В днешния четвъртък Доналд Тръмп ще се завърне към корените на своята търговска война: Той ще посети завод за перални машини, собственост на американския производител Whirlpool в Охайо. Щатът е лошо засегнат от пандемията на коронавируса, но вероятно американският президент няма да говори много за вируса. По-скоро той иска да изпрати посланието, че ще продължи да се бори за американски марки и работници - и затова трябва да бъде преизбран през ноември.

Whirlpool беше една от компаниите, които агитираха за по-високи вносни мита, след като Тръмп встъпи в длъжност, а наказателните мита за чуждестранните перални машини влязоха в сила през 2018 година. Това трябваше да е само първият кръг в търговската война. Тръмп спуска една търговска бариера след друга - например срещу стоманата и алуминия, фурни, лаптопи, играчки, текстил. Само срещу китайския  внос са наложени мита от 360 милиарда долара.

Администрацията на Тръмп винаги подчертава, че националната сигурност на САЩ е застрашавана, когато търговските партньори наводняват пазарите с евтини продукти и застрашават съществуването на американски компании. Много експерти смятат този аргумент за прекалено експониран,  само за да може Тръмп да заобиколи правомощията на Конгреса и да действа свободно в рамките на търговското право. Но независимо от резултатите от изборите на 3 ноември вече е ясно, че търговската политика на САЩ никога няма да се върне към статута на времената от преди Тръмп, пише в свой анализ германското икономическо издание Handelsblatt.

Търговските конфликти с Китай и Европейския съюз са далече от решение. А претендентът за поста на  Тръмп, демократът Джо Байдън, също използва протекционистки тонове в програмата си. "Глобалната система за търговия не спазваше твърде дълго време обещанията си пред американските работници", казва той. "Твърде много компании са възложили работа на външни изпълнители, твърде много държави са нарушили обещанията си да бъдат честни и прозрачни партньори”.Ключов аспект от програмата на Тръмп „America first“ може да се разглежда като провал: „Търговските войни се печелят лесно“, заяви президентът. Но в края на първия му мандат не остана много от това заключение: обещаният пакт с Китай е в застой, както и споразумението за индустриално обмитяване с ЕС.

Вашингтон се договори с Пекин по-рано тази година на увеличен внос на селскостопански продукти,  но в средата на пандемията Китай срещна проблеми с изпълнението на обещанието. А според самия Тръмп той вече не вярвал във "втората фаза" на споразумението. Търговският пакт с ЕС никога не отиде по-далеч от предварителните преговори. В началото на мандата си Тръмп също така се оттегли от Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP), останалите партньори продължиха да спазват пакта самостоятелно.

Единствено североноамериканското споразумение NAFTA беше предоговорено и USMCA влезе в сила на 1 юли. Но е съмнително дали това ще е достатъчно като послание за успех в предизборната година. Наказателните мита срещу Китай струват на американските компании и потребители около 57 млрд. долара годишно, например поради по-високи цени и материални разходи, изчисли асоциацията American Action Forum.

Търговските бариери засягат особено регионите, в които Тръмп разчита на гласове: В седем от основните колебаещи се щати, т.е. Флорида, Айова, Мичиган, Минесота, Охайо, Пенсилвания и Уисконсин, наказателните мита струват на гражданите почти осем милиарда щатски долара, критикува асоциацията Tariffs hurt the Heartland. Всъщност наказателните мита трябва да останат в сила само за кратко време като лост за отстъпки, обеща Тръмп. Но сега те се превърнаха в неразделна част от търговската политика на САЩ.

Пандемията усилва ситуацията

Според Робърт Е. Скот, икономист от Вашингтонския Economic Policy Institute, митата не са подобрили нищо. „Общо САЩ са загубили близо пет милиона работни места от 1997 г. насам. Сред тях почти 1800 фабрики, изчезнали по време на управлението на Тръмп между 2016 и 2018 г. “, пише той в публикация за портала The Hill. През 2019 г. американската компания General Motors затвори своите монтажни заводи в Охайо, Мичиган и Мериленд.

