Много е писано за това как вирусът КОВИД-19 необратимо променя света пред очите ни и далеч не към по-добро и ще бъдат написани още много повече. В аналите на човечеството обаче има случаи, които са напълно безпрецедентни. Онзи ден една такава история отбеляза своята 75-та годишнина, която премина толкова тихо и неусетно, а като се вземат предвид нейните последици, това води до мисълта за съзнателно прикриване на истината.

75 години от Фултънската реч на Чърчил. Малко известна предистория.

Мисля, че няма да има разногласия в отговора на въпроса: има ли разлика в мислите и действията на човек, който е в здраво или болно състояние? Разбира се, че има. Просто трябва да се погледнете себе си и да анализирате собственото си поведение в двете състояния и всичко ще стане ясно.

Вярвам, че това явление на психиката е еднакво вярно за всеки човек, независимо дали е овчар или директор, банкер или полицай, чиновник, политик или високопоставен военен. Всъщност тук няма голяма загадка, защото всичко е очевидно и не изисква никакви допълнителни пояснения, с изключение на едно нещо: когато човек е болен, той трябва да бъде лекуван (понякога в изолация).

Какво имам предвид ли? Лечението е инструмент за минимизиране на вредата, която пациентът може да нанесе на себе си и на света около него. Освен това, колкото по-отговорен пост заема човекът, толкова повече вреда ще причини, бидейки в неадекватно състояние и продължавайки дейността си. Струва ми се, че показаната причинно-следствена връзка е толкова очевидна, колкото и всички предишни разсъждения, базирани на банална логика и опит.

И сега най-важното: болните чиновници, военни и политици са основната опасност за света. Последиците от техните решения при болест често са фатални и водят до необратими последици, изкривявайки дългосрочна спирала на конфронтация, която често е невъзможно да се спре.

Ще цитирам конкретен и малко известен пример от политиката, който вече 75 години определя отношенията между СССР (Русия) и САЩ (Запада).

***

Джордж Кенан, поверен в дела на САЩ в Москва, е човек, чието име днес се помни от малцина. Междувременно той заслужено се смята за архитект на Студената война, чието начало е дадено от така наречената „дълга телеграма“ от 19 страници (8 хиляди думи), изпратена до Държавния департамент на 22 февруари 1946 г. (т.е. преди точно 75 години).

Основните тези на телеграмата на Кенан, работил 13 години в Москва:

- СССР не може трайно да съжителства мирно със Запада.

- Опитите за разбирателство с Москва няма да донесат успех, ако зад тях няма сила.

- Съветското ръководство не се поддава на логиката на убеждението, а само на логиката на силата.

- Ако демонстрирате на Москва сила и готовността да я използвате, то едва ли ще трябва да се използва.

С други думи, Кенан дава подробна обосновка за невъзможността за мирно съжителство между Запада и Съветския съюз и призовава за мерки за постоянна демонстрация на сила, които да ограничат „съветската агресия“.

Тъй като Джордж Кенан се радва на доверие и авторитет в политическите кръгове на Вашингтон (и не само), неговото послание е възприето сериозно и стартира самия механизъм на Студената война, плодовете на който все още берем.

10 дни след „дългата телеграма“, на 5 март 1946 г. в Уестминстърския колеж във Фултън, Мисури, САЩ, прозвучава известната реч на Уинстън Чърчил, която стана сигнал за началото на Студената война между СССР и Запад, и също така въвежда термина "желязна завеса". Казаното от бившия министър-председател на Англия не е тайна, но какво го е подтикнало, пряко или косвено, става ясно при сравняване на тезите:

... трябва да намерим взаимно разбирателство с Русия под егидата на ООН и въз основа на военната сила на англоговорящата общност;

„... Старата доктрина за баланса на силите вече не е приложима. Не можем да си позволим - доколкото можем - да действаме от позиция с малко предимство, което въвежда в изкушението да се включим в мерене на силите.

Ще ме питате, защо бяха дългите разсъждения за здравето? Отговарям: по време на диктовката на „дългата телеграма“ Джордж Кенан е болен от грип, страда от висока температура и поради болестта е в отвратително настроение.

Скоро, след като се избавя от грипа, Кенан започва да твърди, че не призовава за военна конфронтация с Москва, приветства разведряването на отношенията и сътрудничество със СССР и много по-късно дори остро критикува стратегията на Рейгън за натрупване на оръжие.

Влакът обаче вече е заминал на далеч: неговата телеграма и последващото развитие на вграденото в него послание, всъщност продиктувано от вируса, в течение на десетилетията започват да живеят свой собствен живот, отделен от автора, без способността да се върне историята назад и без значение кой и какво мисли за това днес ...

Така грипният вирус необратимо мутира във вируса на Студената война, срещу който човечеството така и не успява да изобрети ваксина.

Превод: В. Сергеев