Репатрацията на военнопленниците от Съветския съюз започнала малко след войната, когато през 1946 г. болните и инвалидите са изпратели в родните им страни. Около 2 млн. затворници били репатрирани в периода 1946 – 1955 гг. Финалната амнистия се състояла през 1955 г. след визитата на германския канцлер Конрад Аденауер в СССР.

Видео: «Те правеха всичко, за да оцелеем», немски военнопленници за живота им в СССР.

Според данните близо 15% от военнопленниците от Оста са умрели в съветски плен. Повечето от смъртните случаи са настъпили през военните години, когато имало сериозен недостиг на храна, топли дрехи и адекватни жилища.

От 1942 до 1948 г. над 11 000 затворници-военнопленници от фашистка Германия в СССР се опитали да избягат, но само 3% от тях са имали този късмет.

През януари 1945 г. германските военнопленници в един от лагерите край Минск недоволствали от лошото хранене. Те барикадирали казармите и взели охранителите за заложници. Когато опитите за преговори не довели до успех, съветската артилерия се намесила, а над 100 души загинали.

Германските военнопленници били активно използвани за дърводобив, строежи на мостове и язовирни стени, както и за друга работа.

Както веднъж казва съветският външен министър Вячеслав Молотов, нито един германски затворник не е могъл да се върне у дома, докато Сталинград не се възстанови.