Неотдавнашен доклад на Бюджетната служба на Конгреса (CBO) изчисли, че 1,4 милиона работни места в САЩ ще бъдат загубени, ако бъде въведена минимална работна заплата от 15 долара на час. Застъпниците й бързо отхвърлиха заключението на службата. „Не е преувеличено да се каже, че се очерта нов консенсус сред икономистите, че увеличението на минималната заплата не е съпроводено от значителна загуба на работа“, каза Хайди Ширхолц от Института за икономическа политика (EPI), която също така разпространи писмо, подписано от Нобелови лауреати и други, които отстояват същото твърдение.Както показвам в скорошно обширно проучване на изследванията в областта на минималната заплата и загубата на работни места в САЩ, това просто не е вярно, пише за Wall Street Journal Дейвид Нюмарк, професор по икономика и директор на Центъра за население, неравенство и политики към Калифорнийския университет. Повечето изследвания установяват, че минималната работна заплата намалява заетостта на нискоквалифицираните работници, особено на най-нископлатещите, които са най-пряко засегнати от повишаването й.

Има противоречиви индивидуални проучвания за въздействието на минималната заплата върху заетостта. Това, че има разногласия, не трябва да е изненадващо. Икономиката е социална, а не естествена наука. Изследванията на минималната заплата и загубата на работа не са лабораторни експерименти. Те не могат да бъдат репликирани и затова не може да се очаква да дадат абсолютно същите резултати.

Изненадващото обаче е, че резюметата в изследователската литература отправят противоречиви твърдения относно това, което казва общия обем доказателства. Изтъкнати икономисти като Ангъс Дийтън и Питър Даймънд подписаха писмото на EPI, твърдейки, че изследванията показват малко или никакви доказателства за загуба на работа, докато други смятат обратното. Как може такова нещо? Кой е прав?

Повечето икономисти имат твърда позиция по отношение на минималната заплата по един или друг начин. Може би това повлиява на начина, по който те разглеждат и тълкуват доказателствата. Или може би има толкова много проучвания за въздействието на минималната заплата върху заетостта, че е трудно да се заключи какво казва обемът от доказателства като цяло.

За да осигурим точен прочит на изследванията, Питър Шърли и аз проучихме авторите на почти всички американски проучвания, оценяващи ефектите от минималната заплата върху заетостта, публикувани през последните 30 години. Помолихме ги да ни дадат своята оценка за ефекта върху заетостта, измерен като еластичност - процентната промяна на заетостта за всеки процент промяна в минималната работна заплата. Повечето автори отговориха, а в малкото случаи, в които не го направиха, ние извлякохме този показател от техните проучвания.

Резултатите са категорични. 79% от всички изследвания съобщават, че минималната заплата намалява заетостта. В 46% от проучванията отрицателният ефект е статистически значим. Само 21% от изследванията констатират малки положителни ефекти от минималната работна заплата върху заетостта, но едва при 4% доказателствата са статистически значими. Опростено, но полезно изчисление показва, че шансът реално да няма отрицателен ефект върху заетостта, при положение, че близо 80% от проучванията го показват, е около едно на милион.Средната еластичност на заетостта спрямо минималната заплата е около -0,15, което означава, че 10% увеличение на минималната заплата намалява заетостта на нискоквалифицираните с 1,5%. Като отнесем това към предлаганата минимална заплата от 15 долара, която би представлявала увеличение от 107% в щатите, където сега преобладава минимална заплата от 7,25 долара, излиза, че ще има спад от 16% в нискоквалифицираната заетост (като цяло в съответствие със скорошното проучване на CBO). Това би била значителна загуба на работа.

Вярно е, че някои работници биха имали по-високи доходи и че нетно доходите на работниците с ниски заплати вероятно биха се увеличили. Но това не означава, че минималната работна заплата е най-добрият начин да се помогне на работниците с ниски заплати или семействата с ниски доходи, тъй като изследванията ясно показват, че голям дял от печалбите от по-високата минимална заплата се насочват към семейства с по-високи доходи. Една алтернативна политика - данъчният кредит за спечеления доход – която насочва много по-ефективно доходите към семействата с по-ниски доходи, доказано намалява бедността и създава, а не унищожава работни места.

Нашето проучване установи други важни резултати. Първо, противно на това, което понякога се твърди, няма тенденция по-новите изследвания да предоставят по-малко доказателства за загубата на работа. Второ, колкото по-точен е фокусът на изследването върху работници, пряко засегнати от минималната заплата, толкова по-силни са доказателствата за загуба на работни места. Например, средната еластичност на заетостта за тези с най-много средно образование е -0,24, което означава, че 10% увеличение на минималната заплата намалява тяхната заетост с 2,4%. Единствените изследвания, които дават по-смесени доказателства, са тези на индустрии с ниски заплати, като търговия на дребно или ресторантьорство. В тях обаче загубата на работа сред най-засегнатите от минималната работна заплата може да бъде замаскирана от работодатели, заместващи по-нискоквалифицираните с по-висококвалифицирани работници.

Вярно е, че някои проучвания не намират доказателства за загуба на работа. Консенсусът сред икономическите изследвания относно ефектите от минималната заплата обаче ясно сочи към загуба на работа и институциите трябва да вземат предвид това, когато претеглят потенциалните плюсове и минуси от рязкото увеличение на минималната работна заплата.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев