Ваксинацията подпомага имунната защита на организма срещу често срещани заболявания, на които хората могат да бъдат изложени. В по-голямата част от случаите ваксинирането предпазва хората от заразяване с болестта.
Понякога човек може да се разболее дори и след като е ваксиниран, но симптомите са по-леки и възстановяването е по-бързо.
Вероятността ваксинирано лице да предаде инфекциозно заболяване на други лица е по-малка, така че ваксинацията може да помогне за предпазване на лицата, които не могат да бъдат ваксинирани. Сред тях са:
Тези групи имат полза от това, че останалите хора се ваксинират, тъй като по този начин болестта не може лесно да се разпространи в общността.
За да се създаде такъв колективен имунитет, е необходим голям брой ваксинации. Ваксинирането на голям брой хора води до прекъсване на веригите за предаване на инфекции. Така например, според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) 95 % от хората трябва да се ваксинират срещу морбили, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на заболяването в общността.
Като помага на повече хора да останат в добро здраве, ваксинацията допринася за намаляване на социалните и психологическите последици от болестта за хората и за облекчаване на тежестта върху болниците и здравните системи. Това означава, че ресурсите могат да се използват за борба с други заболявания, като рак или болестта на Алцхаймер.
Ваксините действат, като подготвят имунната система (естествените защитни сили на организма) на човека да разпознава конкретна болест и да се защитава.
Повечето научни изследвания във връзка с ваксините срещу COVID-19 включват генериране на отговор на цял протеин или на част от него, който е уникален за вируса, причиняващ COVID-19. Когато дадено лице получи ваксината, тя ще предизвика имунен отговор. При повечето ваксини срещу COVID-19 се изискват две дози за изграждане на имунитет.
Ако по-късно лицето се зарази с вируса, имунната му система го разпознава и е готова да го атакува.
Този вид ваксина съдържа част от „указанията“ от вируса, който причинява COVID-19. Това позволява на собствените клетки на организма да произведат протеин, който е уникален за вируса.
Имунната система на лицето разпознава, че този уникален протеин не би трябвало да се намира в организма и реагира чрез създаване на естествена защита срещу заразяване с COVID-19.
Този вид ваксина съдържа фрагменти от протеин, който е уникален за вируса.
Те са достатъчни, за да може имунната система на лицето да разпознае, че уникалният протеин не би трябвало да се намира в организма, след което тя реагира чрез създаване на естествена защита срещу заразяване с COVID-19.
При този вид ваксина се използва различен, безвреден вирус за предаване на „указания“ от вируса, причиняващ COVID-19.
Това позволява на собствените клетки на организма да произведат протеина, който е уникален за COVID-19.
Имунната система на лицето разпознава, че този уникален протеин не би трябвало да се намира в организма и реагира чрез създаване на естествена защита срещу заразяване с COVID-19.
Някои от болестите, срещу които предпазват ваксините, са:
хепатит B
инфекция с човешки папиломавирус (HPV)
грип
морбили, паротит и рубеола
полиомиелит
тетанус
туберкулоза
По-добре за всички
бебета
деца
възрастни хора
хора със слаба имунна система, като например пациенти с ракови заболявания
Намаляване на тежестта върху хората
Как действат ваксините срещу COVID-19?
Изграждане на имунитет
Ваксини, купени от Европейската комисия
Ваксини на основата на информационна РНК
BioNTech/Pfizer
Moderna
CureVac
Протеин-базирани ваксини
Sanofi/GSK
Ваксини с вирусен вектор
AstraZeneca
Johnson & Johnson
Ако по-късно ваксинираното лице бъде изложено на вируса на COVID-19, неговата естествена защита е в състояние да разпознае протеина в COVID-19. Защитните сили на организма са подготвени да убият вируса и да предотвратят навлизането му в клетките или по-нататъшното му разпространение.
