Ако в близките три месеца на Путин му се удаде да постави под контрол темпа на разпространение на епидемията, тогава ще му бъдат простени и най-тежките мерки и даже ще поискат въвеждането и на още по-тежки. И той ще ги въведе, защото ще има мандат за промени. Но за да направи това, първо трябва да победи коронавируса. Победата ще му позволи да ускори реформите, които Русия очаква от четвърт век.

Както неведнъж се е случвало в ХХ век, в периоди на остра системна криза, когато съвпадат няколко отделни кризисни процеси, държавната система реагира с повишен натиск върху елита и в подкрепа на народа. В ситите години това не е възможно. В спокоен период елитите са неприкосновени, защото върху това се гради т. нар.елитарен консенсус, който лежи в основата на стабилността на системата. Но когато кризата достигне до определена точка, предишният консенсус се отменя и с цел да запази по-голямата част от активите си, елитът жертва по-малката част от тях. За тази цел дават мандат на държавния глава, който прави преразпределяне на националното богатство, за да не допусне крах на системата и да подкрепи най-слабите звена. Съпротивата на отделни групи от елити се потиска от държавата с мълчаливото съгласие на останалите.

Сега в Русия наблюдаваме агонията на системния консенсус на Елцин,

за чието разрушаване през изминалите години Владимир Путин, колкото и висок да беше неговия рейтинг, нямаше мандат. Настъплението срещу позициите на предишната система върви бавно и поетапно, но необратимо и с нарастваща динамика. Пред очите ни ключови личности от либералния клан, чието господство изглеждаше вечно, все повече се превръщат в архаизъм, както в края на XIX век уличните газови фенери изглеждаха на фона на електрическите.

Само преди половин година Кудрин (председател на сметната палата на Руската федерация) и Силуанов (министър на финансите на Русия) се смятаха за ядро на системата, поне за век напред, а сега вече са периферия, която все повече се маргинализира. Либералите са объркани и дезорганизирани, водят ариергардни битки и все повече се превръщат от елити в безпризорни деца. Напразни са очакванията им, че когато премине епидемията, отново ще си върнат всички атрибути на либералния глобализъм. Сега положението на либералите напомня текста от една стара песен: „Рокендролът е мъртъв, а аз не съм. Тези, които ни обичат, гледат от нас“. Владимир Путин, смятан за управленец от епохата на преходния период, на когото някога либералите връчиха властта, за да пази либерализма, първи хвърли в неговия гроб шепа пръст и предложи да закопаят покойника, за да не тревожат неговата душа.

Стъпка по стъпка от 2007 г. насам Путин подкопаваше либерализма, като му служеше вярно и предано.

И мнозина вярваха в това, още повече, че самият той наричаше себе си либерал в интервютата пред различни западни журналисти. И когато пред целия свят Путин обяви, че либерализмът е мъртъв, това не му го простиха, защото видяха в него посегателство върху устоите. Но Путин каза това, защото беше вън от либерализма. Този, който беше вътре, никога нямаше да каже нещо такова, а даже нямаше да посмее и да си го помисли. Например, Сорос никога няма да каже такова нещо. Той е вътре в процеса, плът от плътта му. Путин е извън него, той е наблюдател. И когато види трупните петна, той никога няма да каже, че това са лунички и няма да си мълчи.

Историята за смъртта на либерализма върви от дата към дата. 15 януари, обръщението на Путин към Федералното събрание, беше черен ден за руските либерали. 10 март, изказването на Терешкова, беше денят, когато върху либералите падна таванът. 25 март, либералите разбраха, че са погребани под развалините на рухналото здание, което строяха от 70-те г. на ХХ век, ако не и от по-рано. Настъпи краят на епохата, а те като сенки от миналото още бродят по улиците, мечтаейки за предишните времена, които изчезнаха безвъзвратно, без да могат да си обяснят как и кога се е случило това. Путин, не само, че събра в пакет всички мерки за подкрепа на гражданите и бизнеса, но за първи път заяви, че офшорната аристокрация отсега нататък не е хегемон, а ресурс. И никой не се заблуждава от слуховете, че ще платят само 15 процента данък за трансферите на дивиденти в офшорните зони.

По същия начин загиването на социализма започна с ускорение, с лозунгите за „перестройка“ и „гласност“.

След това „перестройката“ започна така, че накрая всичко бе разрушено до основи. На всички е ясно, че национализацията на елитите едва сега започва и ще приема все по-принудителен характер. В момента, в който на властта ще ѝ хареса разкулачването на олигархията, тя ще приложи всички „брилянти от диктатурата на пролетариата“. Тоест Путин е железен юмрук в кадифена ръкавица и днес той даде ясно да се разбере, че народа вече не е ресурс за попълване на бюджета. Сега дойде ред на елита да бъде такъв ресурс. Колкото повече Путин отива наляво, толкова по-популярен става сред народа. Но Путин никога няма да стане социалдемократ, той ще бъде по-скоро дясно-център, но времената, когато елитът имаше всичко без да дава нищо в замяна, вече отминаха. Сега от него ще се иска да потвърди своя статут, а след това да се бори за интересите на Русия без да щади живота си. Или елитите ще се сражават за величието на империята, или ще им съкратят щата.

Настъпи моментът, когато империята реши да се избави от паразитите и ще се избави от тях.

Думите на Путин днес правят много силно впечатление. Той напълно занули негативите на пенсионната реформа, направена по настояване и в полза на елита, който вече е лишен от защитата на президента. Сега ще се наложи елитите да плащат все повече, за да излезе страната от кризата и това ще бъде държавна политика. Най-досетливите вече започнаха да говорят, че Русия на Путин е готова да излезе от споразумението за предотвратяване на двойното данъчно облагане, за да получи пари от милиардерите, и това е много сериозно предупреждение. През 2024 г. Русия ще има съвсем друг състав на управляващата класа, а след този срок, още по-различен.

Ако в близките три месеца на Путин му се удаде да постави под контрол темпа на разпространението на епидемията, тогава ще му бъдат простени и най-тежките мерки и даже ще поискат въвеждането на още по-тежки. И той ще ги въведе, защото ще има мандат за промени. Но за да направи това, трябва да победи вируса. Победата ще му позволи да ускори реформите, които страната очаква от четвърт век. Путин все още си остава гарант за защитата на либералите, защото освен него няма кой друг в Русия да ги защити. Но това е защита от физическа разправа с тях, а не запазване на привилегиите им. Либерализмът в Русия излезе в пенсия и Путин ще затвори след себе си вратата на либералната епоха. Путин постави край на либералния проект в света. И затова датата 25 март 2020 г. ще влезе в историята.   

Превод: Никола Стефанов