Докато Черната смърт покосяваше Европа през 1348 и 1349 г., работниците от целия континент откриха, че имат власт за първи път в живота си. Текстилните работници в Сейнт Омер в Северна Франция поискаха и получиха три последователни увеличения на заплатите в рамките на една година след преминаването на Голямата чума. Много работнически гилдии стачкуваха за по-високо заплащане и по-кратко работно време. Когато френското правителство се опитва да ограничи тези искания през 1351 г., то все пак позволява увеличение на заплатите с една трета над нивото им отпреди чумата. Към 1352 г. английският парламент - който през 1349 г. е приел закон, ограничаващ заплащането до не повече от нивото му преди чумата - предприема действия срещу работодатели, които вместо това са удвоили или утроили заплатите на работниците, пише Джон Отърс за Bloomberg.

Тези данни идват от книгата на историка Барбара Такмен „Далечно огледало“, шедьовър за нещастията на Европа през XIV век. Публикувана през 1978 г., когато авторката смята, че тя отразява съвременните беди на 70-те години на миналия век, книгата отскоро вдигна рейтинга си в Amazon, тъй като учени от всички области на науката изследват историята на пандемиите, за да разберат бъдещето, което ни очаква след коронавируса.

Пандемиите, откриваме, са оформили цивилизацията, като дори има аргументи, че са довели до положителна промяна. Черната смърт, дошла по времето на разцеплението на католическата църква от папската схизма, променя отношението към религията, като прави европейците по-несклонни да се подчиняват на властта. Както Такмен казва, „Черната смърт може би дава непризнатото начало на съвременния човек“ - ако и Ренесансът, Реформацията и Просвещението да предстояха след векове.

Един от най-ясните уроци: трудът увеличава силата си за сметка на капитала. Това може да изглежда като твърде голяма екстраполация на едно от най-екстремните събития в историята. Черната смърт съкращава европейското население с около 40% за по-малко от две години. Естествено, това е дало повече сила на оцелелите работници. Никоя друга епидемия не е имала толкова голямо въздействие, сегашната също.

Едно изследване, току-що публикувани от клона на Федералния резерв в Сан Франциско, сочи, че и по-малко унищожителните пандемии имат подобни ефекти. Фед разглежда дузина епидемии, от Черната смърт до грипа H1N1 от 2009 г., отнели поне 100 000 живота. Окончателният брой на смъртните случаи при няколко от тези епидемии е много по-нисък от сегашните оценки за Covid-19, въпреки че те са засегнали по-пряко населението в трудоспособна възраст. Учените правят и друг прочит на данните, изключвайки Черната смърт (далеч най-смъртоносната) и испанския грип от 1918 г. (тъй като Голямата депресия, последвала едва десетилетие по-късно може да доведе до изкривяване на резултатите) и откриват същата картина. През десетилетията след пандемия реалните заплати в Европа (за който континент има най-добри непрекъснати данни) неизменно се увеличават.

Тези цифри са съотнесени към онова, което би се очаквало без чумите (и те са в реално изражение: след Черната смърт цените на зърното се повишават, така че първоначално по-високите заплати само компенсират инфлацията) и показват, че пандемиите подкрепят труда за почти четири десетилетия. Тези печалби са за сметка на капитала. Акционерите трябва да се подготвят за по-ниска възвръщаемост, отколкото са предвиждали.

Всеки поглед към заглавията трябва да потвърди, че можем да видим повторение на тези модели. При извънредните условия правителствата в Европа субсидират заплатите и плащат на работниците, за да не работят. Работниците, които все още са длъжни да работят, докато други са социално дистанцирани, и които преди това са били готови да приемат лошо заплащане и условия, стават много по-твърди в исканията си. Най-известният пример е с работниците в Amazon, дълго време оплакващи се от практиките в складовете на компанията, които излязоха на улиците, за да протестират, че са принудени да работят в непосредствена близост един до друг, след като някои от тях са се заразили с Covid-19. А от Amazon отговориха, че дори ще наемат нови 80 000 служители.

Друга тревожна констатация от изследването е, че не предстои голямо възстановяване, на което да се надяваме. Пандемиите не са като войните. Сградите и машините не са унищожени и затова няма какво да се възстановява. Някои европейски политици, включително премиерът на Испания, вече призовават за „нов план Маршал“, който би бил „най-голямата мобилизация на икономически и материални ресурси в историята“. Но може да е твърде оптимистично да се прави паралел с плана Маршал, огромната инвестиционна програма, с която САЩ подкрепят възстановяването на Западна Европа след Втората световна война.

Когато учените разглеждат реалните естествени лихвени проценти след пандемиите и ги сравняват с влиянието на войните, те установяват, че двата вида бедствия имат противоположни ефекти. Естественият лихвен процент, според тяхната дефиниция, е „нивото на реална възвръщаемост на сигурни активи, което уравновесява предлагането на спестявания и търсенето на инвестиции в икономика, като поддържа цените стабилни“. По-голямата икономическа активност ще изисква по-високи проценти, при равни други условия, докато по-слабата икономическа активност ще доведе до по-ниски ставки. Едно забележително изследване, публикуван от Английската централна банка по-рано тази година, изчислява реалните естествени лихви чак до 1311 г., преди Черната смърт.

Констатациите на АЦБ са ясни. Войните водят до по-високи реални лихвени проценти, което предполага по-голяма икономическа активност, която трябва да бъде контролирана. Пандемиите са последвани от по-ниски реални ставки, което предполага слаба икономическа активност.

Интуицията зад това е, че няма недостиг на капитал, който трябва да бъде заменен, както се случва след война. Освен това вероятно има тенденция за спестяване, а не за инвестиране. Когато икономиката понесе огромен удар, мнозина изпитват нужда да спестят повече - и следователно потребяват по-малко, което означава по-бавен икономически растеж.

Има и важни психологически разлики. След война, колкото и травматична да е тя, победителите са удовлетворени от победата, докато губещите могат да положат големи усилия за възстановяването на икономиката и спасяването на националната чест. Втората половина на XX век и възходът на страни като Германия, Япония и Южна Корея, показват това.

След пандемия хората буквално са поддържали страха от Бога, вселен в тях, като не е имало никакво велико чувство за победа. Често оцелелите се чувстват виновни. По този начин моделите на потребление и инвестиции могат да бъдат повлияни от посттравматично стресово разстройство. Ще цитирам инвестиционния анализатор Питър Атуотър от Financial Insyghts: „Ние не се възстановяваме от травма, ние се адаптираме към нея. Научаваме се да живеем с белезите й и да се движим напред през болката."

Специфичните ефекти на коронавируса включват и по-големи изисквания към правителствата, тъй като тази криза показа поне един случай, при който ясната посока от върха може да бъде много полезна. Представители на политическата десница вече са разтревожени, че коронавирусът ще доведе до „колективистично изкушение“ и до повишаване привлекателността на левите и социалистическите движения.

По-тревожен е потенциалът за хаос и вълнения. Обща нишка сред пандемиите е опитът за обвиняване на външни хора и чужденци. Избиванията на евреи по време на Черната смърт ги принуждават да се преселят в Източна Европа. Загубата на вяра в авторитета на църквата дезориентира, както и опитите на работниците да отстояват правата си. През двата века след Чумата Европа е разкъсвана от поредица ненужни войни. Въстанията на селяни и занаятчии са били често срещани и винаги са завършвали с брутално потушаване.

Подобно на предишните и тази паника вероятно е наклонила баланса в полза на труда и за сметка на капитала. Тя ще засили недоверието към правителствата, като същевременно ще повиши желанието на властта за по-активна роля в обществото и пазарите. Ще имаме късмет, ако тези конфликти бъдат разрешени по мирен начин.

 Петър Нейков, редактор Миглена Иванова