Приключи ли Студената война? Изобщо не. Подобно на това как се разпространява пандемията по света, в различни краища на Земята избухват все нови и нови центрове на конфронтация.
Близкият изток, Африка, Азия, Европа - тук военните или политическите битки са вече нещо обичайно.
Отделно внимание заслужава Арктика.
Днес амбициите на суперсилите се простират извън границите на планетата.
Ако се вземе даже решението на Доналд Тръмп в подкрепа на търговското развитие на ресурсите на Луната. Човек може да си помисли, че претенциите към Арктическия регион няма да изненадат никого.
Покоряването на космоса, включително неговата милитаризация, - е перспективен въпрос.
И САЩ, и Русия все още трябва да работят още върху своите технологии, за да разгърнат противостояние там.
Арктика, в този смисъл е по-реалистичен плацдарм. Арктика напомня на заешка стръв в кучешки състезания миг преди старта.
Лед, нефт и ... ядрено господство
Безусловно, Арктика не би била обект на интерес на свръхдържавите, ако не бяха конкретни ресурси.
Там се намират огромни запаси от нефт и природен газ - около 25% от световните запаси на въглеводороди, за да бъдем точни.
„Берингово море има потенциал да се превърне в новия Персийски залив и това ще окаже силно влияние върху ситуацията на световната сцена.
Съединените щати обаче вече нямат място в този регион ”, - смята професорът от университета Джон Хопкинс Хол Брандс.
Топящите се ледници разкриха целия енергиен потенциал на Арктика.
Разбира се, в настоящата ситуация може да изглежда, че петролът в света е в излишък.
Корона-кризата обаче е само една страница от световната история, а останалите страници ще се пишат от този, който заграби колкото се може повече мастило.
Само ресурс- не е само нефт или газ. Ресурсът може да бъде икономически или дори военно-политически. Всичко това може да се намери в Арктика.
От гледна точка на икономиката, регионът е полезен за Русия, тъй като му позволява да съкрати пътя от Владивосток до Санкт Петербург с 40%.
Плавайки през Суецкия канал корабите са принудени да преодолеят 23,2 хиляди километра, докато Северният морски път намалява тази цифра до 14,3 хиляди километра.
Освен това пътуването през Близкия изток и Африка е рисковано, предвид напрежението в региона.
Северният морски път също решава този проблем. Преминаването през Суецкия канал се усложнява от ограниченията за тонажа и размера на корабите, което го няма по Северния морски път.
Благодарение на такива предимства, броят на доставките тук през 2019 година се увеличи с 34% в сравнение с 2018 година.
И други страни осъзнават перспективността на северната транспортна артерия.
„Ние напълно разбираме интереса на Русия към развитието на тази част на света.
Това е огромен регион, в който може да се инвестира ...
Въпреки че датското правителство не участва пряко в развитието на Северния морски път, нашият частен бизнес се интересува от това ", заяви посланикът на Дания в Русия Карстен Сендергорд.
„Китай вижда арктическия път като начин да намали наполовина разходите за транспортиране на стоки до Европа.
Суровият петрол, консумиран от морския транспорт на Китай, е най-големият фактор в транспортните разходи.
Цената натопливото е половината от общите разходи за превоз ", казва Ванг Чи, изпълнителен директор на Института за стратегическо сътрудничество между Китай и Русия.
По свой начин реагира на активността в региона Норвегия. Миналото лято министърът на външните работи Ине Мари Ериксън заяви, че страната ще инициира проверка на Северния морски път.
Тази стъпка имаше очевиден политически подтекст особено след като Норвегия не се намесваше в преминаването на корабите.
По-скоро Осло се опита да забави бурната активност в региона, надявайки се така да спечели време.
Ако говорим за военно-политическия ресурс, съвсем логично е да се смята, че в Арктика могат да плават и военни кораби.
Американският вицеадмирал Дери Коудъл заяви, че "Арктика е потенциален стратегически коридор между индо-тихоокеанския регион, Западна Европа и САЩ.
"Но има и друг фактор, който обяснява формулировката „ядрено господство“, която е посочена по-горе.
В Арктика северните части на три континента се срещат: Европа, Азия и Северна Америка.
