Стара шега сред международните бизнесмени е, че в Китай сделка, в която и двете страни печелят, означава, че Китай печели два пъти. Това никога не е било напълно вярно, разбира се. Ако беше, толкова много корпоративни вериги за доставки и инвестиционни проекти нямаше да бъдат осъществени в страната. Но охладняващите отношения между Китай и САЩ изправят глобалния бизнес пред вариант само загуба, пише Робърт Армстронг за Financial Times.През последните няколко месеца двете страни се обвиняваха една друга и се разменяха конспиративни теории във връзка с Covid-19. Сенатът на САЩ прие законопроект, който може да принуди някои китайски компании да прекратят регистрацията си на американските борси. Търговското министерство затегна правилата срещу китайския телекомуникационен шампион Huawei, което накара Китай да обмисли ответни мерки. Законодателството в областта на сигурността, наложено от Пекин на Хонконг, застраши статута на града като основна търговска връзка между Китай и света.
Това не е проблем само за американските и китайските компании. Новите ограничения за Huawei, например, са заплаха за всички световни производители на чипове, които са доставчици на компанията - всички те зависят от американски компоненти. Mercedes и BMW изнасят автомобили от САЩ в Китай. Списъкът продължава, като компаниите се плашат. „Макар все още да не сме близо до същото ниво на враждебност, видяхме как САЩ наказват европейските компании, които имат отношения с Иран и Русия“, казва Йорг Вутке, президент на търговската камара на ЕС в Шанхай.
Това не е просто труден период или временна враждебност, предизвикана от пандемията. Дори преди тази ужасна пролет политиката и корпоративните нагласи бяха в ход. В проучване от миналото лято на членовете на Американската търговска камара в Шанхай, 21% бяха песимистично настроени към петгодишните перспективи за бизнес в Китай. От 2000 г. насам тази цифра не се бе повишавала над 9 на сто.
Китайският пазар е твърде голям, като компаниите са инвестирали твърде много, за да обмислят изтегляне. Но тенденцията към двойствени корпоративни стратегии се ускорява. Тъй като преминаването на границата става по-сложно, компаниите предприемат подход „за Китай, в Китай“ към вътрешния пазар, като същевременно задълбочават и диверсифицират веригите за доставки в останалата част от света.
Китай изостря разцеплението на дела, ако не на думи. Бизнесмени съобщават, че Пекин остава склонен да угоди на американските компании, които инвестират в Китай. Но както казва Вутке, „докато пред инвеститорите се разпъва червен килим, износителите от САЩ попадат под ударите, защото те могат да бъдат заменени“. Това разделение ще се ускори, тъй като Covid-19 разкри зависимостта от веригите за доставки в Китай. Предпочитането на устойчивостта пред ефективността има своята цена.
В областта на хардуера компаниите са изправени пред невъзможни дилеми. Те зависят от огромния пазар на Китай и несравнимата производствена база в мобилните технологии. Американският производител Qualcomm доставя на Huawei чипове за неговите телефони. Дали ще може да прави това и за най-новите 5G модели, не е ясно, предвид новите правила. Ако е в състояние, то той ще споделя съвременна щатска технология с компания, която е обвинена в присвояване на американска интелектуална собственост и е тясно обвързана с китайската армия.
Ако Qualcomm не може да доставя на Huawei, тя ще отстъпи пазарния си дял на чуждестранните конкуренти и ще загуби милиарди приходи (Huawei продаде 240 милиона смартфона миналата година, повече от Apple). Това неизбежно ще намали бюджета за изследвания на щатската компания. Американското лидерство в областта на технологиите ще бъде ерозирано.
Китай може да отвърне. Властите възродиха идеята за „списък на ненадеждни субекти“ за компании като Qualcomm, Cisco, Apple и Boeing - еквивалент на списъка на американското търговско министерство с компании, представляващи риск за националната сигурност на САЩ. "Скалпове ще бъдат взети и от двете страни - няма начин да се избегне това", коментира главният изпълнителен директор на американска мултинационална компания с дълга история в Китай. Освен свеждането на глава пред властите и диверсификацията компаниите няма какво друго да направят освен да се надяват. Но те не трябва да залагат на това Доналд Тръмп да загуби изборите през ноември. Президентът не е причина за лошите отношения, въпреки че реториката му ги прави нелицеприятни.
В своите действия Китай никога не е проявявал намерение да участва в международния модел на отворени икономики, независими компании, глобални правила и зачитане на интелектуалната собственост. Няма да започне да мисли за взаимоизгодни стратегии и сега. Нито пък американските военни ще позволят доставката на най-добрите им комуникационни технологии да зависи от геополитически съперник. „Полупроводниците са най-важната индустрия през този век за националната сигурност, а Министерството на отбраната не иска да разчита на външни производства - макар че до голяма степен вече го прави“, посочва Питър Лихтенбаум, адвокат, който помага на компаниите да се ориентират в търговските рестрикции на САЩ.
Враждебността на САЩ към Китай се корени и в дълбоките икономически дисбаланси. Както твърди икономистът от Пекинския университет Майкъл Петис, въпросът не е в търговския дисбаланс, който може да бъде решен чрез митата, а във факта, че Китай и други държави насочват излишните си спестявания към отворения пазар на капитали в САЩ, оскъпявайки долара и повишавайки американския дълг и неравенството. Макар в свят след Тръмп диалогът да може да е „по-малко глупав“, казва Петис, „тези проблеми няма да отшумят“.
Глобалните компании не могат да напуснат Китай. Но те трябва да се подготвят за свят с две писти. Китайско-американските икономически отношения са лоши и изглежда ще останат такива.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
