"Обсадното положение, в което се намира Европа, позволява на капитализма да придвижва напред своите пионки: дистанционният труд се оказва безпощадна машина за наблюдение и контрол на работата на служителя, следователно на неговата ефективност и рентабилност; “дистанционното” обучение, както се казва с един ужасен неологизъм, противоположен на “присъственото”, позволява да се мисли за национално образование само с един учител по предмет (който ще бъде избран правилно…), чийто урок ще достига до всички ученически компютри; дигиталното проследяване засилва и затвърждава властта на мобилния телефон като инструмент за доброволно робство; европейският заем гарантира устойчивостта на Европа, която се оказва основното зъбно колело на глобалистката машина; облагодетелстването на супермаркетите, на които бе позволено да останат отворени, и на онлайн продажбите, които никога не са работели толкова добре, в ущърб на дребната търговия, обявена за “несъществена”; унищожаването на културата, която по този начин преминава в ръцете на богати продуценти монополисти на културни събития - всичко това позволява повече контрол от всякога в духа на Оруел: производителността на труда се надзирава непосредствено, образованието става откровена индоктринация, мобилната телефония - инструмент за подчинение, Европа се утвърди в ролята си на машина за генериране на глобализация; концентрация на търговията в ръцете на големи компании, културата, която се превръща в продукт на пазара: ето накъде върви утрешният свят!", разсъждава френският философ Мишел Онфре в интервю за "Фигаро" в навечерието на 2021 година.

- В края на 2020 г. Франция и светът са напълно преобразени. Ковид и неговите последици ли са матрицата на бъдещия свят?

- Конспираторите обръщат причинно-следствените връзки: вирусът не е бил създаден, за да създаде бъдещия свят, но капитализмът, чието определение е опортюнистичната гъвкавост, ще използва епидемията в своя полза.

Обсадното положение, в което се намира Европа, позволява на капитализма да придвижва напред своите пионки: дистанционният труд се оказва безпощадна машина за наблюдение и контрол на работата на служителя, следователно на неговата ефективност и рентабилност; “дистанционното” обучение, както се казва с един ужасен неологизъм, противоположен на “присъственото”, позволява да се мисли за национално образование само с един учител по предмет (който ще бъде избран правилно…), чийто урок ще достига до всички ученически компютри; дигиталното проследяване засилва и затвърждава властта на мобилния телефон като инструмент за доброволно робство; европейският заем гарантира устойчивостта на Европа, която се оказва основното зъбно колело на глобалистката машина; облагодетелстването на супермаркетите, на които бе позволено да останат отворени, и на онлайн продажбите, които никога не са работели толкова добре, в ущърб на дребната търговия, обявена за “несъществена”; унищожаването на културата, която по този начин преминава в ръцете на богати продуценти монополисти на културни събития - всичко това позволява повече контрол от всякога в духа на Оруел: производителността на труда се надзирава непосредствено, образованието става откровена индоктринация, мобилната телефония - инструмент за подчинение, Европа се утвърди в ролята си на машина за генериране на глобализация; концентрация на търговията в ръцете на големи компании, културата, която се превръща в продукт на пазара: ето накъде върви утрешният свят!

- “Тайм” смята, че тази година е най-лошата в историята на човечеството. Как оценявате това преувеличение?

- Това е глупост на журналист, който не познава историята… Ами Тамерлан? Чингис Хан? Хитлер? Сталин? Мао? Ами чумните епидемии, които убиха милиони през Средновековието, по-маловажни ли са от днешните? Вярно е, че “Тайм” не е съществувал по времето на голяма чума и че журналистите смятат, че светът не съществува без тях, следователно не е съществувал преди тях! И, уви, те не са единствените, които смятат така…

- Извънредното положение в обществената сигурност, породено от атентатите, бе последвано от извънредно здравно положение, докато гражданската конвенция за климата говори за извънредно екологично положение. Обречени ли сме да живеем в постоянно извънредно положение?

- Откакто народът вече не командва политиката, т.е. откакто генерал Дьо Гол беше уволнен от левите и десни партии през 1969 г., ние живеем в режим на Сен-Симон, който е смесица от социализъм или комунизъм за индивидуалните свободи и, парадоксално, авторитарен или държавен либерализъм чрез Европейския съюз в икономиката. Общественото за левицата и либералното за десницата - Кон-Бендит тържествува като емблематична фигура на този свят… Сен-Симон разчиташе на индустриалците, банкерите, журналистите, философите, предприемачите, строителите, застрахователите, за да замени “политиката” с привидно аполитично управление - но това беше управление на капитала… За да се осъществи този проект, трябва да се отстрани народа, което е притеснително…

Поискан и след това изхвърлен на боклука референдум, държавен преврат в парламента през 2008 г. срещу народа, който гласува “не” на Европейския договор през 2005 г., но чийто вот беше скъсан, а решението му пренебрегнато, медийна бухалка за криминализиране на антимаастрихтската мисъл, прогонване на алтернативните разсъждения за обществената служба, която активира цензурата с парите на данъкоплатеца срещу данъкоплатеца, кампании на медийно очерняне на всяка свободна мисъл в пресата, собственост на милиардери, съгласили се с този Сенсимонов проект: контролът и цензурата действат от десетилетия.

Така че нищо ново днес: живеем в идеологическо извънредно положение, което предполага вариации по няколко теми: климат, екология, здраве, обществена сигурност и т.н.

- Какво мислите за термините “социална дистанция”, “бариерни жестове”, карантина?

- Това е точно завръщането на границите, бичувани от маастрихците на власт във Франция от три десетилетия! Съгласно юриспруденцията на Митеран, според която границата е нацията, нацията е национализъм, национализмът е война, човек трябва да бъде абсолютно европейски, космополитен, интернационалист, глобалист, освен ако не е фашист, войнолюбец, ако не и “национал и социалист”, както пишеше Филип Вал в “Шарли Ебдо”!

Именно тази граница между нациите, бичувана от сенсимонистите на власт, се възстановява навсякъде: граница между младите и старите, граница между тукашните хора и онези, които идват от другаде, граници между този, когото срещаме на улицата и себе си, граници между бабите и дядовците и внуците, граници между хората от градовете и хората от селата, граници между зелените департаменти и червените департаменти, а после, в последните часове, граница между Англия и Франция! За вирус, който, ако вярваме на маастрихците, не познава граници!

Големият урок е, че юриспруденцията на Митеран е глупост! Не само че империите или желанията на империите водят до война, а не нациите - през 1914-18 г. именно империи се противопоставиха, а не нации, и именно те се сринаха впоследствие…, - границите са тези, които защитават, доказателството се дава с карантината, бариерните жестове, препоръката за носене на маски, дезинфекцията на ръцете с хидроалкохолен гел, толкова много жестове, които установяват и възстановяват границите. Религията на Другия, другофилията, е заменена от другофобията, чийто категоричен императив е: Адът, това са Другите…

- Най-елементарните свободи бяха (а някои все още са) преустановени заради вируса. Опасявате ли се, че ще бъде трудно да се възстановят?

- Не мисля, че президентът на републиката, нито дори останалите страни по света, имат интерес всичко това да продължи: икономика в застой не може да бъда идеал за хора, чийто проект е големият планетарен пазар, който трябва да подхранва религията на печалбата. Не може безкрайно да се превръщат в наемни работници, които получават заплата от държавата, следователно в чиновници, търговци, които искат да живеят от труда си.

От друга страна, това заплащане се извършва с дълг, който ще трябва да бъде изплатен. Не може непрекъснато да разчитаме на дълг. А аз не съм от онези, които вярват, че е възможно да се заличи дълга като по чудо. Нито банкерите, нито застрахователите имат интерес от това, а именно те ръководят света.

Когато ваксината достигне национален имунитет, ако мракобесниците не са възтържествували, икономиката ще се съживи и с нея ще се върнат изгубените свободи. Не виждам как може да бъде продължена забраната над т.нар. несъществени магазини, баровете и ресторантите, местата за поклонение и музеите, ски пистите и концертните зали или кината, когато Covid остане зад гърба ни.

Но ограничаването на свободите датира отпреди Covid, без да се вдига много шум. Аз самият го правя от доста време, позволете ми да ви насоча към моята “Теория на диктатурата” (Théorie de la dictature)… И то ще продължи и след това.

- Това беше и годината на съживяването на един все по-обичаен ислямистки тероризъм. Чрез фигурата на Самюел Пати и жертвите в Ница, Франция бе поразена в своята привързаност към свободата на изразяване, на преподаването, както и в това, което Пиер Манан нарича “християнския печат”. Забравихме ли твърдо бързо тези отвратителни убийства?

- Не бих казал “съживяване”, а “продължение”… Списъкът с ислямистките атентати във Франция е много дълъг и то от години. Доминиращите медии са заразени от културното левичарство, произлязло от 1968-а, за което ислямо-левичарството е закон. Така че тези атентати тихомълком се представят като произшествия, пораждайки значителни ислямофобски последици, от цялата обществена услуга, която индоктринира слушателя с парите на данъкоплатеца, но също и от много частни вестници, които се подчиняват на тази фикция и я одобряват. Защото има степени в ислямо-левичарството, което заразява цялата левица, но също и маастрихтската десница, която никак не е далеч от тази догма на епохата - какво отличава Жюпе от Фабиюс по този въпрос? Нищо…

Затова, разбира се, твърде бързо забравяме онова, което един ден повече няма да можем да отречем. Четете или препрочетете “Подчинение” на Уелбек, сценарият е написан. Съществува по-лека версия, тази на Лоран Обертон, в “Партизанска война” (Guérilla).

- Какви са вашите пожелания за 2021 г.?

- Преминах възрастта на вярата в перформативната сила на пожеланията…

Венсан Тремоле дьо Вилие, “Фигаро”,  Превод от френски: Галя Дачкова