Старият спокоен марксизъм рухна като къща от карти: класовата борба, просветеният авангард на пролетариата, диктатурата на същия този пролетариат, демократичният централизъм, насилието, раждащо революцията, всичко това се оказа изхвърлено на боклука на Историята. Пролетарият вече не е актьор на историята, той е призван да отстъпи мястото си на малцинствата: при Льо Пен той ще потърси утеха от това уволнение. Монолитната марксистка левица, изгубена след смъртта на Маркс и неговата империя, отстъпи място на молекулярната левица. Първата целеше универсализация на революцията; втората - повсеместност на комунитаризма. Първата плашеше капитала, втората го радва: унищожавайки нациите, народите, страните и държавите, тя ускорява движението към световно управление, което ще бъде всичко друго, само не и ляво.

Имаше една френско-германска война, загубена от Франция, за която не се говори: войната, която противопостави идеалиста Маркс на прагматика Прудон.

Маркс, разбира се, спечели тази битка. Той имаше силен съюзник в лицето на Ленин, после на Сталин, които приложиха комунистическата теория в голяма част от Европа. Знам, че преданите на идеята смятат, че ГУЛАГ го няма при Маркс, но легитимирането на насилието е налице. ГУЛАГ впрочем е само една от формите, която приема това насилие.

Много интелектуалци през ХХ век последваха марксистката басня, защото тя възхити вкуса им към идеите, понятията, думите, словото, реториката, диалектиката, софистиката. Марксисткият идеализъм доминираше във френския интелектуален живот в продължение на половин век, до 1968-а. Защото месец май погреба тази стара левица, прокарвана от Сартр във Франция в полза на структуралисткото левичарство, въплътено от Фуко и някои други.

Старият спокоен марксизъм рухна като къща от карти: класовата борба, просветеният авангард на пролетариата, диктатурата на същия този пролетариат, демократичният централизъм, насилието, раждащо революцията, всичко това се оказа изхвърлено на боклука на Историята.

За Маркс няма нито черни, нито жълти, нито бели, нито евреи, нито християни, нито мюсюлмани, нито мъже, нито жени, нито хетеросексуални, нито хомосексуални, а буржоа експлоататори и експлоатирани пролетарии.

Заедно с някои други Фуко въплъщава структурализма, предал своята идеология на съвременния нихилизъм. Структурализмът обявява гръмко с неясни демонстрации, че съществуват невидими, неизразими, неописуеми структури, които управляват всичко! Историята излиза, да живее царството на Чистите идеи.

Всички структуралисти се отърсиха от този опит, защото философски той се оказа задънена улица. Но техният живот продължи отвъд Атлантика. Те бяха преведени в САЩ. Неясните текстове на френски, преведени на английски, не придобиха обаче повече яснота, към тях дори се прибави допълнителна доза непонятност. Да прибавим и неясните тълкувания на професорите, които направиха още по-неразбираеми тезите, които самите френски автори бяха изоставили преди десетина години.

French Theory

След май 1968-а европейската история допринесе за още по-голямото овехтяване на марксисткия концептуален арсенал: изоставянето на социализма от Митеран през 1983 г., устремяването на комунистическите му съюзници в това приключение, падането на Берлинската стена през 1989 г., краят на Съветската империя през 1991 г.: френската левица вече не гледаше към Москва, за да мисли - освен за да размишлява върху руините и развалините.

Така че тя обърна поглед на запад и, очарована от американските кампуси, потърси идеологическото съдържание на неоструктуралистите, които бяха надхвърлили догматичния марксизъм в полза на културното левичарство. Така структурализмът, който беше френска мода, отново стана моден във Франция половин век след смъртта си под името… French Theory!

Тази Френска теория, толкова малко френска, след като бе преминала през миксера на превода и университетските тълкувания, критикува между другото: западния разум, възможността за истина, “фалологоцентризма”, ако използваме концепта на Дерида, с който изобличава властта на дискурсите на белия западен мъж, демократичните процеси на дебат и решение, разделението между половете, писането на историята от западните хора.

Същевременно тя размества фигурите в периферията, както и центъра: хомосексуалистите, трансджендърите, жените, чернокожите и магребинците, имигрантите, мюсюлманите, но също така любимите субекти на Фуко, затворниците, лудите, хермафродитите, престъпниците, и на Дельоз - наркоманите и шизофрениците.

От този момент пролетарият вече не е актьор на историята, той е призван да отстъпи мястото си на малцинствата: при Льо Пен той ще потърси утеха от това уволнение, теоретизирано от “Тера Нова”*.

Монолитната марксистка левица, изгубена след смъртта на Маркс и неговата империя, отстъпи място на молекулярната левица. Първата целеше универсализация на революцията; втората - повсеместност на комунитаризма. Първата плашеше капитала, втората го радва: унищожавайки нациите, народите, страните и държавите, тя ускорява движението към световно управление, което ще бъде всичко друго, само не и ляво. ГАФА** вече работи за това.

*  Тера Нова е френски независим либерален мозъчен тръст, смятан за близък до Френската социалистическа партия, а сега до президента Еманюел Макрон (бел. ред).

** GAFA е съкращение за Google, Apple, Facebook и Amazon (бел.ред.).

Мишел Онфре, “Фигаро”  Превод от френски: Галя Дачкова