Едно време, преди цели два месеца, Джим Креймър, хиперактивният американски финансов телевизионен водещ, бе прочут с любовта си към свободните пазари и акциите, пише Джилиън Тет за Financial Times. Сега той има нов фокус: да убеди Белия дом да издаде "военни облигации" за финансиране на борбата срещу Covid-19. „Време е за 30-годишни военни ДЦК за трилиони долари при лихва от 2%“, туитна той наскоро, като заяви, че местните инвеститори искат тези ценни книжа. „Искаме да спечелим тази война!”, допълва той.
Ще се вслуша ли Доналд Тръмп? Не е ясно. Лари Къдлоу, бивш колега на Креймър в CNBC, който сега е главен икономически съветник на Белия дом, казва, че той е „напълно за“ военни облигации като „дългосрочна инвестиция“.
Финансовият министър Стивън Манучин обаче не изглежда особено убеден. Не е чудно. Тъй като 30-годишните ДЦК в момента имат доходност от 1,4%, няма особена логика правителството да продава облигации, които биха стрували повече. Във всеки случай, когато пандемията приключи, Манучин ще има нужда домакинствата да харчат пари за стоки и услуги, а не за облигации.
Дори военните облигации никога да не напуснат пределите на Twitter, инвеститорите трябва да вземат предвид това по три причини. Първо, държавният дълг набъбва по начин, който скоро ще постави акцента върху купувачите на американските ДЦК.
Неотдавна Goldman Sachs предупреди клиентите си, че дългът на Америка към брутния вътрешен продукт ще достигне 99% тази година и 108% през 2023 г., спрямо 79% за миналата година. Ако стане, това ще надхвърли предишния рекорд от Втората световна война, когато беше последният път, когато САЩ продадоха военни облигации на патриотичната общественост.
За щастие, няма абсолютно никакви признаци, че Манучин сега има проблеми с финансирането на дълга. Услужливият Федерален резерв на САЩ вече изкупува държавните ценни книжа. Ако икономическите условия се влошат през следващите месеци, вероятно следващата стъпка на Фед ще бъде да възприем „контрол над кривата на доходността“, при който купува както дългосрочен, така и краткосрочен дълг, за да запази ниски лихвите по целия матуритетен диапазон. Междувременно статутът на долара като световна резервна валута означава, че субекти извън САЩ също продължават да купуват американски ДЦК.
Инвеститорите, които размишляват за бъдещето, трябва (отново) да прочетат забележителното писмо, което банките от Уолстрийт написаха на финановото министерство миналата година - доста преди пандемията да удари - в което предупредиха за „засилена нужда американският дълг да се финансира на местно ниво“, тъй като делът на чуждестранните покупки на щатски ДЦК намалява. Тогава банките предположиха, че домакинствата в САЩ могат да бъдат естествени бъдещи купувачи, тъй като вложенията им в държавни облигации са сравнително ниски.
Такива призиви вероятно ще зачестят, със или без изрично визиране на военни облигации, особено ако се засили протекционизмът. „Мисля, че ще видите много по-голям фокус върху въпроса кой притежава американския дълг - съюзник ли е, или не?“, прогнозира един бивш висш централен банкер.
Вторият момент за размисъл е какво се случва с американските облигации. След Втората световна война правителството на САЩ намали дълга си чрез смесица от растеж и „финансова репресия“, стратегия за поддържане на дългосрочните ставки под преобладаващия инфлационен процент, създавайки отрицателна реална възвръщаемост на фона на инвестиционен контрол.
Допреди десетилетие беше трудно да си представим това да се случи отново на запад. Но както отбелязват Кармен Райнхарт и други икономисти, ехото от тази политика се появи след кризата през 2008 г. Регулаторните реформи накараха западните банки и пенсионните фондове да купуват повече държавен дълг, въпреки че количественото облекчаване доведе до отрицателни реални лихви.
Има голям шанс финансовата репресия да се засили през идните години. Това вероятно няма да доведе до използването на явен контрол върху инвестициите, цените и капиталите, какъвто бе приложен след войната. Но нищо не може да се изключи изцяло. Инвеститорите трябва спешно да прочетат отново проучванията на проф. Райнхарт, тъй като те показват, че финансовата репресия носи отрицателна възвръщаемост за притежателите на облигации. Тези масово закупувани военни облигации бяха по същество данък върху спестителите, който обществеността прие заради патриотичната кауза.
Това, от своя страна, очертава трети момент: американските икономически нагласи се променят със стряскаща скорост, за да включат повече държавна намеса. Един очевиден знак за това е опитът на Тръмп да използва военновременни правомощия, за да дава нареждания на промишлени компании като 3M. Друг знак е изключителният пакет за подкрепа от Фед на стойност 2,3 трлн. долара, насочен към компании и местни организации, като още по-голяма щедрост се очаква скоро.
Това ужасява някои наблюдатели. „Ние сме на път да променим из основи нашата форма на капитализъм и свободно предприемачество - как да си ги върнем обратно?“, оплаква се Скот Майнърд от Guggenheim partners. Но такива оплаквания са рядкост в момента. Призивът на Креймър не е само знак за патриотичните времена на държавен контрол. Той също показва колко пренебрежителни са станали спецовете спрямо планината от дълг.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
