Страните, преминали през пандемията, се изправят пред трайно икономическо забавяне заради глобалния срив в квалифицираната миграция, който ще препъне растежа на населението им в трудоспособна възраст, предупреждават икономисти, цитирани от FT.
Кризата с коронавируса сложи край на непрекъснатото нарастване на потоците от мигранти по света, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Въпреки че малко държави са публикували данни за 2020 г. като цяло, Жан-Кристоф Дюмон, който ръководи изследванията на миграцията в базираната в Париж организация, казва, че годишният спад на входящите потоци към богатите страни варира от 30% до 70-80% в държави като Австралия и Нова Зеландия, които почти напълно затвориха границите си.
Много страни по света затягат граничния контрол, заради което миграцията през 2021 г. ще бъде „далеч от нормалното“, коментира той. По думите му намалението на миграционните потоци може да е още по-голямо в сравнение с 2020 г., ако нещата не се подобрят бързо.
Мигрантите понасят основната тежест заради това, че десетки хиляди работници не могат да започнат работа и са разделени от семействата си, студенти са ринудени да отлагат курсове, а бежанци престояват по лагери и ничии територии.
Ще има и трайни последици за страните, които през последните години разчитаха на постоянен приток на новодошли, за да запълнят работни места, да поддържат растеж на работната сила, да стимулират образователния сектор и да компенсират фискалната тежест от застаряващото население, казват икономистите.
Например в Австралия и Нова Зеландия растежът на брутния вътрешен продукт се подхранва от нарастващото население до голяма степен благодарение на високите нива на нетната имиграция. Дори ако нетната миграция се върне до предпандемични нива до 2024 г., съответното им население в трудоспособна възраст ще бъде съответно с 2% и с 2,8% по-малко в средносрочен план, според оценките на Международния валутен фонд (МВФ). Това е еквивалентно на загуба на потенциална продукция между 1,2 и 1,7 на сто.
Филип Лоу, управител на централната банка на Австралия, заяви в неотдавнашна реч, че нарастването на населението е оформило икономиката на страната, като е стимулирало растежа на БВП, компенсирало е застаряващото вътрешно население и е подкрепило образователния и жилищния сектор.
През 2020 – 2021 г. обаче нарастването на населението в страната ще е с най-слабия темп от 1916 г., „когато много австралийци напуснаха нашите брегове, за да се бият в Първата световна война“, посочва Лоу. „Ако растежът на населението бъде значително по-бавен в света след Covid, траекторията за нашата икономика също ще изглежда различно“, допълва той.
Междувременно Канада, която има дългогодишна политика в подкрепа нарастването на населението с подобен темп като Австралия, увеличи целите си за нетна имиграция. Преди това Отава целеше да привлече 1 млн. души между 2020 и 2022 г. Сега, за да се справи с недостига на работна сила, страната цели да привлече 400 хил. постоянни жители през всяка от следващите три години. Това би било най-високото ниво на нетна имиграция в историята ѝ.
Други правителства не виждат спада на миграцията като непосредствен проблем, като се има предвид, че общите нива на безработица нарастват в повечето страни. Изключение правят ключови области като здравеопазването и селското стопанство. През миналата година някои страни внасяха сезонни работници дори по време на блокадите.
„В дългосрочен план, с някои изключения, няма оптимален брой население за никоя държава. . . В краткосрочен и средносрочен план би могло да е добре, че сега идват по-малко хора “, казва Мадлин Самптинг, член на Консултативния комитет по миграцията, който съветва правителството на Обединеното кралство.
Траен спад в трансграничната мобилност може да засегне държави, в които миграцията компенсира фискалния натиск на застаряващото население. Без нетна имиграция естественият спад на населението на Германия е бил около 150 хил. души годишно преди пандемията, докато населението на Италия намалява с повече от 200 хил. души годишно.
Комбинацията от по-ниска имиграция, по-висока смъртност и по-малко раждания в условията на пандемия означава, че населението на Германия се е свило през 2020 г. за първи път от десетилетие.
Международната миграция вероятно ще се засили, след като границите се отворят отново, но икономистите не очакват тя да достигне препандемичните нива дълго време. Работодателите все още не наемат, студентите може и да не рискуват да запишат курсове тази година, а вече пристигналите по местоназначение мигранти забавят планове да изтеглят членове на семействата си.
Опитът от пандемията накара правителствата да осъзнаят стойността на мигрантския труд в сектори като грижи, транспорт и доставки на храни, където много работници са родени в чужбина. „Някои мигрантски групи са дори по-важни отпреди“, казва Карлос Варгас-Силва, професор по миграционни изследвания в Оксфордския университет.
Той подчертава обаче, че блокадите са ускорили автоматизацията и технологиите могат да подкопаят търсенето на нискоквалифицирана работна ръка. Хората, които преди са използвали почистващи машини, сега притежават роботи за почистване, а възрастните хора до известна степен могат да използват приспособления, за да управляват ежедневните си задачи и да търсят помощ само при спешни случаи.
Междувременно търсенето на висококвалифицирани мигранти рязко може да намалее. Мултинационалните компании виждат по-малко нужда да изпращат служители в краткосрочни командировки, а вместо това ползват инструменти за видеоконферентни връзки. Те вече не са склонни и да покриват разходи за преместване на служители заради възможностите за отдалечена работа.
Дългосрочна промяна от този характер може да намали населението в трудоспособна възраст - и съответно данъчната основа, на някои развити страни, казва Варгас-Силва. Това обаче би могло да донесе възможности за квалифицирани работници в развиващия се свят, които не е нужно да се местят, за да развият кариерата си. Така че в бъдеще отдалечената работа може да намали недостига на работна ръка в развитите страни, като същевременно облекчи изтичането на мозъци от развиващия се свят.
Миглена Иванова, редактор Десислава Попова
