Недоволството в Турция расте, доверието към Ердоган спада. В такъв момент турският президент редовно вади по някой нов политически коз. Дали затова не реши да превръща истанбулската
"Света София" в джамия?
Ислямистите в Турция отдавна настояват сградата отново да стане действаща джамия. А това, че Ердоган сега вероятно ще изпълни тяхното желание, показва, че неговият запас от политически трикове е почти изчерпан. Ако „Света София“ действително се превърне в джамия, това ще е сигурен знак, че в Турция предстоят предсрочни избори, прогнозира вестник „Райнише Пост“.
Особената история на "Света София"
„Света София“ е построена през VI век като катедрален храм на Константинополската патриаршия и в продължение на почти 1000 години е била най-важната християнска църква. Когато през 15 век османците завладяват Константинопол (днешен Истанбул), те превръщат „Света София“ в джамия. През 1935 година Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, я обявява за музей. Тя е един от символите на Истанбул и се посещава средно от 3,7 милиона души годишно. Включена е в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
През отминалите години ислямското правителство на Ердоган обяви множество бивши църкви в Турция за джамии. Но музейният статут на „Света София“ остана недокоснат, макар сградата да бе използвана периодично и за мюсюлмански богослужения. Миналата година Ердоган например отхвърли исканията на ислямистите със забележката, че най-напред трябва да се напълни Синята джамия с вярващи, а после да се мисли за „Света София“.
Но позицията на Ердоган явно се е променила. Различни медии информираха, че той е разпоредил да се проучи как може да се осъществи трансформацията. Необходимите стъпки щели да бъдат предприети през юли. Ако Турция обяви „Света София“ за джамия, с това ще разгневи основно Гърция, за която сградата има голямо културно-историческо и религиозно значение.
Външното министерство в Атина вече подложи на критика провежданите в „Света София“ мюсюлмански молитви, тъй като това нарушава правилата на ЮНЕСКО. Но критиката отвън е добре дошла за правителството на Ердоган – тя му позволява да се представи като защитник на националните ценности и интереси на Турция.
Доверието към управляващите спада
Въпреки това не е сигурно, че Ердоган ще извлече политически ползи от трансформацията. Младите хора в Турция, а те са близо 20 процента от избирателите, не смятат че този факт би имал съществено значение за страната. Но превръщането на някогашната християнска църква в джамия би могло да се превърне във фактор, който да закрепи разклатените позиции на управляващите. Вследствие на тежката икономическа криза, настъпила покрай коронавируса,
доверието към ПСР е спаднало от 50 на 31 процента.
Социологът Ибрахим Услу, бивш съветник на ПСР, допуска, че е възможно догодина да има предсрочни избори. Той изтъква, че партиите от управляващата коалиция водят преговори за промени на избирателното право. А такива не биха били необходими, ако изборите са чак през 2023-та.
Междувременно в дебатите за „Света София“ се включи патриархът на арменската общност в Турция Саак Машалян. Неговото компромисно предложение предвижда някогашната църква да се използва в бъдеще като храм и от мюсюлмани, и от християни.
Колко Европа има в Истанбул?
Няма друго такова място
- Истанбул е единственият град в света, който се разпростира върху два континента - Европа и Азия. В града на Босфора традицията се сблъсква с модерността, религията със светския начин на живот - така, както на никое друго място по света. И мнозина са убедени, че тъкмо в това се крие магията на града.
Град с хилядолетна история
- Истанбул е на повече от 2600 години, което определя облика му и до днес. Различни владетели са имали претенции към града: перси, гърци, римляни, османци. Константинопол е бил столица на Византийската, а по-късно и на Османската империя. Градът получава днешното си име чак през 1930 година.
Между два свята
- Босфорът е "синята душа" на Истанбул. Протокът свързва европейската с азиатската част на града. Ежедневно десетки хиляди местни жители, а и туристи го прекосяват с фериботи. Преходът от квартал Каракьой в европейската част до квартал Кадъкьой в азиатската част на града отнема 20 минути.
Между бреговете
- От моста Галата се разкрива прекрасна гледка към града и трафика през Босфора. "Трафикът" върху самия мост също е натоварен - комбинацията от рибари, търговци, туристи, ваксаджии и продавачи на царевица е обичайната гледка на това място. Първият мост над Босфора е построен през 1845 година, когато градът все още се е казвал Константинопол.
"Кварталът на правоверните"
- В квартал Фатих всичко е по-консервативно - макар и да се намира в европейската част на Истанбул. Много от жителите му са преселници от Анадол, дошли да търсят работа и по-добър живот. Голяма част от тях са верни последователи на турския президент Реджеп Ердоган и неговата ислямско-консервативна Партия на справедливостта и развитието. Затова и Фатих е наричан "кварталът на правоверните".
"Малката Сирия"
- В квартал Фатих живеят и много сирийски семейства. От началото на войната в Сирия досега Турция е приела над 3 милиона бежанци. Турците наричат бежанците "гости". При тях няма такова нещо като статут на бежанец - както е в ЕС. На десетки хиляди сирийци обаче им е обещано турско гражданство, а критици тълкуват това като опит на управляващите да си спечелят нови избиратели.
Нощният живот в "Хипстанбул"
- Който е решил да се забавлява, трябва да отиде на друго място - далеч от Фатих. Например в Кадъкьой в азиатската част или в Каракоьй в европейската част, който впрочем е един от най-старите квартали на града. Там има много барове, ресторанти, галерии. Често се провеждат и концерти. Тези части на Истанбул привличат много туристи. Ислямско-консервативните възгледи на управляващите тук не са на мода.
Ще се върнат ли европейците?
- "Истанбул много се промени", казва Айшегюл Саръчоглу. Продавачката в магазин за дизайнерска мода в квартал Галата, любимо място и за много чуждестранни туристи, се оплаква от намалелия туристически поток. "Преди години тук идваха повече европейци, днес преобладават арабските туристи. А това е лошо за бизнеса", казва тя. "Надявам се това скоро да се промени."
- Автор: Юлия Хан
