В пострадалите от наводнението райони в Германия хората се надяват това да е било само лош сън, от който скоро ще се събудят. Но не е. Реалността е жестока, а добрата новина е, че много хора помагат
с каквото могат.
Къщи, пометени от водните маси, планини от боклук и унищожени мебели, разпръснати из улиците, потънали в кал. Войници, пожарникари и доброволци, кръжащи във въздуха хеликоптери, търсещи ранени и загинали. Така изглежда ежедневието на хората, живеещи в долината на река Ар в Германия от средата на миналата седмица насам.
В тежко пострадалата от наводненията община Шулд, където на място се запозна с пораженията, канцлерката Ангела Меркел определи ситуацията като “зловеща” и очевидно беше ужасена от видяното: “Дори бих казала, че немският език е беден, за да опишем тази разруха“. Според първоначалните изчисления, само в община Шулд със 700 души население щетите възлизат на 48 милиона евро.
Хората не са спали от близо седмица
Жителите на засегнатите райони се борят с огромните кални маси. И докато по главните улици военните с танкове помагат за разчистването, в по-малките улици и градини се действа с трактори и багери.
Сега, когато слънцето напича, битката срещу калните маси става още по-трудна, тъй като засъхналата кал трудно се изгребва. Затова на много места се налага каните маси да се поливат, за да бъдат разчистени. От друга страна, в много общини все още няма течаща вода. Но това не е единственото нещо, което затруднява работата. Физическото и психическото натоварване през последните дни вече си казва своето: много хора почти не са спали от сряда насам.
Валтер Пюрлинг живее на брега на река Ар в община Инсул, която също е тежко засегната от наводненията. 57-годишният мъж изглежда като човек, който трудно може да бъде изваден от равновесие. Но първото впечатление лъже: Пюрлинг признава, че сега често се чувства депресиран. Първоначално се е заел да почиства къщата си от водата и калта, действайки като машина. Работата му помага да не изпадне в отчаяние. Но все по-често се пита как изобщо ще се справи с всичките поражения. Защото някак трябва да продължи напред.
Всички спестено е отивало за къщата
Животът трябва да продължи, си казва и Петра Грюндлер. Но как точно, тя не знае. През сълзи 51-годишната жена разказва как водата е унищожила всичко, което са изградили със съпруга ѝ. Дълги години са пестили, за да си имат къща. Лишавали се от почивки, за да я стегнат. Само преди две седмици говорили за това, че най-трудното вече е зад гърба им, и че дори вече могат да помислят и за почивка. Но за една нощ всичко се преобръща – вече не притежават почти нищо.
Петра Грюндлер разказва за онази кошмарна нощ. Огромното количество вода не ѝ позволило да напусне дома си. Казала на сина си да я остави и да се спасява, но накрая успели заедно да избягат през една стълба. Решили да потърсят спасение на най-високата точка в населеното място - върху моста над река Ар. Но съвсем скоро той бил разрушен от придошлата вода. Така майка и син били заклещени като в капан от водните маси, успели да ги спасят едва на сутринта.
Ако не беше сина ми, щях да скоча в реката, признава Петра Грюндлер. И все още се надява, че всичко това е само един лош сън. “Ощипете ме, за да се събудя”, умолява ни тя.
Техният съсед Вилфрид Каспер не е могъл да направи нищо, за да им помогне, тъй като в противен случай самият той е щял да бъде отнесен от водата. Нито пък е можел да извика помощ, защото по това време телефоните вече не са работели.
Безпрецедентна солидарност
Пострадалите хора от долината на Ар разказват през сълзи за сполетялата ги трагедия. Сълзи от умора, тъга и безпомощност. Но и сълзи на благодарност за проявената солидарност. От цяла Европа пристигат дарения, хотелите в района приемат пострадалите, доброволци пристигат, за да помагат при разчистването.
Мануела Гьокен от Инсул разказва как през уикенда дошли млади хора, които питали как могат да ѝ помогнат. Напълно непознати, дошли, за да ѝ подадат ръка. Докато разказва това, гласът ѝ трепери – радост и тъга едновременно в тежко засегнатите от наводненията райони.
