Ваксинационната политика на ЕС е критикувана още в първите ѝ стъпки, пише европейското издание Politico. Стратегията на ЕК за общи доставки беше обявена като израз на европейската солидарност, но в последните дни е все по-често критикувана от националните лидери като прекалено тромава, прекалено бюрократична и ограничаваща.

 

Реално Брюксел реши да действа солидарно, вместо да даде повече свобода за действие на държавите. Критиците обаче посочват, че това ограничава реакцията срещу разпространението на коронавируса, пише Politico, позовавайки се на разговори с представители на различни държави в европейските институции.

 

Ето как започна всичко

 

Отначало ЕК успя да обедини държавите, споделящи различни мнения и политики по отношение на коронавируса и да осигури завиден арсенал от ваксини, но общността се оказа изоставаща зад САЩ и Великобритания - и двете държави успяха да купят, одобрят ваксини и започнат ваксинирането по-бързо от ЕС.

Заставайки солидарни пред производителите, европейските страни си осигуриха евтини дози, но на каква цена: забавяне на доставките и растящо напрежение между членовете на ЕС.

 

Реално Брюксел много често се оказва крачка или две назад в последните 10 месеца на пандемията. ЕК започна да преговаря за достъп до ваксини едва след като се появиха опасения, че САЩ ще монополизират доставките. Самото ваксиниране се забави заради одобренията на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и САЩ и Великобритания вече ваксинираха своите граждани, докато европейските държави още анализираха как да започнат.

 

Така ЕК разбра от собствен опит, че пазарната мощ и авторитет на 27 суверенни държави, с различен бюджет и перспективи пред риска, всъщност означава по-бавно придвижване напред спрямо единичните усилия на държавите. За богатите държави в общността сега на дневен ред излизат съмненията на техни граждани, особено на фона на предстоящи избори, дали солидарността не е причината за забавянето.

 

Всичко започна още в началото на март 2020 година. Тогава стана ясно,че се водят разговори между администрацията на Доналд Тръмп и ръководството на германската биотехнологична компания CureVac. Тогава от компанията казаха, че имат разработка на mRNA технология, която може да накара имунната система да произведе антитела срещу вируса.

 

Веднага се появиха опасения, че САЩ ще опитат да монополизират доставките на ваксина срещу коронавируса, предлагайки на CureVac "огромна сума пари". Това предизвика дискусии в Европейския съвет по време на първата по рода си видеоконференция на европейските лидери.

 

След това се появиха и съобщения от малката тогава конкурентна компания BioNTech, която съобщи, че също има разработка на mRNA технология, основно за борба с рака, и ще работи заедно с американската Pfizer за разработване на ваксина срещу коронавируса.

 

Тогава за председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен стана ясно, че ЕС вече изостава в борбата за ваксина срещу заболяването, пише Politco. Особено на фона на поведението на президента Доналд Тръмп - в началото на февруари той дори отричаше съществуването на вируса, а няколко седмици по-късно вече водеше преговори с големите фармацевтични компании.

Така състезанието започна.

 

В началото ЕС съвсем не беше единен - държавите членки действаха без съгласуваност, затваряха се граници и се надпреварваха за достъп до защитни облекла и маски. Първият общ отговор беше създаване на система за обща покупка на индивидуални защитни средства и респиратори за 37 държави - членовете на общността и съседните страни.  Но когато ставаше дума за ваксини - все още всичко изглеждаше далечно.

 

Причината е бюрокрацията

 

Една от основните причини за бавните действия е бюрокрацията - за да направи каквото и да било, Комисията се нуждае от одобрението на всяка една държава от общността. А в същото време държавите нямаха търпение да започнат преговорите за покупка на ваксини.

През април Франция и Германия започнаха преговори заедно да закупят нужните им ваксини, отделно Франция и Испания започнаха да водят индивидуални разговори с Moderna. Чак през юни здравните министри на общността изготвиха план за обща поръчка на препарати, но пък алианса между Германия и Франция се разрасна - поканени бяха още Нидерландия и Италия. Ден по-късно четирите държави обявиха, че са запазили между 300 млн. и 400 млн. дози от ваксината, разработвана съвместно от AstraZeneca и Оксфордския университет.

 

Споразумението беше просто един лист, подписан от компанията и здравните министри на алианса, но то имаше съществено политическо значение и показа, че четирите от петте най-големи европейски икономики не се страхуват да използват своята мощ да си купят ваксини, докато ЕК още търси своя път.

 

Малките държави приеха това като заплаха. В Белгия определиха, че това отслабва позицията на всички. Испания пък поведе по-бедните членове на общността и тогава се появиха опасения, че битката се пренася вътре в общността - между двете групи, а не толкова в търсене на спасение от разпространението на вируса.

 

На 17 юни здравният комисар Стела Кириакидес направи предложение, което преобърна настроенията - вместо всяка страна да одобрява ваксините по своите процедури, единно решение на европейските институции и веднага разпределение на ваксините по страни. Комисията предложи и обща покупка на ваксини и задели 2,1 млрд. евро за този фонд.

 

Това спря устрема на четирите държави от алианса. Създаде се работна група, която да води преговорите за покупката на ваксините, в която представителите на Франция, Германия, Нидерландия и Италия заеха четири от общо седемте места. Останалите членове са от Испания, Португалия и Полша.

 

След като всички 27 държави от общността приеха тази стратегия, Алиансът остави на работната група да продължи водените от тях преговори с Johnson&Johnson, както и да подпише договора с AstraZeneca.

Днес четирите държави коментират, че е имало логика тяхното обединение да се разшири и останалите държави от общността да се присъединят към тях. В преговорите работната група се ръководи от няколко основни принципа - ниска цена на дозите и фармацевтичните компании да носят отговорността, ако нещата тръгнат на зле.

