Въпреки че са най-засегнатата група от предизвиканата от коронавируса криза, младите европейци се чувстват все по-изоставени от плановете за възстановяване след пандемията. Експертите призовават за целенасочени мерки в тяхна подкрепа и гарантиране на бързото прилагане на Гаранцията за младежта на ЕС на национално ниво, пише онлайн изданието EurActiv.com.

На 1 март 2017 г., след референдума за Brexit, Европейската комисия (ЕК) представи своята Бяла книга за бъдещето на Европа. В нея институцията включва трезво, но ясно предупреждение за риска от провал на европейския проект. „За първи път след Втората световна война съществува реален риск поколението на днешните млади хора да се окаже по-малко по състояние от своите родители. Европа не може да си позволи да загуби най-образованата възрастова група, която някога е имала, и да остави неравенството между поколенията да бележи нейното бъдеще“, посочва се в документа.

Пандемията влошава перспективите пред младите поколения. Нито уязвими по отношение на рисковете за здравето, нито приоритет от икономическа гледна точка, младите хора в Европа отново са в ъгъла в разгара на най-тежката криза от почти век. „Правилно е, че от здравна гледна точка ние даваме приоритет на уязвимите групи, но в тази криза липсва фокус върху младите хора“, казва Кира Петер-Хансен, най-младият евродепутат в Европейския парламент (ЕП).

„По време на големи кризи ние винаги се фокусираме върху средната класа и големите компании и сега правим същото, като пренебрегваме младите хора“, допълва Петер-Хансен.

Щетите ще бъдат опустошителни за поколение, което изнася на плещите си и вторичните трусове на голямата рецесия от предишното десетилетие.

„Изправени сме пред мрачни перспективи, последиците от които все още са неизвестни в много случаи, както по обхват, така и по дълбочина“, коментира директорът на Испанския младежки институт Мария Тереза ​​Перес в доклада „Младежта в Испания 2020“, публикуван това месец.

Документът потвърждава кумулативния ефект на „загубеното десетилетие“ за младите хора в Испания, една от най-засегнатите страни и от предишната криза, и от пандемията. Всеки трети младеж е бил психологически засегнат от Сovid-19 и ограничителните мерки.

Разликата между възможностите и очакванията се увеличава, тъй като условията стават все по-несигурни и дългоочакваната независимост се забавя. Почти 40% от младите испанци смятат, че е малко вероятно или невъзможно да си намерят работа през следващата година, а перспективата да напуснат дома на родителите си е спаднала с 15 процентни пункта.

„По-големи икономически загуби“

Според Алфред Камер, директор на европейския отдел в Международния валутен фонд (МВФ), младите хора ще претърпят „по-големи икономически загуби“ в тази криза, тъй като повече от тях работят на временни договори и/или в секторите, които са най-засегнати от блокадите, имат малко спестявания или нямат никакви, както и не притежават други активи, с които да се издържат, докато отмине бурята.

Безработицата сред младите е над 17% в ЕС, повече от два пъти в сравнение с общия процент на безработица. Освен това проблемите, с които младежите се сблъскват сега, ще окажат дългосрочно въздействие върху заплатите и кариерата им и мнозина в крайна сметка ще приемат по-нископлатени работни места, предупреждава Камер.

Мария Демерцис, зам.-директор на мозъчния тръст Bruegel, посочва, че „с подобряването на епидемиологичните показатели и приемането на по-целенасочени икономически мерки поради увеличаването на публичния дълг, приоритет номер едно трябва да бъде младежката заетост, тъй като това е най-уязвимата група“.

Предупреждения за непропорционално въздействие върху младежта по отношение на образованието, заетостта, психичното здраве или доходите идват и от Световната здравна организация (СЗО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „Младежта и бъдещите поколения ще поемат голяма част от дългосрочните икономически и социални последици от кризата. Тяхното благосъстояние може да бъде заменено от краткосрочни икономически съображения и съображения за справедливост“, отбелязва ОИСР.

В отговор ЕС укрепи гаранцията за младежта миналия юли. Този инструмент има за цел да гарантира, че всички млади хора на възраст под 30 години ще получат предложение за работа, продължаващо образование, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след загубата на работа или завършването на официалното им образование.

Комисията предлага на държавите членки 22 млрд. евро, за да инвестират в млади хора в периода 2021-2027 г., средно по около 116 млн. евро за всяка държава годишно.

Бившият комисар по заетостта Ласло Андор, който даде началото на Гаранцията за младежта през 2013 г. след предишната криза, приветства засилването на гаранцията, както и стартирането на механизма SURE за подкрепа на работниците в Европа, но също така отбеляза „ неравенство между поколенията“ в отговора на блока на кризата.

Национални решения

Комисията може да предостави ресурси и насоки, но държавите-членки са отговорни за намирането на решения за своите пазари на труда.

„ЕС може да предложи пари, но ако националните служби по заетостта не са добре подготвени, няма да видим бързо въздействие на Гаранцията за младежта и има причини да се тревожим за капацитета на местно ниво“, обяснява Андор.

Въпреки че фондът за възстановяване на ЕС беше замислен като пакт между поколенията, с реформи и инвестиции, които ще бъдат от полза за тези, които ще платят сметката утре, перспективата за поколенията липсва в политическия дебат, когато ЕС обсъжда целеви мерки за силно засегнатите групи и сектори.

Комисарят по икономиката Паоло Джентилони коментира, че „сега е трудно да се прецени дали държавите членки правят достатъчно“.

На фронтовата линия присъдата е ясна. „Вярвате ли, че ние, младите хора, ще можем да кажем в бъдеще, че ще живеем по-добре от родителите си?“, пита Марта Сантяго, хирург и изследовател в болница Ramón y Cajal в Мадрид и член на общността „Global Shapers“ на Световния икономически форум. „Чувстваме, че сме напълно забравени“, допълва тя.

Та призовава за междусекторни политики, съчетаващи образованието, пазара на труда и здравните инициативи, защото „медицинските състояния на тревожност и депресия се увеличават експоненциално“.

Брюксел се готви да стартира през май своята „Конференция за бъдещето на Европа“. На този фон Сантяго предупреждава, че „зародишът на политическото недоволство и възходът на екстремизма се раждат, когато едно поколение чувства, че то няма бъдеще“.

Миглена Иванова, редактор Елена Илиева