Всеки, който овладее Северния полюс и постави оръжия с необходимия обхват там, ще може да поразява цели в страните от Северното полукълбо в най-кратки срокове.
От геополитическа гледна точка това е невероятно предимство, което се превръща в ключово обоснование за съперничеството между САЩ и Русия.
Методи на борба: демонстрация на сила и испански срам
Цялата стратегическа важност на Арктика беше оценена едва през последните години.
Досега САЩ не са предавали значение на този регион. Американските интереси се простираха в Близкия изток, в Индо-Тихоокеанския регион, но Арктика оставяха настрана.
В резултат на това САЩ не обърнаха внимание на параметрите на военното си оборудване, което би им позволило да работи при изключително ниски температури.
Морално остарелите американски ледоразбивачи не са флотът, който може да осигури арктическотолидерство на САЩ.
„Имаме нужда от поне шест ледоразбивачи, включително три тежки. Засега имаме един единствен Polar Star и той е на 40 години “, каза вицеадмирал Даниел Абел.
Американските интереси в Арктика са представени от два ледоразбивача: Healy (1999) и "Polar Star" (1978).
Последният има близнак, наречен «Polar Sea»,, също пуснат през 1978 годин а, но недействащ от вече 10 години.
Сега в САЩ съществува програма «Polar Security Cutter». В Белия дом тя бе наречена ключът към „завръщането на американското лидерство в Арктика“. Но първият ледоразбивач по тази програма се планира да бъде построен до 2024 година.
Очевидно ситуацията е потискаща. За сравнение, комбинираното стратегическо командване на Северния флот на Русия включва 38 надводни кораба, 42 подводници и две арктически мотострелкови бригади.
Русия е изградила редица военни бази в Арктика, включително арктическия трилистник на земя Франц Йосиф и"Северната детелина" на остров Котелни в Море Лаптеви.
Такива военни съоръжения позволяват на Русия да поддържа почти постоянно присъствие в Арктика.
„Поставихме там надеждна основа за създаване на военна инфраструктура.
На островите на Арктическия архипелаг са изградени административни жилищни комплекси, които нямат аналози в света, на които военнослужещите изпълняват военна служба и носят бойно дежурство на ротационен принцип ", заяви руският министър на отбраната Сергей Шойгу.
В допълнение, миналата година ракетният полк за противовъздушна отбрана на Северен флот, дислоциран на остров Южен архипелаг Новая Земля, беше изцяло преоборудван с нови системи за ПВО С-400.
На 30 ноември дивизионнният арктически ЗРК Tor-M2ДT застъпи на бойно дежурство в Арктика.
А през февруари 2020 година руските Въоръжени сили сформираха още една дивизия ПВО в Арктика.
Най-просто казано, Русия създава ракетен щит, който изключва възможността американски бомбардировачи или ракети да летят по най-краткия маршрут.
„Реализацията на държавната политика на Руската Федерация в Арктика доведе, наред с други неща, до създаването на нова комбинирана оръжейна група в арктическите региони на страната, способна да осигури военна сигурност във всяка военно-политическа ситуация“-, заяви президентът на Русия Владимир Путин.
Руското превъзходство се обяснява с факта, с развитието на собствена инфраструктура в региона, още тогава, когато никой не отдава нужното значение на Арктика.
Когато САЩ се усетиха, вече беше невъзможно да се противопоставят с нещо съществено.
Затова беше избран добре проверения път на показна сила.
През 2018 година главата на Пентагона Джеймс Матис заяви, че Вашингтон трябва да изведе съперничество в Арктика на ново ниво, разширявайки военното си присъствие там.
В същото време групата самолетоносачи, ръководена от самолетоносача USS «Harry S. Truman» , се отправи към Норвежко море. Тогава годината бе белязана от много полярни военни учения, като ArcticEdge, Northern Eagle и ICEX. И това беше единственият начин да се покаже, че американската армия е способна да воюва в Арктика.
Тази практика на милитаристично позиране се наблюдава и до сега.
Например наскоро американският флот пусна видео, изобразяващо подводницата си Толедо в Арктика, която мнозина оцениха като неприкрит акт на военна пропаганда.
Маневрата беше извършена като част от ученията ICEX.
В същото време в началото на годината САЩ и Канада започнаха друга военна програма за противодействие на руското присъствие в Арктика, наречена «Arctic Edge 2020».
Страните проведоха учения в района на Аляска, като тестваха отбранителните си способности при ниски температури.
За съжаление, нищо освен нагнетяване на обстановката не беше постигнато с маневрите.
Може би от гледна точка на САЩ, би било къде по-ефективно да укрепят силите си без излишен патос.
Наистина, показността често се превръща във фиаско.
Какво струва само полетът на двата руски бомбардировача Ту-95 над американския военен лагер Seadragon в Арктика. Инцидентът стана точно по време на ученията ICEX.
Тогава Русия даде да се разбере, че е в състояние да намери американски войски дори в огромна ледена пустош.
И това не е единственият случай, който предизвика испански срам у много хора.
Последиците от арктическата надпревара, бъдещи и настоящи
Октомври 2018 година
Страните от НАТО разгръщат най-големите учения Trident Juncture за последните десет години. Основният театър на условните военни действия стават полярните провинции на Норвегия.
В маневрите участват около 50 хиляди военни от 31 щата, 10 хиляди бойни машини, 60 кораба, 250 самолета и хеликоптери.
На 8 ноември, в 04:03 местно време, фрегатът на Кралския флот на Норвегия Хелге Ингстад, връщайки се от маневри, се сблъсква с танкера Sola TS, плаващ под флага на Малта в нефтенуя терминал Sture oil. Около 10 тона гориво за палубен хеликоптер попада в морската вода. Избягва се изтичането на петрол.
Още по-рано, на 16 януари 2017 година, същият този четиридесетгодишен американски ледоразбивач Polar Star, разбивайки лед по пътя към американския изследователски център на САЩ на станция Макмурдо, сама получава дупка. Тогава няколко десетки тона дизелово гориво се разливат във водата.
Всичко това е от категорията на случаите, когато ръка се протяга към лицето в пристъп на испански срам.
Но в същото време е и ясен пример за последиците от прекомерната активност в Арктика от екологична гледна точка. Отговорността е това, което липсват на САЩ и НАТО.
Според еколозите от 2002 година десетки хиляди тонове промишлени отпадъци са се натрупали на учебните площадки на алианса. Вашингтон не бърза да рециклира отпадъците. Това е разбираемо: защо да харчат пари за екологичната безопасност на територии, които са толкова отдалечени от САЩ?
Всъщност същия принцип работи и в Русия. Само, че по напълно противположен начин.
Като се има предвид, че Русия е собственик на най-голямата арктическа зона, там изхвърлянето на отпадъци се извършва на военно ниво.
Министерството на отбраната дори има програма за почистване на Арктика и съответното еко-подразделение.
Едно обаче остава неизменно: политизацията отвлича вниманието от много екологични проблеми в Арктика.
С тях се спекулира , използват се, за обвинения на врага.
Ако екологичните проблеми на Арктика са повдигнати например от експерти в Съединените щати, тогава нищо не пречи на властимащите да твърдят, че това е опитът на Кремъл да навреди на американските интереси. А между другото, промените в околната среда в Арктика водят до глобални проблеми.
Разбира се, ескалацията на напрежението в региона и неговата милитаризация е не по-малък проблем.
Моментът, когато концепцията за Студената война ще придобие нов смисъл, е въпрос на време.
Русия се готви да стане председател на Арктическия съвет от 2021 до 2023 година.
През това време тя планира да предприеме мерки за укрепване на контрола над Арктика.
Според оценки на международната военна информационна агенция Army Recognition до 2030 година тя може да поеме контрол над 55% от ресурсите на Арктика.
Очевидно САЩ ще направят всичко, за да предотвратят това. Очаква ни ожесточена конфронтация и остава да се надяваме, че тази конфронтация няма да излезе от рамките на политиката.
Едно е ясно, свръхдържавите дори няма и да помислят да отстъпят Арктика на опонента си, защото разполагането на ракети с далечен обсег на Северния полюс ще бъде повратна точка по отношение на глобалната стабилност.
theduran.com
