Ерата на "изключителната привилегия" за американския долар като основната световна резервна валута приключва. Фразата за привилегията бе пусната в употреба от френския министър на финансите (и бъдещ президент – бел. прев.) Валери Жискар д'Естен през 60-те години на миналия век до голяма степен от безсилие, недоволствайки от САЩ, който се възползваха от останалия свят, за да поддържат своя раздут стандарт на живот. Почти 60 години светът се оплакваше, но не направи нищо по въпроса. Тези дни свършиха, пише Стивън Роуч за Bloomberg.Вече разтърсен от пандемията Covid-19, жизненият стандарт в САЩ е на път да бъде свит, както никога досега. В същото време светът изпитва сериозни съмнения относно някога широко приетата презумпция за американска изключителност. Валутите установяват равновесието между две сили - вътрешният икономически фундамент и чуждестранното възприятие за силата или слабостта на държавата. Балансът се измества и сривът в долара може би е предстоящ. 

Семената на този проблем бяха посяти от сериозния недостиг на вътрешни спестявания в САЩ, който беше очевиден преди пандемията. През първото тримесечие на 2020 г. нетните национални спестявания (коригирани с амортизацията) на домакинствата, бизнеса и държавния сектор, спаднаха до 1,4% от националния доход. Това е най-ниското ниво от края на 2011 г. и една пета от 7-те процента в периода 1960-2005 г.

Изпитвайки недостиг на вътрешни спестявания и желаещи да инвестират и да растат, САЩ се възползваха чудесно от ролята на долара като основна световна резервна валута и привлякоха излишъците от чужбина, за да решат проблема си. Но не и без да платят цена. За да привлекат чужд капитал, САЩ поддържаха дефицит по текущата си сметка - което е най-широката мярка за търговията, тъй като включва инвестициите - всяка година от 1982 г. насам.

Covid-19 и икономическата криза, която пандемията предизвика, усилват това напрежение между спестяванията и текущата сметка до пръсване. Виновникът: набъбващият дефицит в държавния бюджет. Според двупартийната Бюджетна служба към Конгреса федералният бюджетен дефицит вероятно ще нарасне до мирновременен връх от 17,9% от брутния вътрешен продукт през 2020 г., преди надяваме се да намалее до 9,8% през 2021 г.

Значителна част от фискалната подкрепа първоначално беше спестена от уплашените безработни американски работници. Това облекчава част от непосредствения натиск върху цялостното национално спестяване. Месечните данни на Министерството на финансите обаче показват, че свързаното с кризата разширяване на федералния дефицит далеч надмина предизвикания от страха ръст при личните спестявания, като априлският дефицит е 5,7 пъти по-малък от този за първото тримесечие, или с 50% по-голям от априлското увеличение на личните спестявания.

С други думи, интензивният натиск надолу вече се гради върху вече рязко понижените спестявания в страната. В сравнение със ситуацията по време на световната финансова криза, когато вътрешните спестявания бяха нетно отрицателни за първи път, средно -1,8% от националния доход от третото тримесечие на 2008 г. до второто на 2010 г., сега е вероятен значително по-рязък спад на отрицателен територия, може би до нечуваната зона от -5% до -10%

И точно тук доларът ще влезе в играта. За момента зелената валута е силна, като се възползва от типичното търсене на инвестиционно убежище в периоди на криза. Срещу валутите на голяма извадка от търговските партньори на САЩ доларът поскъпна с почти 7% през периода януари-април (като стойността му е коригирана с инфлацията и претеглена спрямо търговията) до ниво, което е с 33% над дъното от юли 2011 г., показват данни на Банката за международни разплащания.

Но задаващият се срив в спестяванията сочи към рязко разширяване на дефицита по текущата сметка, което вероятно ще надхвърли предишния рекорд от -6,3% от БВП, който достигна в края на 2005 г. Резервна валута или не, доларът няма да бъде пощаден при тези обстоятелства. Ключовият въпрос е какво ще задейства спада?

Достатъчно е да погледнем към администрацията на Тръмп. Протекционистките търговски политики, оттеглянето от стълбове на глобализацията, като Парижкото споразумение за климата, Транс-Тихоокеанското партньорство, Световната здравна организация и традиционните атлантически съюзи, лошото управление на кризата с Covid-19, заедно със големите социални сътресения, невиждани от края на 60-те години, са болезнено видими прояви на силно отслабеното световно лидерство на Америка.

След като икономическата криза започне да се стабилизира, да се надяваме по-късно тази година или в началото на 2021 г., това осъзнаване ще бъде подчертано, точно когато вътрешните спестявания спадат. Доларът лесно би могъл да тества дъната от юли 2011 г., обезценявайки се с до 35% на коригирана с инфлацията, търговска претеглена база.

Очертаващият се срив на долара ще има три ключови последици. Той ще бъде инфлационен. Това е добре дошъл краткосрочен буфер срещу дефлацията, но свързан с това, което е вероятно да бъде слабо икономическо възстановяване след коронавируса, той представлява още една причина да се тревожим за начало на стагфлация (тежката комбинация от слаб икономически растеж и нарастваща инфлация, която предизвиква крах на финансовите пазари).

Освен това, доколкото по-слабият долар е симптом за нарастващ дефицит по текущата сметка, можем да очакваме рязко разширяване на търговския дефицит в Америка. Протекционисткият натиск върху най-големия търговски дефицит - този с Китай - ще предизвика отклоняване на търговията към други производители с по-високи разходи, на практика налагайки данък върху потребителите в САЩ.

И накрая, на фона на ненавременното желание на Вашингтон за финансово отделяне от Китай, кой ще финансира спестовния дефицит на нация, която е загубила изключителната си привилегия? И какви условия - по-точно лихвени проценти - ще изисква сега това финансиране?

Подобно на Covid-19 и расовите вълнения, падането от трона на всемогъщия долар ще постави глобалното икономическото лидерство на щатската икономика (с недостиг на спестявания) в много лоша светлина. Изключителната привилегия е необходимо да се заслужи, а не да се приема за даденост.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев