Веднъж на приблизително поколение социалният договор в Америка се променя. След половин век, в който капиталът бе водещ, Джо Байдън има шанс да наклони везните отново в полза на труда, пише Едуард Люс за Financial Times.
Подобна възможност би била немислима преди година. Левицата в САЩ може да благодари на пандемията за тази промяна в политическите обстоятелства. Досега Байдън не позволява извънредната глобална здравна ситуация да бъде прахосана. Въпросът е дали той може да се възползва от наскоро приетите фискални стимули, за да измести баланса в полза на американския работник.
Макро условията, пред които е изправен Байдън са близки до идеалните. Тъй като САЩ се очаква да постигнат групов имунитет в началото на лятото, благодарение на програмата си за ваксинация, растежът ще се завърне с гръм и трясък, след като социалното дистанциране отшуми. Предстоящият бум ще бъде подхранен от освобождаването на задържаното потребителско търсене, което доведе до рекордно висок процент на личните спестявания в Америка, които сега се вдигат още заради последния федерален стимул. Очаква се растежът да достигне 6% тази година, според Федералния резерв, което ще компенсира с разлика миналогодишната загуба.
Позицията на централната банка не може да бъде по-експанзионисична. Наскоро Джей Пауъл, председателят на Фед, на практика гарантира, че ще толерира инфлация над 2% за продължителен период. Федералният резерв не очаква да вдигне основната си лихва преди 2024 г. Рядко централните банки обещават да подхранват с гориво купона. Байдън наследява оптимален двугодишен прозорец, в който да разпредели плодовете на отвързания растеж сред средната класа на Америка.
Само по себе си обаче силното възстановяване в САЩ няма да промени структурата на икономиката, нито ще допринесе много за свиване на острото неравенство в Америка. По-голямата част от пандемичния фискален пакет за 1,9 трлн. долара се състои от еднократни трансферни плащания и удължаване на обезщетенията за безработица. С тях хората спокойно ще преминат през пандемията. Въпросът е какво може да направи Байдън, за да промени правилата на играта в дългосрочен план, след като икономиката се върне към дългосорчния се тренд на растеж.
Отправната точка е да се признае, че стагнацията на средните доходи в Америка е донякъде резултат от решения, взети от политиците. Доскоро левите и десните се съгласяваха, както веднъж каза Бил Клинтън, че глобализацията е „икономическият еквивалент на природна стихия“. От това следва, че правителството не може да направи много, освен да насърчи американците да подобряват уменията си, за да се защитят от глобалните ветрове.
От 70-те години на миналия век насам Вашингтон направи много, за да отслаби силата на профсъюзите, да намали социалното осигуряване и позволи разходите за образование да отидат извън възможностите на обикновените американци. Вместо да се омекотяват подобни тенденции, последователни администрации на САЩ, включително демократически, затвърдиха тенденцията.
Бившият британски премиер Тони Блеър веднъж каза: „Чувам хората да казват, че трябва да спрем и да обсъдим глобализацията. Можете със същия успех да дебатирате дали есента трябва да следва лятото."
Днес и левицата, и десницата се радват на този дебат. Но те изобщо не са близо до консенсус. Републиканската партия е склонна да обвинява почти изцяло Китай за затрудненията на американската средна класа. Лявоцентристките демократи предпочитат да се нахвърлят върху супербогатите в Америка. Нито една от страните не се фокусира достатъчно относно подкопаващото въздействие на технологиите върху цената на американския труд. Решението на този проблем включва три направления: повишаване на производителността на труда в САЩ; гарантиране, че работниците ще получават печалбите от това; и увеличаване на подкрепата за уязвимите групи.
Първото направление е реално целта на програмата на Байдън за ново изграждане. Той иска да налее пари в зелени технологии и високоскоростен интернет достъп. Второто направление включва повишаване преговорната сила на служителите и справяне с олигополите в американската икономика. И трите направления водят до по-прогресивна данъчната система в САЩ.
Всики тези мерки обаче, особено минимална заплата от 15 долара на час, по-високите корпоративни данъци и про-синдикалното законодателство, вероятно ще се окажат блокирани от обструкции в Сената. Напълно възможно е историческият прозорец на Байдън да се затвори през следващите седмици.
В такъв случай той ще бъде изправен пред избор дали да позволи на американската икономика да се върне към правилата отпреди пандемията. Това би било поносимо. След 40 години стагнация (с изключение на 90-те) средният доход нарасна между 2015 и 2019 г., най-вече поради спадащата безработица. Джейсън Фърмън, професор от Харвард и бивш председател на Икономическия съвет към президента, изчислява, че средната класа си е върнала около една десета от загубеното през тези години. Но при този темп, и ако изключим рецесия, ще й отнеме още 40 години, за да си възвърне дела в икономиката.
Аз залагам, че обстоятелствата ще тласнат Байдън по по-радикален път. Повече от 70 процента от американците подкрепят икономическите стимули, включително мнозинството от републиканците. Доналд Тръмп доказа две неща по отношение на американската политика. Първо, дясноцентристките избиратели нямат проблем с бюджетния дефицит, стига да се възползват. Второ, те са силно възприемчиви към културни и расови призиви.
С други думи, Байдън има шанс да обезоръжи американския популизъм с променяща играта икономическа програма. Това е исторически прозорец, което е малко вероятно да се отвори отново скоро. Той трябва да претегли това спрямо цената за запазване на ветото в Сената на партия, която все повече говори само за култура. С течение на времето ще изглежда, че изобщо няма избор.
Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
