Литературният свят в Турция е разтърсен от твърдения за посегателства и тормоз от сексуален характер, визиращи известни писатели, изобличени от техните предполагаеми жертви чрез една рядко срещана вълна на движението #MeToo в една страна, в която патриархалният манталитет остава силен.
Тази кампания придоби драматичен обрат и предизвика нарастващ интерес от страна на медиите след самоубийството на 10 декември на писател след разкриването на нецензурни съобщения, които той бил изпращал на по-млади жени.
Движението, чието начало бе поставено с анонимни послания в социалните мрежи, бързо се разрасна, привличайки известни личности и вдъхвайки смелост на жени да сложат край на мълчанието си, за да разобличат писатели, смятащи се за защитени от своята известност.
Всичко започна на 7 декември с един туит. Интернет потребителка, използваща псевдонима „Лейла Салингер“, сподели тогава видео на автора на романи Хасан Али Топташ, наричан „турският Кафка“ в литературните среди, придружено от коментара „колко от нас очакват този мъж да бъде изобличен?“.
След това послание двайсетина жени обвиниха Топташ в сексуален тормоз, предизвиквайки вълна от свидетелства, насочени срещу други писатели.
Един от обвинените автори – Ибрахим Чолак, се самоуби в Анкара на 51 години, след като публикува в Туитър текст, в който изрази съжалението си и поиска прошка от съпругата си.
Според местните медии той бил изпращал нецензурни съобщения на Лейла – интернет потребителката, лансирала движението.
„Не се бях подготвил за подобен край. Исках да бъда добър човек, но се провалих“, написа Чолак, добавяйки, че няма да може вече „да гледа съпругата си, децата си и приятелите си в очите“. След това профилът на Лейла в Туитър изчезна.
Един ужасен спомен
Писателката Пелин Бузлук разаказа своята собствена история за сексуален тормоз от страна на Топташ пред турския в.“Хюриет“.
„Имам ужасен спомен във връзка с него“, сподели тя, разказвайки как е трябвало да се заключи в банята на апартамента на Топташ, когато той се опитал да извърши сексуално посегателство спрямо нея през 2011 г.
„Защо носеше тази рокля тогава?“, я попитал Топташ, когато тя отблъснала ухажването му, намеквайки, че тя си е заслужила това, което й се случва, разказа г-жа Бузлук.
Вместо да потуши дебата, Топташ утежни положението си с изявление, в което поднесе извиненията си на всички онези, които е засегнал „със своите несъзнателни действия“, които той обясни с „патриархален“ манталитет, отказвайки да поеме отговорността за тях.
„Това не са извинения от някой, който съжалява за действията си“, коментира г-жа Бузлук. Топташ по-късно отрече версията на г-жа Бузлук. „Нищо такова не се е случило“, каза той пред в.“Миллиет“.
Да си изгубиш съня
Но вестникът публикува същия ден свидетелствата на пет други жени, обвиняващи го в сексуален тормоз.
На фона на тези твърдения издателската къща Евренсел обяви, че е прекратила сътрудничеството си с Топташ и редица институции оттеглиха наградите, които му бяха присъдили.
Хаштагът #Tacizesusma /“Не запазвай мълчание пред сексуалния тормоз“/ бе сред най-популярните в Турция в разгара на кампанията.
Друга писателка – Аслъ Тохумджу, която заяви, че е „събрала смелост от Пелин Бузлук“, публично обвини писателя Бора Абдо, че е упражнявал сексуален тормоз спрямо нея.
След това обвинение издателската къща Илетишим прекъсна връзките си с Абдо, който отрича твърденията.
В този контекст електронен профил Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. , който в превод означава „да си изгубиш съня“, бе създаден по инициатива на активистки, за да се насърчат жените жертви на сексуален тормоз да споделят своите истории.
Подобни разобличения бяха насочени срещу турския литературен свят в близкото минало, но тогава останаха незабелязани.
Статия, посветена на тази тема от писателката Назлъ Карабъйъкоглу, публикувана през 2018 г. без да предизвика отзвук, бе широко споделяна през последните седмици в социалните мрежи. Тъй като междувременно турското движение #MeToo се пренесе там.
Разийе Аккоч , Франс прес
