От 2006 г. алпийското село Состила, в Северна Италия, има само един жител: Фаусто Моталини, на 69 години. В разгара на пандемията, която принуди повече от половината от населението на света да живее ограничено в карантинен режим, Фаусто обясни за South China Morning Post как се възползва от самоизолацията.
Въпреки факта, че неговото село се намира в Ломбардия - най-засегнат от новия коронавирус италиански регион - Моталини казва, че се чувства сигурен и защитен в малката ферма, в която живее, тъй като няма съседи, а туристи рядко се виждат.
Моталини гарантира, че никога не се чувства сам. "Чистото щастие може да дойде отвътре само ако сме готови да изследваме вътрешния си живот, а не от натрупването на предмети или богатство", казва Моталини.
Поради тази причина той вярва, че хората трябва да използват времето си за изолация по време на карантина, за да медитират върху това, което наистина има значение в живота: нашите действия и как можем да подобрим съществуването си. „Всички трябва да се научим да бъдем сами, за да открием наистина кои сме, да обичаме себе си и собствената си компания", добавя той, като посочва, че радостта е нещо индивидуално.
След като се развел и приключил кариерата си на технолог по ядрена медицина, Моталини отива един ден в Состила, за да поправи покрива на семейния си дом и се влюбва в спокойствието на селото. От този момент нататък той решава да остане и да живее на това място, необитаемо от 60-те години на миналия век. "Сега съм щастлив и доволен", признава той.
Този любител на самотата казва, че разбира, че на мнозина им е трудно да останат тези дни у дома. "Ако 24 часа живеете в малък апартамент от 50 квадратни метра със съпругата и децата си, това може да бъде трудно и можете да се побъркате, като в затвор", казва той. В този смисъл той признава, че има голям късмет, защото сам е избрал този начин на живот.
В ежедневието си той обработва градина, която му дава плодове и зеленчуци и чете азиатски духовни текстове за смисъла на живота. Понякога отшелникът използва колата си, за да напазарува.
„Нещата не са се променили за мен", обяснява Моталини. "Продължавам да правя едно и също нещо всеки ден: ставам рано, режа дърва за огъня, грижа се за градината и оранжерията. След това ходя на туризъм и катерене, правя снимки на природата, цветята и красивия пейзаж", обяснява той. Вечер се връщам у дома и приготвям вечеря. Свободен съм да излизам навън, когато поискам", добавя той.
Мъжът обаче признава, че съжалява, че не може да посети дъщерите си, които живеят по-надолу в долината, поради ограниченията за движение, наложени от италианското правителство, въпреки че разбира, че тези мерки са необходими. Той също така смята, че по телевизията трябва да има повече комедии, за да могат хората да се отпуснат малко.
Тъй като в селото му няма търговия, извънредното положение, в което живее останалата част от страната, почти не се забелязва там. "В Состила никой не ме притеснява", добавя този самотен закален човек, който няма намерение да напуска това място за нищо на света, стига здравето му да позволява.