 

Европа е центърът на антиваксърските настроения

 

В своите планове ЕК обаче не взема предвид още един важен факт - Европа е световният център на скептиците срещу ваксините. Дори и преди появата на коронавируса и разрастването на конспиративните теории, сочещи, че Бил Гейтс иска да използва ваксините, за да имплантира чипове на хората.

 

Проучване през юни показва, че около половината от хората във Франция и Полша биха си поставили "сигурна и ефективна" ваксина.

 

През есента преговорите на ЕК с производителите на ваксини вече са към своя край. И отново се появиха разделения. Ваксината на AstraZeneca е най-евтината и най-лесна за транспортиране. Но Германия настоява за повече количества от новата технология - особено и като разработката на BioNTech навлезе в трета фаза на проучванията.

Берлин анонсира, че отпуска подкрепа за компанията в размер на 375 млн. евро, а на CureVac - 252 млн. евро.

 

Появи се и друг проблем - някои държави, сред които и България, заявиха, че портфолиото от ваксини е твърде широко, а Полша беше против новата технология mRNA. Така, когато ЕК поиска още 750 млн. евро, за да финализира договора с Novavax, няколко държави поискаха Брюксел да уточни своите приоритети.

 

Великобритания извън механизма на ЕС

 

ЕК предложи и Великобритания да се включи в алианса за ваксините, но Лондон отказа, мотивирайки се с Brexit и сключи собствените си договори с AstraZeneca, Pfizr/BioNTech и Moderna. Времето показа, че това е било правилното решение, защото страната дръпна много напред с бързото одобрение на ваксините.

 

На 20 ноември 2020 година Pfizer/BioNTech подаде искане за одобрение на ваксината си в САЩ. Компанията изчака до 1 декември, за да поиска разрешение за използване на продукта в Европа. Само ден по-късно Великобритания издаде временно разрешение за използването на ваксината, базирайки се данните от Фаза 3, получени още на 23 ноември. Така Обединеното кралство стана първата западна държава, одобрила ваксината срещу коронавируса на компанията.

 

Няколко дни по-късно и американската Агенция по храни и лекарства (FDA) даде зелена светлина на Pfizer/BioNTech с вярването, че в условия на пандемия всеки забавен ден коства живот.

 

Въпреки че EMA работи с документите на Pfizer/BioNTech в последните три месеца, европейската агенция има нужда от време, за да даде разрешение за ваксината. Това се случи няколко дни преди празниците - на 21 декември.

Досега от компанията не отговарят защо са подали заявлението си в САЩ 10 дни по-рано. Не е изключение фармацевтична компания да потърси влизане на американския пазар преди ЕС.

 

А в общността започнаха да се задават  въпросите защо ЕМА има нужда от толкова време, за да одобри ваксината на Pfizer/BioNTech.

Кампанията по ваксинирането в ЕС започна на 26 декември - Унгария, Германия и Словакия не успяха да изчакат обявената предварително дата за всички. Ден по-късно ваксинирани бяха и първите граждани на останалите държави от общността. Или три седмици след първите ваксинирани британци и две седмици след САЩ.

 

Проблемите обаче не спират

 

Дори и след трудния старт,  ЕС все пак осигури ваксини за своите граждани, ваксинацията започна. Но отново се появяват главоболия - с доставките. Първо Италия се оплака, че е получила същото количество ваксини като Малта (9,7 хил.), а населението ѝ значително повече. През декември ЕК обеща пропорционално разпределение на договорените количества на базата на населението на държавите.

 

След това изплува още един проблем с доставките и по-точно - тяхното забавяне от страна на производителите. Pfizer например обеща 200 млн. дози за американците, произведени в САЩ, до края на юли 2021 година. ЕС не можа да гарантира доставката на заявените преди година количества преди септември.

 

На 15 януари компанията официално заяви, че ще ограничи доставките си за Европа в следващите седмици, цитирайки производствени промени.

 

Това, което изнерви европейските чиновници в следващите дни обаче, беше съобщението на AstraZeneca. Компанията съобщи, че ще забави доставките на ваксината си в ЕС през първото тримесечие.

 

Препаратът на компанията все още не е получил одобрението на ЕМА, като се очаква това да стане на 29 януари. Опасенията в общността са, че произведените за ЕС ваксини са реализирани за друг пазар - вероятно Великобритания, където ваксината има одобрение и вече се поставя.

 

Според анализатори ЕС страда от своята политика да се търси най-добрата цена за доза. Израел например плаща по-висока цена и в момента не страда от забавяне на доставки. Страната е лидер по брой ваксинирани граждани. Има данни, че Великобритания също плаща повече от общността - 4 долара за ваксината на AstraZeneca, спрямо 2 долара, плащани от ЕС.

 

Според спекулации САЩ плащат около 20 долара за доза на Pfizer/BioNTech, а ЕС - по-малко от 15 долара.

 

Пазаренето на ЕС едва ли мотивира фармацевтичните компании да изпълнят своите ангажименти. От производителите пък обясняват, че не става въпрос за пари, а за време - кога са подписани договорите за доставката. Но каквато и да е причината, ЕС остава крачка назад в борбата с пандемията от коронавируса.

 

И членовете започнаха да търсят начин за изход от ситуацията. Кипър поиска помощ от Израел, а Унгария спешно одобри руската ваксина "Спутник V" и преговаря и за доставки на китайската Sinopharm.

 

За малките държави в ЕС общото преговаряне и доставки е умен ход - те нямат силата да постигнат успех самостоятелно, но за държави като Франция и Германия тази опция може да се окаже скъп компромис, който коства ценно време, а в условията на пандемия - и човешки животи.

 

Деляна Петкова, редактор Деляна Петкова