Това не е прогноза, по-скоро е е правдоподобен сценарий. След първоначалното облекчение от спешната сделка, постигната миналата седмица от министрите на финансите на ЕС, инвеститорите ще проучат детайлите и ще заключат, че спасителният пакет няма да има макроикономическо въздействие, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.
Основните елементи на сделката са кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ), кредитна подкрепа от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и презастраховане на националните схеми за безработица.
Спорът за това дали заемът от ESM трябва да бъде съпътстван от условия ще бъде забравен. Италия така или иначе не иска такава. Италианският министър-председател Джузепе Конте заключи, че правителството му няма да преживее унижението. Във всеки случай ЕЦБ направи достатъчно, за да предотврати национални ликвидни кризи през тази година. Пандемичната програма на ЕЦБ за извънредно изкупуване на активи надхвърля всичко останало.
Единствената обсъждана програма, която можеше да окаже икономическо влияние, е следкризисният фонд за възстановяване. След като лидерите на ЕС прехвърлиха топката към финансовите министри, те я върнаха обратно. Одобреният текст от Европейския съвет споменава фонд за възстановяване заедно с препратка към иновативни финансови инструменти. (Това означава различни неща за различните хора). Нищо обаче не беше договорено. Инерцията за коронаоблигациите като инструмент за набиране на финанси за фонда може би се забавя.
Очакванията сега са Европейският съвет вместо това да постигне съгласие за малък фонд за възстановяване в рамките на бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г., с обичайните преувеличени претенции за това как тази сума може да бъде усилена. Основната функция на фонда за възстановяване ще бъде да служи като средство за привличане на вниманието на бездействащите европейски институции, които не оказват никакво макроикономическо въздействие върху икономика на стойност 12 трлн. евро.
Остават националните фискални политики и подкрепата на ЕЦБ. Така икономическото въздействие на кризата ще бъде по-голямо от предвижданото от някои прогностици. Германските икономически институти изготвиха съвместната си нереално прецизна прогноза за 4,2% спад на брутния вътрешен продукт през тази година, последван от 5,8 на сто ръст през 2021 г. - перфектното V-образно възстановяване. Ако те са прави, и ако това се отнася за еврозоната като цяло, тогава нямаме проблем. Няма да има криза и няма да има нужда от извънредни мерки извън тези, които вече бяха предприети.
Според Мюнхау обаче те грешат. Тези прогнози не включват глобалните мрежови ефекти от блокадите, дълготрайното въздействие върху сектори като транспорт и туризъм и възможна втора вълна от инфекции през зимата. Неговият сценарий предполага спад в БВП на еврозоната по-близо до 10 на сто тази година, като Германия се представя малко по-добре от средното, а Италия и Испания - по-лошо. Неговият сценарий също предполага, че германската икономика ще се възстанови умерено през 2021 г., а южните страни на ЕС - по-малко.
Комбинацията от нарастващ дълг и намаляващ БВП ще повиши съотношението на дълга към БВП в Италия от сегашните 135 на сто до между 160 и 180 на сто.
Мнозинството от членовете в управителния съвет на ЕЦБ винаги ще подкрепят икономиката на еврозоната в момент на криза. Мюнхау посочва обаче, че не би заложил на ЕЦБ да финансира до безкрай задлъжнелите страни. Спешните програми на централната банка на еврозоната ще приключат. Хората може да започнат да си припомнят грешката на езика на Кристин Лагард миналия месец. Президентът на ЕЦБ може всъщност да го е имал предвид, когато каза, че работата на банката не е да ограничава спредовете. В управителния съвет на ЕЦБ има доста хора, които вярват точно в това.
В даден момент рейтинговите агенции или инвеститорите могат да започнат да поставят под въпрос платежоспособността на Италия. Проблемът е не само в общата сума на непогасения дълг, но и в ниския темп на икономически растеж на страната. Това е третата рецесия в Италия от 2008 г. насам. Всеки път икономиката излизаше по-слаба. И така, какво ще стане, ако рейтинговите агенции стигнат до заключението, че Италия не може да обслужва дълга си и предприемат последващи понижения на рейтинга й?
Представете си, ако това се случи през 2021 или 2022 г., точно преди следващите парламентарни избори в Италия. Конте и неговото правителство са популярни в момента. Това ще продължи ли да бъде така, след като пълната дълбочина на рецесията стане очевидна? Матео Салвини, по-маргинализирана политическа фигура в италианската политика от миналата година насам, може да възвърне популярността си. Ако той спечели избори през 2022 или 2023 г., правителството му може да се изкуши да просрочи погашенията по дълга на Италия. Какво правим тогава?
Както всеки сценарий, и този зависи от несигурни събития, които се развиват в определена последователност. Той обаче е не по-малко вероятен от оптимистичния за V-образно икономическо възстановяване, на който се основава сегашната политика. Затова защо ЕС не желае да се застрахова срещу него?
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
