Неотдавна опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) в лицето на депутата Унал Чевикоз зададе цял списък от въпроси на министъра на отбраната Хулуси Акар. Той попита: от коя по-точно част от бюджета на страната се плаща за либийската кампания, кой е задействан конкретно в нея. Открит ли е коронавирус сред военните, какво се предприема за предотвратяване на епидемията сред личния състав.

Отговори няма — както преди, така и сега

Помислете сами, ако в Анкара кажат, че там загиват турски войници, то ще трябва да разкажат на техните близки «завладяващи» истории за имперските амбиции на Ердоган.

Възможно е след подобни разкрития събитията от 2016 г. да започнат да изглеждат като празник. Затова традиционно на турските граждани се предлагат две хапчета: болкоуспокояващо — национализъм / неоосманизъм и антипиретично — религиозен фанатизъм.

По-рано анализирах статията на турския историк Закария Курсун, в която той припомня как османците защитавали либийците, първо от испанците, после от италианците.

И как ценял отношенията с Турция полковник Муамар Кадафи.

Само че не е ясно следното:  по какъв начин всичко това обяснява действията на настоящото турско ръководство.

Долу кръстоносците и шиитите

Е, и в качеството на «антисептик» — на 27 април журналистът от вестник Yeni Akit Вехби Кара призова турците да се молят на Аллах за Либия и Сирия.

Бъдещето на тези страни било тясно свързано с мюсюлманския свят, затова Анкара била длъжна да оказва на тези държави в това число и военна подкрепа.

«Ако в Либия и Сирия победят враговете на исляма, няма да имат край кръвта и сълзите.

От друга страна, ако силите под ръководството на диктаторите Хафтар и Асад — роби на шиитите и кръстоносците (има предвид християните, бел.ред.) — бъдат победени, мюсюлманите ще заживеят в мир и спокойствие, както това беше в периода на османското управление в продължение на дълги векове», пише турският журналист.

 

Например, ето какво казва екс-главатарят на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади:

 

«О, Войници на Халифата, дръжте до последно за исляма и мюсюлманите.

Продължавайте своите благословени операции.

Не позволявайте на кръстоносците да се наслаждават на живота, докато вашите братя биват обстрелвани и убивани».

 

Какво ще кажете?

Бой по Русия и Запада

По-нататък Кара пише, че режимът на прекратяване на огъня в сирийския Идлиб позволява на турците да се съсредоточат в Либия.

«Нито Русия, нито Западът няма да имат никакво влияние в региона», прогнозира журналистът.

След което описва бъдещия план на т.нар. Правителство на националното съгласие (ПНС), според който ще бъде организирана обсада на град Тархун чрез 7 важни фронта на север, изток, запад и югозапад от града.

 

 

 

Обсадата се планира във формата на полумесец — на юг територията ще остане открита, за да може опълченците на Хафтар да бягат в град Бени-Валид.

ПНС на Либия, както пише Кара, ще остави на командващия либийската армия два «лоши» варианта: или да отстъпи от Триполи и да спаси Тархун, или да остане на южните си позиции около либийската столица, но да остави Тархун.

Извод

Турската пропаганда продължава информационната си кампания по оправдаване на външнополитическия курс на Ердоган. В нито една статия или официално изявления така и не е разкрита същността на либийската авантюра.

 

 

Къде тук е националният интерес на Турция?

Защо му е на турския народ всичко това?

Уви, в отговор звучи само истерия, общи фрази и пошли щампи.

 

 

Автор: Аббас Джума Петя Паликрушева, превод и редакция