76-дневната блокада в Ухан най-накрая беше вдигната. За китайските лидери това отбеляза последния етап от онова, което президентът Си Дзинпин нарече „народна война срещу коронавируса“, в която той самият изигра решаваща роля, пише за Financial Times Джордж Магнъс, автор на „Червени флагове: Защо Китай на Си е в опасност” и сътрудник на Китайския център към Оксфордския университет.Успехът позволи на правителството да рестартира икономиката и да пренапише пандемичния разказ от приказка за собствените си грешки до такава, подчертаваща глобалното му лидерство и управленска роля - в ярък контраст с „некомпетентността“ на САЩ.
Историята обаче в никакъв случай не е пълна и истинският успех зависи критично от резултатите в епидемиологията и икономиката, над които тъмните облаци ще се задържат още известно време.
Може никога да не узнаем истинския брой на инфекциите и смъртните случаи от Covid-19 в Китай. Критериите за потвърдени случаи се променяха няколко пъти и има спекулации за много по-високи оценки. Държавните медии съобщават само за няколко нови случая, свързани с хора, които се връщат от чужбина. Това със сигурност подхожда на политическия сценарий. Управленската роля на правителството в борбата с вируса и в рестартирането на икономиката вече са неразривно свързани.
Докато фабриките, офисите и някои магазини отварят отново, а общественият транспорт се възобновява, има неофициални съобщения за предаване на вируса на местно ниво, както и за продължаващи или нови ограничения върху жилищни комплекси. Никой обаче не сочи какъвто и да било скок в хоспитализациите или предстояща „втора вълна“ от инфекции. Толкова по-добре, ако това продължава.
Икономиката определено се оттласна от дъното след значително свиване в началото на годината. Производството, особено на държавните предприятия и в тежката промишленост, сега се върна на нивата от януари. Завръщането към работа и възобновяването на транспорта облекчи проблемните точки на доставките в икономиката. Въпреки това търсенето остава много слабо. Търговията на дребно, градските метра, транзакциите с имоти, много сектори на услугите и потребителското търсене се подобряват, но от изключително ниска база.
Официалният процент на безработицата в градовете от 6,2% през февруари подценява истинското й ниво и не включва 280 млн. вътрешни мигранти, много от които все още не са се върнали на работа. Близо 500 000 малки и средни предприятия - сърцето на икономиката, които бяха пренебрегвани политически преди кризата, се съобщава, че са фалирали само през първото тримесечие.
Надеждата, че износът може да се притече на помощ сега изглежда загубена. Пандемията потопи търсенето по целия свят, без обозримо значимо икономическо възстановяване.
Китайската икономика може вече да не в състояние на свободно падане, но все така е изправена пред шок в търсенето, както и пред по-познати структурни насрещни ветрове, включително свръхзадлъжнялост, която досега осуетява програмите на правителството за мостово финансиране и стимули. На стойност малко над 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт, те бледнеят пред квазифискалните кредитни програми, приети през 2008-09 и 2014-15 г., и пред настоящите западни политики. Кредитната експанзия, макар и неразумна, все още може да бъде разгърната отново с неблагоприятни последици за юана.
Въпреки това за момента Китай е в състояние да използва своя самопровъзгласен успех, за да засили още повече глобалната си лидерска роля в здравеопазването и управлението. Експертизата в лечението на болести, производството на животоспасяващо медицинско оборудване и на лекарства му позволи да покаже, че е доставчик на основни обществени блага. САЩ, Великобритания, Италия, Иран и няколко държави от ЕС са сред получателите на медицински консумативи, доставени от Китай. Пекин също организира инициативи за реакация на кризата сред членките на Организацията за сътрудничество в Шанхай, формата 17 + 1 на страни от Централна и Източна Европа, някои африкански държави и Тихоокеанските острови. Китай продължава да има силно влияние в Световната здравна организация, която не признава Тайван за суверенна държава.
Отскоро Пекин също се стреми - неуспешно, в резултат на американския натиск - да ръководи Световната организация за интелектуална собственост. Той се опитва да убеди ООН да приеме стандарти за лицево разпознаване и наблюдение и придума организацията да одобри промени в архитектурата и стандартите, които са в основата на интернет, така че държавните доставчици на услуги да имат по-голям контрол. По-рано този месец на Китай беше предоставено място в панела на Комисията по правата на човека към ООН, която съблюдава спазването на човешките правата, свободата на словото и произволните арести.
Иронията на много от тези инициативи може да е очевидна. Важно е обаче да видим как Китай се опитва да сграбчи момента, за да повиши глобалния си политически статус. В крайна сметка този статус вероятно ще се определи от това дали Китай има капацитета и волята да се превърне в глобален лидер, който другите следват с желание и без санкция. Това ще зависи и от поведението на САЩ на световната сцена.
Междувременно Китай е заложник на потвърждението, че епидемията се връща към кризисна неприятност. Пекин трябва също така да покаже, че икономическият растеж може да преодолее спада в търсенето, заетостта и частния сектор, без да поставя още повече под натиск финансовата система и дълговия капацитет на страната.
Предстои дълъг път преди успехът да бъде обявен, ако изобщо.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