За това вина не носи само Тръмп, подчертава икономистът - но политиките му не успяха да спрат дългосрочните тенденции. Пандемията на коронавируса унищожи леките увеличения в производството „с 1,2 милиона работни места, загубени само в производството“.

Външнотърговският баланс също показва нееднозначни резултати. Тръмп беше обещал повече износ и по-малко внос. Всъщност миналата година търговският дефицит в САЩ се сви за първи път от 2013 г., като спадна до малко под 617 млрд. долара. Но разликата между износа и вноса все още е по-голяма, отколкото когато Тръмп встъпи в длъжност, когато беше около 500 млрд. долара.

Американският търговски дефицит се възстанови леко през юни, както показват данните, публикувани в сряда. Разликата между вноса и износа се сви от 54,8 милиарда долара през май до 50,7 милиарда долара през юни. И вносът, и износът обаче са далеч под нивото от предходната година - поради пандемията.

С началото на пандемията глобалното търсене на стоки и услуги също се срина. „Търсенето в САЩ е изправено пред дълъг и рискован път към възстановяване. Очаква се търговията да бъде един от най-тежко засегнатите сектори”, пишат анализаторите от Oxford Economics Джеймс Уотсън и Грегъри Дако. „Може да стигнем до края на 2022 г., преди американската търговия да се възстанови до нивото през 2019 г.“

Нов рунд в спора с Европа?

Поне за Европа резултатът от изборите в САЩ ще определи условията, при които могат да бъдат съживени търговските преговори. Тръмп никога не е оттеглял заплахата си за автомобилни мита срещу Европа. А ако ЕС въведе данък за американските технологични компании като Amazon, Facebook и Google, Съединените щати заплашват с ответни мита върху вино, сирене или чанти.

Твърди се, че френските стоки ще бъдат натоварени с до 100 процента, а митата ще имат обща стойност от 2,4 милиарда долара. Бившият съветник на Тръмп Джон Болтън гледа на дигиталния данък като на потенциал за разгаряне на постоянен конфликт. „Не виждам ЕС да протяга ръка към САЩ. За това трябват здрави преговори”, каза той в интервю за Handelsblatt.

И републиканците, и демократите отдавна работят за подобряване на достъпа до европейския селскостопански пазар за американските компании. Eто защо е вероятно нов тласък в тази насока след президентските избори.  През миналата седмица 61 сенатори от двете партии написаха “кърваво писмо” до правителството на САЩ. В него те призоваха американските стоки да могат да се продават в Европа под имена като фета, пармезан или шато. В ЕС тези термини са свързани с региона на производството им.

"Европа масово ограничава конкуренцията за висококачествена храна", предупреди Федералната асоциация на американските производители на мляко. Американските земеделски производители са сред най-големите износители в Съединените щати, но те страдат изключително много от китайските насрещни мита върху соя, женшен и свинско месо. Ако митата останат в сила в дългосрочен план, от гледна точка на американското селскостопанско лоби изглежда логично да увеличи натиска върху Европа.

Позициите на демократите са неясни

Байдън вече даде да се разбере, че няма да вдигне наказателните мита за Китай веднага след като встъпи в длъжност. Като цяло той планира да инвестира 400 милиарда долара в покупки на вътрешни стоки, преди да подпише нови сделки в световен мащаб. Байдън поддържа открито завръщането към съюза TPP, за чието сключване помогна по време на мандата на Барак Обама. "Пандемията с Covid 19 показа рисковете да се разчита твърде много на световните вериги за доставки", се казва в предизборната програма на демократа.

Търговският експерт Уилям Райнш от мозъчния тръст Center for Strategic and International Studies критикува позицията на Байдън. "Накратко, тук няма политическа визия", пише той. Демократите остават неясни за  наказателните мита, търговските споразумения и реформите на СТО, пояснява той.

Въпреки това той имал голямо предимство спрямо Тръмп: Байдън искал да работи в тясно сътрудничество със съюзници като Европа, за да изгради общ фронт срещу Китай, докато Тръмп разваля всички партньорства. "Една от основните разлики между Тръмп и Байдън е, че първият е унилатерист, а вторият - мултилатерист”, казва Райнш.Бойчо Попов, редактор Аспарух Илиев