Европейският пакт за военно сътрудничество е истинска „спяща красавица“. Дори докладът за напредъка, с който онлайн изданието Politico.eu разполага, подчертава, че прехвалената инициатива трудно ще се събуди.

Програмата, известна като Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO), обединява 25 държави от ЕС, които работят в по-малки групи по общо 46 съвместни проекта. Проектите обхващат земя, море, въздух, космос и киберпространство и варират от отбрана с безпилотни летателни апарати през морско наблюдение до обучение по разузнаване, посочва медията.

Три години и половина след създаването на инициативата с голям шум от лидерите на ЕС много от проектите все още са в зародиш и значителен брой изостават от графика, според годишния доклад.

Документът, който обединява доклади за напредъка по всички 46 проекта на PESCO, напомня, че въпреки разговорите на някои лидери и служители на ЕС за постигане на „стратегическа автономия“ усилията на блока във военната област все още са възпрепятствани.

Документът от 115 страници, изготвен от секретариата на PESCO и изпратен на страните членки миналия месец, гласи, че са отчетени закъснения в 15 проекта в сравнение с първоначалните им срокове. В шест случая като причина за забавянето се посочва пандемията. В другите случаи не се споменава конкретна причина.

Докладът също така отбелязва, че в 14 случая годината, в която „доставката“ на даден проект трябва да започне, „е изместена към по-късни години“, а в шест случая годината на „окончателната доставка“ също е изместена назад. В същото време, „за 8 проекта началото на доставката .... е изтеглено напред“, вижда се от доклада. За никой проект не се посочва, че се очаква по-ранна окончателна доставка.

Дипломати от ЕС признават, че PESCO е изправен пред проблеми. Някои от търканията са на ранен етап. „Важното е, че влакът е напуснал гарата“, казва високопоставен дипломат.

Друг дипломат отбелязва, че „някои от проектите са просто незрели“, защото „все още сме в крива на обучение“.

В продължение на десетилетия ЕС беше изключително предпазлив при предприемане на инициативи в отбранителната сфера. Някои страни членки заявиха, че отбраната е въпрос на националните правителства. Някои отбелязаха, че ЕС е мирен проект и не трябва да участва във военната сфера. Някои твърдят, че военните и отбранителните въпроси трябва да бъдат запазени за НАТО.

Привържениците на по-голямото военно сътрудничество в рамките на ЕС твърдят, че Европа не винаги може да разчита на САЩ или НАТО и че страните членки могат да постигнат много повече заедно, отколкото като работят по проекти независимо. Излизането на Великобритания от ЕС премахна един от най-големите скептици за по-голямо военно сътрудничество в рамките на блока.

PESCO е опитът на ЕС да увеличи военните си способности, като същевременно не принуждава всички членове на ЕС да участват и избягва дублирането с НАТО - основна грижа особено за страните от Източна Европа, които виждат Атлантическия алианс като решаващ за отблъскването на руската агресия.

Администрацията на Байдън изглежда доволна от този ограничен модел, което е значителна промяна от ерата на Тръмп. По-рано тази година САЩ дори се присъединиха към един от проектите на PESCO – нидерландска програма за военна мобилност, която има за цел да улесни бързото преместване на войски и оборудване в цяла Европа.

Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер много подкрепяше PESCO по време на управлението си. В реч през юни 2017 г. той каза, че е време ЕС да започне да използва клауза в Договора от Лисабон, която „дава възможност на група съмишленици от държавите членки да издигнат европейската отбрана на следващото ниво“. „Време е да събудим Спящата красавица“, заяви той.

Докладът за напредъка на инициативата показва, че в много случаи Спящата красавица едва е започнала да се раздвижва. Общо 21 проекта все още са във фаза „идея“, т.е. идеята е в процес на разработка. Още 17 са във фаза „инкубация“, където се определя обхватът на проекта. Само осем са в предпоследната фаза – изпълнение. Никой не е във финалната фаза „приключване“.

През предходната година осем проекта са преминали от първата към втората фаза, а четири - от втората към третата фаза.

В доклада се отбелязва, че „досега не са разпределени национални финансови ресурси“ за 20 проекта. Не всички проекти обаче изискват от правителствата да отворят портфейлите си. Някои, например повечето инициативи за обучение, планират да разчитат и на финансирането от ЕС и участието на промишлеността, според доклада.

Има и някои светли точки - например във виртуалната област, където докладът отбелязва, че ръководен от Литва проект за създаване на „общ киберинструментариум“ е пуснат в действие през 2020 г. Докладът казва, че индустрията създава консорциум за подкрепа на проекта и се очаква да бъде изпълнен изцяло през следващата година.

Друг проект, който се очаква да даде плодове скоро, е европейското медицинско командване, ръководено от Германия, пуснато в експлоатация през 2019 г. и с очаквано пълно изпълнение през следващата година.

Отделен документ за статуса на PESCO, доклад от 39 страници на ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел, рисува оптимистична перспектива. „Що се отнася до проектите, общата тенденция е положителна. По-голямата част от проектите на PESCO продължават да се развиват в съответствие с техните пътни карти“, посочва се в документа, който също е видян от Politico.

Остава важно страните от ЕС да положат усилия за постигане на осезаеми резултати, както е планирано, казва се още в доклада.

Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова