Започнал отдавна, упадъкът на печатните медии получи ускорение в целия свят от началото на кризата с Ковид-19: цифровата аудитория на вестниците се увеличи експлозивно, но продажбите им на хартиен носител се сринаха или се наложи да бъдат прекратени. При здравната криза стана трудно да се транспортират ежедневниците до пунктовете за продажба и сложно за клиентите да си ги купуват.
Кризата „почти сигурно ускори преминаването към стопроцентово цифрово бъдеще“, анализира докладът за 2020 г. на института Ройтерс. Тя удря една индустрия, вече отслабена от спада на продажбите и приходите от реклама – двата основни източника на доходи.
В Бразилия и Мексико някои от най-големите всекидневници временно се отказаха от хартията в полза на дигиталния вариант или намалиха броя на печатните издани. Във Филипините 10 от 70 вестници, членове на Международния институт по печата (IPI), са били принудени да затворят заради пандемията. „Времената са трудни: няма рекламодатели и никой не ни чете“, заяви за АФП изпълнителният директор на IPI Ариел Себелино. Малките местни вестници, чиито улични продажби се сринаха заради карантинните мерки, са най-засегнати. „Целият сектор е в криза. Всички сме пострадали“, каза той.
Навсякъде постепенното изчезване на печатните издания засяга цялата верига на производство: от журналисти до продавачи на вестници, от производството на хартия до печатарските машини и доставчиците.
Във Великобритания известните печатни издания спечелиха 6,6 милиона читатели онлайн през първото тримесечие, което е рекорд според професионалната им организация. Но по-голямата част от вестниците не възстановиха числата от продажби на хартиени броеве. „Това е най-голямата заплаха за световната информационна индустрия от икономическата криза през 2008 г.“, предупреди специализираното списание „Прес газет“, (което се отказа да излиза на хартия през 2013 г.). 250 местни вестници вече бяха затворени в страната между 2005 и 2018 г. и всеки трети журналист може да загуби работата си.
В САЩ от началото на кризата десетки вестници са спрели да излизат или са се слели с местните си конкуренти от началото на кризата, според Института Пойнтър. Американските вестници вече са уволнили половината от служителите си от 2008 до 2019 г. според Институт Пю.
Безплатните вестници като „Метро“ и „Дестак“ в Бразилия или „20 Minutes“ във Франция, също временно спряха да се печатат. Финансирани от реклама и разпространявани в гъстонаселени зони, техните хартиени издания вече не бяха рентабилни.
В Германия „преди кризата с коронавируса всички издатели печелеха, макар че броят на продадените броеве продължаваше да намалява“, заяви за АФП председателят на федерацията на германските журналисти Франк Юберал. „Днес е твърде различно“, но „печатната преса има светло бъдеще“ според него. „Все още има твърде много читатели, които желаят да държат вестника в ръце. А особено по-възрастните все още са далеч от това да използват масово цифровите варианти“.
„Печатането струва скъпо, но всяко зло за добро“, аргументира се Жил Дешан, директор на печатница северно от Париж. „За читателите, както и за рекламодателите, е важно да разполагат с пунктове за продажба“. Печатарят цитира заглавия като „Франс соар“ и „Метро“, които се отказаха от хартиени издания във Франция и за тях вече „никой не си спомня“.
През последните 30 години вестниците вече се опитаха да намалят зависимостта си от хартията, като смалят форматите си, като се разнообразят и инвестират в интернет. Но по-голямата част още не са намерили печелившата комбинация.
„Дори и на най-малките пазари Фейсбук и Гугъл отнемат три четвърти от дигиталните приходи“, подчертава Пенелъпи Абърнати – бивша вицепрезидентка на в. „Уолстрийт джърнъл“ и на в. „Ню Йорк таймс“, която е преподавателка по икономика на медиите в университета на щата Северна Каролина. „Медиите си поделят останките“.
На най-големите може да им се размине: „Ню Йорк таймс“ видя как през второто тримесечие приходите му от онлайн изданието за пръв път надхвърлят тези от хартиеното.
За да оцелеят, най-малките биха могли да излизат все по-рядко и и да увеличават цената си. Списанията, които започнаха да излизат с успех на хартия през последните години, често са насочени към специфична аудитория.
„Печатаната хартия ще оцелее под някаква форма“, подчертава Пенелъпи Абърнати, като сравнява вестниците с книги, които оцеляват дигитално.
Има бъдеще за абонаменти за списания, за големи вестници, излизащи по няколко дни в седмицата, „и ще си спомняме с носталгия за епохата на всекидневниците, за снимката на последните 24 часа“, заключава Абърнати.
Таймаз Сирникс, Франс прес
