За лидерите от еврозоната кризата с Covid-19 даде нов тласък на аргумента, че единната валута заслужава по-голяма международна роля, пише за Financial Times Фабио Панета, член на борда на ЕЦБ. Регулаторите гледат на САЩ като еталон. Глобалният статут на долара направи по-лесно за Америка да се справи с икономическия шок, причинен от вируса. САЩ се възползваха от това, което беше наречено „изключителната привилегия” на долара. Тази полза се изразява в сеньоража - печалбите, получени от издаването на валута над разходите за производството - и способността да се използват капиталовите пазари за финансиране на голямо увеличение на разходите при ниска цена въпреки значителното натрупване на държавен дълг.

Доминиращата роля на долара в глобалната търговия помогна да се предпази икономиката на САЩ от повишение на валутния курс, което обикновено носи статутът на валутата като сигурно убежище. А американските компании се радват на стабилността, която идва от възможността да извършват международни транзакции в собствената си валута.

Като втора валута в света, еврото би трябвало да осигурява предимства, сравними с тези на долара. Данните на Европейската централна банка показват, че степента на използване на еврото в международен план е 19 на сто. Това е много по-ниско от долара, при който този дял е около 50%.

Глобалният потенциал на еврото обаче не е достигнат напълно, а ползите от единната валута са разпределени неравномерно между членовете на еврозоната.

През последното десетилетие международната употреба на валутата е в застой и не всички страни от еврозоната се възползваха от „привилегията“ на по-ниските разходи по заеми на световните капиталови пазари, особено във времена на повишено избягване на риска.

Защо? Основните съставки за постигане на статут на международна валута са широките и дълбоки финансови пазари; твърдо вкоренените очаквания за ценова стабилност и икономическа устойчивост; силната фискална позиция; и готовността да се гарантира ликвидността в моменти на стрес. Еврозоната обаче се характеризира с пазарно сегментиране и ограничено предлагане на сигурни активи.

В резултат на това, когато настъпят шокове, тяхното въздействие се усеща асиметрично. Ползите от международната роля на еврото са концентрирани към няколкото държави, които издават това, което инвеститорите смятат за безопасни активи. Това изостря уязвимостите, причинени от липсата на фискална интеграция в еврозоната и намалява глобалната репутация на единната валута.

По този начин подобни кризи служат като лакмус за състоянието на глобалната валута: валутите, които не осигуряват сигурност и ликвидност, западат.

Международната роля на еврото ще нарасне само ако успеем да споделим по-добре привилегията му. Необходими са два регулаторни отговора.

Първият е Европа да предостави общи инструменти, които да създадат безопасни активи за всички държави членки във времена на криза, като по този начин гарантират, че необходимите фискални мерки не причиняват по-нататъшна нестабилност и фрагментация. Наскоро предложеният фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро е отличен пример. Той ще осигури мощен европейски фискален отговор на кризата с Covid-19, изграждайки увереност сред инвеститорите, че на еврото може да се разчита по време на големи сътресения.

В същото време емитирането на облигации, необходими за този фонд за възстановяване, ще позволи на глобалните инвеститори да получат експозиция към еврозоната, без да се изострят различията между националните емитенти. То би могло също така да осигури полезен бенчмарк: издаването на облигации с различни дати на падеж между 2028 и 2058 г. - в съответствие с предложението на Европейската комисия - би ни приближило до установяване на истинска крива на доходността в еврозоната.

Това ще положи основите на дълбок общ капиталов пазар, подкрепен от сигурни еврови активи. Но временният характер на фонда за възстановяване и неговият сравнително малък размер в сравнение с европейския пазар на държавни облигации са недостатъци.

За да изменим наистина възприятията спрямо еврото, инвеститорите трябва да бъдат уверени, че този тип действия винаги могат да се очакват в моменти на голяма нужда.

Вторият отговор включва паричната политика. Ясно е, че доверието на инвеститорите във Федералния резерв на САЩ затвърждава глобалната роля на долара. Централна банка, която стои зад глобална валута, трябва да вдъхва доверие, за да защити ликвидните условия във финансовата система и да избегне проциклично затягане по време на кризи, когато нарастващите разходи по заемите влошават финансовите условия.

Това бяха ключови мотиви за спешната пандемична програма за закупуване на активи от ЕЦБ, която миналата седмица увеличихме до 1,35 трлн. евро и продължихме поне до юни 2021 г. Тези действия бяха продиктувани от мандата на ЕЦБ, който я задължава да се намесва при необходимост, за да постигне целта си за ценова стабилност. Те потвърждават, че ние продължаваме да се ръководим от принципа на независимост на централната банка и върховенството на правото в ЕС.

Управлението на глобална валута също изисква осигуряване на ликвидност на чуждестранните централни банки чрез суапови и репо линии във времена на стрес. ЕЦБ вече реактивира някои от тях след началото на пандемията и ще продължим да го правим, ако е оправдано.

Целите за усилване глобалното положение на еврото и по-равномерното споделяне на неговите предимства са едни и същи. Чрез правилната комбинация от фискална и монетарна политика можем да изградим по-добре функциониращ, по-стабилен валутен съюз, който от своя страна би могъл да увеличи влиянието на еврото и ползите за членовете на еврозоната.

Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова