Източните канадски провинции успяват да ограничат разпространението на Ковид-19 и без да спират социалния живот или да намаляват икономическата активност. Каква е тайната на техния успех?

Като плочки от домино падат във втори локдаун държави по целия свят. В същото време в няколко канадски провинции семействата празнуваха заедно Коледа, училищата са отворени, в болниците няма много пациенти с Ковид-19, магазините работят, а хората могат да се събират в ресторанти, барове или по домовете си.

В източните канадски провинции първата вълна от пандемията премина почти незабелязано. Тези региони по Атлантическото крайбрежие могат дори да послужат като пример за това как се живее с коронавируса. Територията на Атлантическите провинции е два пъти по-голяма от Великобритания, но там живеят само 2,3 милиона души. По време както на първата, така и на втората вълна, броят на новите инфекции остава нищожен, починалите във връзка с коронавируса са по-малко от 100. Икономиката също пострада по-малко, отколкото в други канадски региони и неслучайно наблюдатели говорят за „истинско чудо“.

Мерките дадоха резултат

Успехът се дължи както на обстоятелствата, така и на целенасочени действия. Тези провинции са слабо населени, там живеят едва 7% от канадското население. Освен това те се състоят главно от острови и полуострови, а към вътрешността на страната водят само две пътни артерии, тъй че възможностите за пренасяне на вируса са ограничени. Още в самото начало на първата вълна местните власти установиха, че болниците могат да се окажат претоварени и взеха бързи мерки. Затворени бяха парковете и училищата, право да преминават провинциалните граници имаха единствено хора с някаква неотложна дейност, а всички влизащи бяха поставени под двуседмична карантина.

Д-р Сюзън Къркланд от университета в Халифакс казва, че това е било едно от най-успешните решения на тамошните власти. Външните хора може и да го смятат за прекалено твърдо, но за гражданите на тези провинции то се оказа много добро, добавя тя

.

Пандемията удари туризма

Но всичко си има цена. Пострада, например, туристическата индустрия, която в тези провинции има оборот от 2,5 милиарда евро (най-вече от летен туризъм), а 170 000 души изгубиха работните си места в бранша. Твърдите антивирусни мерки засегнаха и риболова, който е много важен за тези провинции. Затварянето на ресторанти, най-вече в САЩ, намали търсенето на прясна риба и морски дарове, а това на първо време сериозно удари бизнеса. В момента обаче икономиката върви добре, защото ресторантите, магазините и баровете са отворени, а увеличеният вътрешен туризъм в тези провинции отчасти компенсира липсата на външни туристи. Джон Пол, изпълнителен директор на „Atlantic Policy Congress" обяснява: „Постави се акцент върху насърчаването на местния туризъм, на занаятите и на местните фирми, които обикновено зависят от международния стокообмен. Много хора решиха да прекарат отпуската или свободните си дни в тези провинции, вместо да пътуват другаде.“

Бренда О‘Райли, собственичка на пъб в Сейнт Джоунс, казва, че в момента ресторантите и баровете работят, но оборотът им е намалял: „Сезонът не беше както преди, но във всички случаи щеше да е по-лошо, ако не идват никакви туристи.“

Ограниченията се спазват

Мнозина смятат, че основна роля за успешната борба срещу коронавируса в Атлантическите провинции на Канада играе манталитетът на хората, които са разумни и спазват правилата. И наистина, дори в условията на по-строги мерки, хората не бяха недоволни и се придържаха към изискванията. В едно допитване от октомври 80% от тамошните граждани се обявиха против отварянето на провинциалните граници и против отмяната на двуседмичната карантина – въпреки икономическите загуби.

Изглед от Халифакс, Нова Скотия

„В този регион се наблюдава дори известна гордост, че сме успели да удържим числата на такова ниско равнище. Това наистина мотивира хората и им създават самочувствието, че са част от решението,“ обяснява д-р Къркланд.

"Разбрахме, че не е редно"

Иви Хорнбек от Халифакс се занимава с маркетинга на крафт-бири и не е виждала семейството си от началото на пандемията, защото то живее в Отава, на 1400 километра. На няколко пъти обсъждала със своя партньор дали все пак да не посетят близките. „Но когато броят на новите инфекции тръгна нагоре и главният медицински експерт на провинцията ни каза да не пътуваме за Коледа за семейни сбирки, ние разбрахме, че не е редно. Разговорът с цялото семейство не беше никак лесен,“ казва тя.

Иви Хорнбек не смята обаче, че направената жертва е била безсмислена: „През лятото все пак пътувах, срещахме се с приятели в малки групички и аз се чувствах много по-сигурна, отколкото ако от бях заминала занякъде, където върлува коронавирусът,“ признава Иви.