и външен министър. Ролята ѝ в хърватската кандидатура за ЕС и НАТО е изключително голяма. Тя също така беше посланик на страната в САЩ от 2008 до 2011 г., като й даде силни връзки във Вашингтон, които ще имат решаваща дума в решението на НАТО.

Като сътрудник в Института за политика на Американския университет Грабар-Китарович ръководеше семинар за бъдещето на НАТО, който би могъл да послужи като прослушване за висшата длъжност, в който тя подчертава как е прекарала времето си в Афганистан по време на нейния мандат като помощник-генерален секретар.

„Обичах работата си в НАТО ... и съвместния опит, и атмосфера“, коментира тя в една своя лекция, в която участва и бившият генерален секретар на НАТО Яап де Хоп Схефер, бивш нидерландски външен министър, който беше на върха алианса от 2004 до 2009.

Де Хоп Схефер беше последван на поста от бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен, който предшестваше Столтенберг. Според вътрешни източници на НАТО трудно съюзниците ще изберат някого, който не е служил по подобен начин като държавен или правителствен глава.

Това предпочитание към бивш национален лидер доведе до скорошни спекулации за бившия британски премиер Тереза ​​Мей като потенциален кандидат. Марк Седуил, който е бил секретар на кабинета и съветник по националната сигурност при Мей и за кратко при министър-председателя Борис Джонсън, също е обявен за потенциален кандидат от Обединеното кралство за НАТО.

Един влиятелен бивш посланик в НАТО коментира, че има общо очакване Великобритания да оказва силен натиск да заеме поста генерален секретар като начин за демонстриране на продължаващото си влияние в Европа след Brexit.

Дипломатите подчертават, че квалификациите ще се считат за много по-важни от националността, със специална премия, поставена върху лидерските, управленските и комуникативните умения. Това може да изключи Мей, чиито умения за управление и комуникация по време на процеса на Brexit не се оцениха добре у дома. Седуил никога не е служил като външен министър или министър на отбраната – двете длъжности се разглеждат като минимално изискване за всеки шеф на НАТО.

САЩ, Германия, Франция и Великобритания традиционно се разглеждат като най-влиятелните съюзници в процеса на подбор на генералния секретар на алианса. Тъй като има нужда от мнозинство от 21 от 30 члена на НАТО, Великобритания може да се окаже затруднена да получи подкрепа за този пост.

Някои държави от ЕС, по-специално Италия, вярват, че са на опашката за най-добрата работа в НАТО. Федерика Могерини, бивш италиански външен министър и бивш ръководител на външната политика на ЕС, преди това имаше интерес към поста, но според дипломати тя няма да получи подкрепата на Вашингтон. Енрико Лета, италиански премиер от април 2013 г. до февруари 2014 г., би бил по-жизнеспособен италиански кандидат.

Други западноевропейски чиновници, които потенциално се спрягат за поста, са нидерландският премиер Марк Рюте, който сега работи за формиране на нова правителствена коалиция, и белгийският външен министър Софи Вилмес, която преди това изпълняваше длъжността премиер.

Някои наблюдатели на НАТО казват, че на генерален секретар от Прибалтика, особено Грибаускайте от Литва, може да се разглежда като твърде враждебен към Москва в момент, в който президентът на САЩ Джо Байдън се опитва да стабилизира отношенията между Русия и Запада.

Според висш служител на НАТО конкурсът за поста генерален секретар може да се разглежда само в контекста на по-голям набор от ръководни длъжности в НАТО, като ключов въпрос е колко от тези работни места ще бъдат поискани от американците. Седуил, например, е по-вероятно да стане заместник-генерален секретар, което би дало на Великобритания известност без да се налага да печели състезание за популярност.

Други фактори в решението са дали дадена държава-кандидат изпълнява целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана - важен показател, който може да увеличи шансовете на Калюлайд, настоящ президент на Естония.

Наскоро тя проведе неуспешна кампания за поста генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, позиция, която изглежда ще се впише много по-добре в нейното резюме. Преди да стане президент през октомври 2016 г., тя е служила 12 години като представител на Естония в Сметната палата на ЕС.

Румъния е друг съюзник на НАТО, който отговаря на този критерий – за 2% от БВП разходи за отбрана. Това може да даде възможност на президента Клаус Йоханис да атакува и върха на НАТО, въпреки че Румъния може да се разглежда като твърде остра спрямо Русия.

Колинда Грабар-Китарович пък може да се разглежда като прекалено приятелски настроена спрямо руския президент Владимир Путин. Франция няма да успее да избере генералния секретар, но ще има фактическо вето, което ефективно убива всички шансове на Турция да претендира за високия пост.

Миглена Иванова, редактор Десислава Попова